Пасажер 23

Глава 59

Болката в главата, която получи след удара, беше от различно естество в сравнение с тези, които в последно време изненадващо го атакуваха. В първия момент му се стори непоносима, после обаче, докато лежеше на земята, отшумя сравнително бързо.

Или поне достатъчно бързо, за да забележи, че нападателят се е надвесил над него и отново замахва, този път с електрошок в ръка. Инстинктивно Мартин го ритна с коляно между краката, но онзи не се огъна, а само леко се преви. Електрошокът се изплъзна от ръката му, при което и двамата започнаха да го търсят опипом по гладкия метален под. Мартин изтегли късата клечка, тъй като мощният удар по слепоочието му все още влияеше на бързината на реакциите му, така че електрошокът, който всъщност бе по-близко до него, отново се озова в ръцете на убиеца. С изненадваща сила, каквато Мартин не очакваше, артериите на врата му бяха стиснати.

Пред очите на Мартин засвяткаха сини светкавици.

Нападателят активира електрошока, който бе само на няколко сантиметра от главата на Мартин, готов да вкара в мускулите му хиляди волтове. Усети влажния дъх на противника в лицето си. Питаше се как е възможно тази слаба, нежна фигура да бъде отговорна за всички престъпления, които са се извършвали на борда на Султанът — отвличания, изнасилвания, убийства — и заудря около себе си. Не улучи никого.

Къде? Къде си?

Нападателят с качулката вече не беше до него, а бе сменил позицията си вероятно за да го наръга с електрошока отстрани, както бе направил и преди това на нудистката палуба. За да го предупреди.

Само дето времето на предупрежденията отдавна бе отминало.

Мартин инстинктивно притисна ръце към тялото си и ритна с крак по посоката, в която предполагаше, че е убиецът. Чу ужасяващ вик, последван от пукота на чупещи се кости.

Мартин, който дори не бе докоснал нападателя си, междувременно успя да различи поне с едното си око нечии очертания — тези на убиеца на пода и тези на Елена до него.

Треперейки цялата, тя стоеше с лаптопа в ръка пред безжизненото тяло в подножието на площадката. Главата на убиеца лежеше в червена локва, която бавно се образуваше под качулката.

— Аз… Аз… — Елена дишаше накъсано, ужасена от собствената си постъпка. — Ударих… падна. — Елена избърса с ръкава на халата сълзите си, при което изпусна лаптопа на земята. Посочи към неестествената поза на главата. При падането нападателят бе счупил тила си на стъпалата.

Мартин изпълзя на четири крака до трупа и отметна качулката.

— Не! — изкрещя Елена, чийто ужас при вида на гледката нарасна. До такава степен, че изгуби съзнание и припадна до мъртвото тяло. Мартин успя да омекоти удара, като положи ръка под главата ѝ. Напипа пулса. Бе ускорен, но равномерен.

Напълно различен от този на Шала.

Мартин се обърна към трупа. Вгледа се в широко отворените, напълно безизразни очи.

Макар и да нямаше логика, понеже бе невъзможно този престъпник да е изнасилил Анук — точно пред него, в собствената си кръв лежеше камериерката, която уж бе намерила Анук, ала най-вероятно я бе отвлякла и я бе държала затворена седмици наред. И която, ако Мартин не се лъжеше, бе затворила тук и майката на Анук.

В синия шкаф.

Чийто под от няколко минути насам, докато траеше борбата, вибрираше. Сякаш се движеше.

Сякаш клапата се бе отворила.

Мартин стана и залитна към вратата на шахтата. Минаха още десет секунди, докато най-накрая я отвори.