Пасажер 23

Глава 39

Юлия залитна. Не си даде и десет секунди да се съвземе. Кашляща, задъхана и трепереща от изтощение, тя се бе изтеглила за ръката на Даниел Бонхьофер. Сега трябваше да се захване за рамката на плъзгащата се врата, за да не падне отново. Спасителят ѝ стоеше до нея, протегнал ръце, в случай че отново трябва да я подхване.

— Къде е тя? — изхъхри Юлия.

Бе прегракнала от викане. Пръстите ѝ бяха побелели — толкова здраво се бе вкопчила в перилата. Краката ѝ трепереха, усещаше как по коленете ѝ се появяват кървави отоци. Явно ги бе удряла в стената на борда и от напрежение бе изпохапала устните си. Усети вкуса на кръвта.

— Къде. Е. Моята. Дъщеря!

Посочи празното легло. В краката ѝ лежаха ботушите. Под завивката на пода бяха пъхнати възглавници. Нямаше тяло. Нямаше Лиза.

— Къде? — изкрещя на Даниел.

Капитанът повдигна рамене.

— Дойдохме възможно най-бързо.

Той посочи към един офицер със слънчев загар и руса, артистично разрошена коса, на която всяко едно кичурче, изглежда, си знаеше мястото.

— Това е Вайт Йеспер, един от офицерите ни по сигурността.

— Претърсих всичко — важно заяви хубавецът, сякаш претърсването на кабина от тринайсет квадратни метра в издирване на тийнейджър изискваше уменията на профайлър от ФБР.

Вайт имаше стоманеносини очи, обрамчени от светли мигли, много по-гъсти от косата на Даниел. Изглеждаше най-малкото десет килограма по-слаб и въпреки това много по-силен от капитана.

— Не е в каютата — обясни той очевидното.

Вратата на банята стоеше отворена, междинната врата все още бе заключена, а под леглото и самата тя вече бе проверила.

— Не се ли засякохте? — попита Юлия.

Вероятно всичко това е една лоша шега? Може би Лиза е избягала, след като ме е чула да идвам?

— Не. — Двамата едновременно поклатиха глави. — И това едва ли би било възможно — вметна Вайт Йеспер. Без капчица състрадание той посочи към вратата.

Въпреки паниката, в която бе изпаднала, Юлия разбра какво има предвид офицерът.

Веригата.

Поклащаше се на рамката на вратата. Разкъсана. Изкъртена. Даниел е трябвало да я счупи, когато са влетели в каютата.

Защото Лиза я е сложила от вътрешната страна!

И също така бе заключила междинната врата.

— Не!

Юлия притисна и двете си ръце към устните. Захапа пръстите си. Отново се обърна към балкона. Имаше две врати, през които можеше да се излезе от каютата. Лиза не бе използвала нито една от тях.