Пасажер 23

Глава 66

Последното признание на Наоми Ламар се състоеше само от четири изречения.

Мартин чу как Елена си пое хриптейки въздух.

Няма извинение за това, което сторих — продължи да чете той. — Дори и фактът, че по това време бях на твърда дрога, която съсипа и без това лабилната ми психика. Дори и че престанах, след като едни от мъжете, на които я предоставях, станаха толкова брутални, че със сигурност на Анук ще ѝ останат трайни телесни повреди. Заслужавах смъртта си.

— Боже господи, значи оттам са нараняванията на Анук — изхриптя Елена, след като чу последното изречение.

Мартин кимна. Те си мислеха, че насилникът се намира на кораба. А Анук е била изнасилена още преди отплаването — при това „по поръчка“ на майка си! Раните не са били нанесени на кораба, а още вкъщи.

— Сега всичко си идва на мястото — прошепна Мартин.

Той погледна Елена в очите. В погледа му пламна гняв. Тя също разбираше защо Анук бе блъснала майка си. Не, не майка си. Своята насилница!

Тя не го бе написала директно, ала всичко говореше за това, че Шала не е отвлякла Анук, а по-скоро е искала да я освободи от майка ѝ. Вероятно си бяха намерили скривалище на долната палуба, в близост до синия шкаф, някъде, където последните два месеца Анук малко или много е можела да се движи свободно. Единствено не бе разбрал какво са изгубили в онази нощ Анук и Шала близо до входа на „гнездото“, когато капитанът ги е открил, а Герлинде ги е снимала. Сега вече бе напълно ясно защо Анук не е искала да говори за това кой я е отвлякъл и къде се намира майка ѝ. Бе използвала ултравиолетовата лампа, за да може да открива пътя към Наоми и без камериерката, следвайки невидимата маркировка. За да я измъчва, да я наблюдава, просто за да се наслаждава на мъките ѝ.

Или за да я убие, което най-накрая бе сторила.

— Трябва да кажем на Даниел — рече Елена и посегна към телефона на Мартин, който бе на масата.

Тъкмо го бе взела, когато той започна да вибрира.