Пасажер 23

Глава 45

— Какво? — едновременно попитаха Бонхьофер и Юлия. — Познавате Лиза?

Мартин кимна.

— Виждал съм я веднъж. Тук на кораба.

— Къде?

— Долу.

— Какво имате предвид с това долу? — кресна Юлия.

Мартин размени поглед с капитана, който веднага разбра какво имаше предвид.

Долу. Палуба A. Каютите на персонала.

Мартин се удари по главата. Тъпа болка запулсира в лявото му слепоочие. Вчера рано сутринта се разминаха с Лиза Щилер в коридора, когато Елена го водеше при Анук.

— Какъв съм идиот, трябваше веднага да се сетя! Нито една камериерка няма право да носи пиърсинги на този консервативен кораб. Тя не бе от персонала.

Какво, по дяволите, търсеше там? И как въобще бе влязла?

Болката се разпространи от челото към основата на носа. Очите му се насълзиха, когато се опита да навърже нещата.

Тими скача втори, но без мечето си, понеже то е у Анук, която знае името ми и се намира в „Кухнята на ада“, където засичам Лиза, чието пътуване е платено от някой си…

Мислеше си за дядото на Анук, за неговия блог (курвата, която вкара рака в тялото на моя син, дано акулите я разкъсат), и докато болката се врязваше като горелка в тила му, той мислеше за джобното фенерче, за това колко обичаше да рисува Анук, как се самонараняваше. После подутото лице на Елена се смени с пияния дискотанцьор с неоновото питие… и след секунда разбра.

Отговора.

Решението.

Изведнъж всичко му се изясни, но после нещо изпука в ушите му и този път не бе високоговорителят, а вентилът в главата му, който блокира от само себе си. И докато притеснените гласове около него ставаха все по-тихи и по-тихи, вътре в него слънцето залезе. Светът потъна в тъмнина.