Пасажер 23

Глава 17

— Кухнята на ада?

Плъзгащите врати се отвориха и Мартин влезе в един асансьор, който водеше към друга врата.

— Защо тази зона се избягва от всички?

— От суеверие. Това е карантинното отделение.

Лекарката излезе и Мартин я последва със смесени чувства.

— В случай че на борда има болен, носител на силно заразен вирус или на тежка бактериална инфекция, той се стационира тук, за да се избегне разпространяването на епидемия. След огъня избухването на епидемия е най-големият кошмар на борда на един пътнически кораб — обясни доктор Бек и изчака електрическите алуминиеви врати да се затворят зад тях.

— Изглежда ново — отбеляза Мартин, който не откри никакви следи от износване по стените от благородна стомана, както и никакви копчета, които да задвижат асансьора.

— И действително е ново. Кухнята на ада досега не е била използвана. В една реална ситуация би била крайно непрактична. Действително има още един товарен асансьор, с който могат да се транспортират легла, но не бих подложила някой смъртно болен и на този начин на придвижване. Също така се носи слух, че компанията извършва тук опити с хора. — Тя се засмя. — С непокорни служители или с пасажери, които не са си платили сметките. Глупости, разбира се, но персоналът избягва „Кухнята на ада“ така, както вегетарианец щанда с месото. Говори се, че чистачите си предлагали един на друг пари, за да не чистят тук.

Срещуположните врати на асансьора се отвориха със съскане и те слязоха на същото ниво. Слисан, Мартин осъзна, че това не е асансьор, а шлюз.

— В случай на сериозна опасност нивото се затваря херметически. Притежава собствена вентилационна и водна система и независимо електрическо захранване. И ние, двамата хубавци, ще трябва да носим защитни костюми.

Те прекосиха едно преддверие с тумбеста рецепция, зад която обаче не чакаха никакви пациенти. Зад следващата врата от плексиглас той изненадващо се натъкна на мек килим, какъвто имаше в каютата му. Въобще малката преходна стая с двете кожени кресла и гардероба изглеждаше луксозно. Също и вратата, пред която стояха в момента, беше идентична с тези на пасажерските каюти, само дето шпионката гледаше в друга посока.

Лекарката погледна за кратко през нея. Очевидно доволна от това, което е видяла, тя накара Мартин да пробва собствената си карта.

— Картата ви е програмирана така, че да имате достъп до всички нива, които са необходими за работата ви. Можете по всяко време да я посещавате, но би било добре да ме уведомявате преди това.

— Анук заключена ли е? — попита неодобрително той.

Елена кимна сериозно:

— За собствената ѝ безопасност. Докато не знаем къде е била и кой стои зад всичко това, тя не бива да се движи из кораба без надзор. Ала при опасност винаги може да алармира с бутона над леглото си. — Тя посочи нагоре. Над касата на вратата имаше червен лост, който напомни на Мартин за спирачките за спешни случаи във влаковете. — При спешна ситуация с този лост можете да отворите вратата, но това ще задейства алармата на мостика. Затова най-добре би било да носите картата със себе си.

Мартин извади пластмасовата карта от джоба на дънките си, но после се поколеба. Преди да влезе, трябваше да бъде по-добре информиран за това, което го очакваше зад вратата.

— Това визитационният ви доклад ли е? — попита я той, сочейки към папката, която тя носеше под мишница.

Елена му я подаде безмълвно. Мартин бързо прегледа доклада на първия преглед.

— Напълно няма ли е? — попита Мартин относно диагнозата.

Доктор Бек кимна със съжаление.

— И дума не продумва. Само стене, плаче или сумти, и то предимно по време на сън. Има жестоки кошмари. В неврологично отношение всичко изглежда нормално, както виждате, има добри рефлекси, но…

— Но какво? — попита Мартин, после сам видя.

Находките относно физическото състояние в последната трета на доклада спряха дъха му: странично разположени повърхностни кожни драскотини директно до labia majora4.

— Хематоми върху вътрешната страна на горната част на бедрата. Дълбоки фисури на единайсет и осем часа в легнало положение? — Мартин цитира невярващо последния абзац в доклада.

Елена кимна тъжно:

— Естествено, взетият секрет може да послужи като доказателствен материал.

Боже мили!

Той затвори очи.

Съдейки по доклада, Анук Ламар е била многократно и зверски изнасилвана от похитителя си.