Пасажер 23

Глава 46

Наоми

Извърших изневяра. По най-отвратителния начин. Правих секс срещу пари.

Всичко започна с едно недоразумение по време на студентските ми години, тогава все още се наричах Наоми Макмилън. През ваканцията работех като хостеса на едно изложение за автомобилни принадлежности в Сан Франциско, за да си подпомогна следването. Ние, момичетата, бяхме настанени в един хотел в съседство и в последния ден на изложението празнувахме доста разгорещено в бара. Там се запознах с един млад, добре изглеждащ мъж от Чикаго. Смяхме се, пихме, едното води към другото и на следващата сутрин се събудих в стаята му. Той бе заминал, но ми беше оставил нещо — двеста долара.

Мъжът си бе помислил, че съм проститутка.

Помня как в продължение на един час се бях втренчила в парите върху нощното шкафче, трепереща, но не от гняв към него, чиято фамилия така и не разбрах и чието име не означаваше нищо, а смаяна от самата себе си. Вместо да потъна в земята от срам или да се сметна за евтина, осъзнах, че мисълта да се отдавам на някого за пари ме възбужда. И то по начин — и това е най-лошото в тази история — който ме накара да го повторя.

През следващите ваканции съвсем съзнателно отивах в хотела. В къси роклички, предизвикателно гримирана. Сядах на бара. Мъжът ми никога не разбра по какъв начин осигурих следването си.

Скъпите си дамски чанти.

Пътуванията в Европа.

Знам, това, което съм правила, е не само лошо. То е болестно състояние. И въпреки че в един момент имах повече пари, отколкото можех да изхарча, не престанах. Не престанах дори след първата брачна нощ.

Паяка си бе оставил време, за да коментира признанието ѝ. Над десет часа според часовника на лаптопа. Междувременно, докато клечеше на студения под в очакване на кофата, Наоми бе почти полудяла. Ръцете ѝ, в които допреди няколко дни предполагаше, че е червеят, вече не я сърбяха, също и шията, под чиято кожа, обикновено нощем, паразитът толкова осезателно се гърчеше, че това почти винаги я събуждаше.

Сега не усещаше никакво парене, никакво хрупане, за сметка на това обаче силен натиск зад лявото око, което бе пределно ясно какво означаваше.

И как човек да се почеше под очната ябълка?

Де да имаше по-здрави нокти, които да не се чупят постоянно. Най-добре дълги и остри като кинжали, за да може да сложи край на всичко.

Без ужасяващата игра на въпроси и отговори.

Докато чакаше, двигателите изведнъж спряха. Внезапно. Просто така. В пристанище ли бяха? Но защо клатенето продължаваше?

Люкът над главата ѝ най-сетне се отвори и от тъмнината се спусна кофата с лаптопа. Заедно с наказанието, понеже Паяка явно не бе доволен от признанието ѝ. „Секс срещу пари? Една наистина мръсна тайна, госпожо професор“ — бе написал той директно под последния ѝ отговор. „Но не е това, което исках да чуя.“ И по-нататък: „Още веднъж си помисли. Знам, че знаеш. Кое е най-лошото нещо, което някога си направила?“

Докато Наоми четеше бележките след своята изповед, една малка точица се раздвижи по монитора. И после още една, и още една. С пронизващ вик тя запълзя назад, ала точиците се разпространиха по ръката, кожата, мръсните ѝ дрехи и косата ѝ.

Cimex lektulairus.6

— Кой си ти? — отвратено изкрещя Наоми, докато отчаяно се опитваше да изтърси дървениците от себе си, макар като биолог да знаеше колко безсмислено е това. Кръвосмучещите насекоми можеха да преживеят до четиресет дни без храна и при най-ниски температури. Кладенецът трябваше да се загрее до 55°C в продължение на три дни и дори тогава пак не бе сигурно дали някоя няма да оцелее по тялото ѝ. Крещейки, тя отново започна да се чеше.

„Защо ми причиняваш това?“ — написа тя и прати кофата нагоре. — „КОЙ СИ ТИ?“

Този път отговорът пристигна изненадващо бързо. Само няколко минути по-късно тя отвори лаптопа. В синкавата флуоресцентна светлина на екрана бе написано: