Пасажер 23

Глава 70

Мартин чисто и просто излетя през вратата. Тичаше. При бягството си от „Кухнята на ада“ остави след себе си Елена, втурна се през палубата на персонала по шестте стъпала от палуба A до петия пасажерски етаж на морския гигант.

Блъскаше се в жени, прескачаше деца, изби на един келнер от румсървиса подноса с поръчки от ръката и го принуди да му даде универсалния си ключ. И въпреки всичко дойде твърде късно.

Или поне така си помисли, когато видя Лиза с отвертка в ръката да скача срещу майка си, която незнайно защо бе гола или най-малкото оскъдно облечена. Ала тогава Лиза се спъна, развързаните връзки на кубинките ѝ се омотаха в крака на леглото, което даде на Юлия възможност да се отдръпне на балкона, където я последва и дъщеря ѝ.

— Хей, Лиза! — извика Мартин, останал без дъх.

Отварящата се врата заглуши гласа му, ала тя реагира на името си. Бавно се извърна към него.

Телефонът върху нощната масичка иззвъня, но никой не му обърна внимание.

— Кой сте вие? — попита Лиза, държейки майка си под око. Вятърът духна косите ѝ напред.

Мартин видя стъкления ѝ поглед и мигновено анализира ситуацията. Мозъчната активност на Лиза Щилер се намираше в състояние алфа, при което можеше да реагира само на силни външни дразнения. Гласът на разума бе изключен, както и способността да различава правилно от неправилно. Вероятно имаше дисоциативно разстройство. Ако Дизел бе прав и учителят се бе възползвал сексуално от нея, това негативно усещане се бе забило като нажежено желязо в чувствителната ѝ душа и се бе възпламенило.

Очевидно смяташе майка си за виновна за душевните страдания, които изпитваше. Вероятно още преди седмици, а може би и месеци Юлия се бе превърнала във враг. Мартин бе наясно, че само с разумни аргументи нямаше да може да отклони Лиза от действията ѝ. Особено пък с истината. Затова я излъга:

— Аз съм приятел на Querky.

Бинго!

Спомни си името, с което Шала бе влизала в контакт с потенциалните си клиенти в Easyexit. Предположението на Елена се потвърди. Между Шала и Лиза също бе имало контакт. И като се представи за съучастник на Querky, бе успял да привлече вниманието на Лиза. Както и на майка ѝ, която се втренчи в него с широко отворени очи и тъкмо искаше да се намеси, когато улови твърдия му поглед, с който ѝ казваше засега да не се обажда.

— Querky няма приятели — рече Лиза, с известно объркване.

— Напротив. Аз съм нейният асистент.

— Лъжете!

— Не лъжа. Идвам от нейно име. Тя казва, че трябва да спреш.

— Глупости!

— Не, наистина. Планът се отлага.

— Ах, наистина ли? И защо не дойде сама да ми го каже?

— Защото тя… — Първоначалният импулс на Мартин бе да каже истината. Защото е мъртва. Но това щеше да предизвика възможно най-лошата от всички реакции. Търсейки точния отговор, той продължи: — В момента тя е…

— Тук.

Изумен, Мартин се извърна. Останала без дъх, Елена стоеше на вратата.

— Ти? — попита Лиза зад гърба му. — Ти си Querky?

Мартин отново се извърна към момичето.

— Да — отвърна Елена. — Запознахме се в Easyexit.

— Но ти звучиш съвсем различно.

— Защото претърпях инцидент — отвърна Елена, като посочи обезобразеното си лице. — Ще мине известно време, докато си възвърна гласа. — Тя мина покрай Мартин. — Имам съобщение за теб от Том.

— От моя приятел? — Лицето на Лиза светна.

— Каза, че иска отново да бъде с теб.

— Наистина ли?

— Да. Но само при условие че няма да нараниш майка си.

В очите на Лиза проблесна съмнение. Тук Елена малко прекали.

— Ти не си Querky.

— Лиза, помисли малко! Откъде можех да знам за Том и за клипчето, ако не ми беше писала на имейла?

— Не, лъжеш! Бас държа, че не знаеш никнейма ми.

— Твоят… — Гласът на Елена започна да трепери. Тя преглътна. Всички усетиха несигурността ѝ.

— Кажи ми никнейма, с който съм регистрирана в Easyexit!

— Ти си… — Търсейки помощ, Елена се обърна към Мартин. — Твоят никнейм е… — Червени петна се появиха по здравата половина на лицето ѝ.

— Забрави! — презрително изсумтя Лиза. — Ти не си Querky. А Том повече не иска и да чуе за мен. Нямаш съобщение от него.

Ръката ѝ обхвана още по-здраво отвертката.

— Пусни я — каза Мартин, само на две крачки от нея.

Тя гневно го погледна.

— Предполагам, че срещу теб нямам шанс, нали?

— Ако с това искаш да нападнеш майка си… — Мартин поклати глава.

Само минута по-рано тя можеше сериозно да нарани Юлия. Вероятно бе достатъчно силна, че да е в състояние да я хвърли през борда. Ала сега можеше единствено да я одраска, преди Мартин да изтръгне отвертката от ръцете ѝ.

— Е, значи планът се провали — рече Лиза, вдигайки рамене. Обърна се към плачещата си майка. — Бъди щастлива с Том! — каза и захвърли инструмента през борда.

После се облегна на перилата, които бе разхлабила с отвертката, докато чакаше майка си, и се хвърли в дълбините като посечена с гилотина.