Пасажер 23

Глава 49

Те заключиха вратата, а Мартин даде указания на капитана да не мърда от мястото си и да не докосва нищо. Трупът лежеше с разкрачени крака на пода, гърбът му бе опрян на едно разхвърляно единично легло, а главата, прекършена в тила, гледаше с празен поглед към прашния таван на каютата. Възглавницата под нея блестеше влажно в светлината на лампата.

Съдейки по количеството кръв, изглежда, изходната рана бе много по-голяма, отколкото малката дупка в челото над дясното око.

— Кой е това? — попита Мартин, вече превключил на режим „местопрестъпление“.

Опитът го бе научил, че първото впечатление е най-важно. Затова той обходи с поглед обстановката, като специално обръщаше внимание на неща, които са необичайни. Преобърнат кръст на стената, разбито огледало под шкафа или помещение, което е така безупречно подредено, че развенчава намерението на убиеца да не се набива на очи при никакви обстоятелства. Невинаги специфичните неща бяха очевидни, често подсказките за обстоятелства, мотиви, жертви и заподозрени бяха много дискретно поставени. Като например металното късче, което лежеше на килима пред вградения шкаф. Мартин се наведе — фиба за коса. Бе пъстра, малка и евтина, като за кукла. Или за малко момиче.

— Велики боже, та това е… — зад него Бонхьофер бе опулил очи над трупа. Явно шокът от разпознаването не му позволи да назове името на убития.

— Кой? — строго попита Мартин.

Капитанът трудно преглътна.

— Името му е Вайт Йеспер. — Той посочи към мъжа в синята униформа. — Един от офицерите по сигурността.