Пасажер 23

Глава 24

Чу се изпращяване сякаш носната стена на капитана бе попаднала в лешникотрошачка. Кръвта рукна по лицето му.

В първия момент като че ли не изпита болка, най-малкото не изкрещя. Свлече се на пода, защитавайки главата си с ръце. Мартин го сграбчи за яката на униформата и го повлече като мокър чувал навън, през обиколния коридор към помещението, където се намираха тоалетните. Капитанът опита да се запъне с крака по килима, но не успя. Мартин го завлече в мъжката тоалетна и го запрати към облицованата в светли плочки стена срещу мивката. После огледа кабинките. Нямаше никого, както и се очакваше, при положение че нямаше обявени представления, а всички поканени офицери чакаха вече в залата.

Мартин се върна отново при Бонхьофер, застана пред него и го ритна.

— Какво се разиграва тук? — изкрещя той.

— Не разбирам… — Бонхьофер затисна устата и носа си с ръка. Без голям успех. Тъмната кръв се стичаше между пръстите му надолу по брадичката.

Мартин сви юмрук подчертано бавно.

— Хей, спокойно, спокойно, моля. Знам, че имате всички основания да сте бесен, но нека ви обясня ролята си — умоляваше Бонхьофер, чийто глас звучеше сякаш е настинал.

— Вашата роля? — извика Мартин. — Анук Ламар е била изнасилена. — Трябваше да се овладее, за да не го удари отново.

— Знам и това е ужасно.

Бонхьофер потърси по гладката стена нещо, за което да се хване. Стоманеният сешоар бе твърде далеч от обсега му.

— Две майки. Две деца. Изчезват. И в двата случая капитан на кораба сте били вие.

— Разбирам, че това може да звучи подозрително.

— Да звучи ли? Та то е подозрително. А на всичкото отгоре вие сте открили Анук. Точно вие!

— Всичко това е една случайност!

Междувременно Даниел се бе изправил и ужасен се погледна в огледалото. Изглеждаше така, сякаш бе единственият оцелял от железопътна катастрофа.

— Случайност? — изрева Мартин.

За части от секундата той отново се намери пред варшавския затвор, от който бе освободен преди пет години. Чувстваше се точно толкова бесен, точно толкова отчаян, точно толкова празен.

Свинете от управлението не искаха да застрашат операцията и му разказаха какво се е случило на Султанът едва след приключването ѝ. През това време той се бе опитвал да оцелее в затвора. Когато излезе на свобода, Надя и Тими бяха изчезнали от четиресет и три дни.

— Както тогава съвсем случайно не обърнахте кораба след изчезването на семейството ми! — изкрещя той в лицето на Бонхьофер.

Капитанът за кратко затвори очи като съпруг, който в поредния семеен скандал не знае какво повече да каже.

— Да обърна? — Гласът му пресекна. — Нима не прочетохте съдебните експертизи? Султанът има спирачен път от два километра. Нужни са час и половина, за да бъде обърнат. Тогава имаше буря, високи вълни, ледени температури. На това място в Атлантическия океан без спасителен пояс човек би издържал броени минути. А семейството ви липсваше от часове.

— И откъде знаехте кога са скочили? Записите от камерите на външната стена били изтрити по погрешка. Не беше ли така и при Анук? И тогава ли фалшифицирахте всички доказателства, за да представите нещата като самоубийство?

— Не — задъха се Бонхьофер.

— Напротив, направили сте го. Вероятно не сте отвлекли и изнасилили момичето някъде тук на борда. Ще стане ясно. Но едно нещо е съвсем сигурно — вие сте наемник. Ще направите всичко, за да задържите работата си. Ако е необходимо, ще прикриете и престъпление. — Мартин гневно се изплю на пода. — Но този път сте нямали късмет. Сега имаме пасажер 23 и няма да ви се размине лесно.

Той дръпна хартия от диспенсъра до мивката и я хвърли в лицето на капитана.

— Почистете се. Скоро ще имате посещение.

Мартин се обърна, готов да си тръгне.

— Посещение? От кого?

— От бреговата охрана. С удоволствие ще искат да им разкажете за случайностите.

— Ако направите това…

— Какво? — Мартин се обърна с поглед по-гневен от този на капитана. — Заплашвате ли ме? Така както вчера ме заплаши шефът ви? И сега ще ми кажете, че ще оставите момичето да изчезне, ако разглася случая?

— Това ли ви каза Егор? — Бонхьофер се обърна към мивката и пусна водата.

— Блъф — отвърна Мартин.

Капитанът срещна погледа му в огледалото и поклати глава:

— Не е. Твърде много пари са заложени на карта. Ако и една патрулна лодка бъде засечена от нашите радари, Анук ще се изпари във въздуха за втори път. Или си въобразявате, че собственикът на флотата ще наблюдава безучастно как разрушавате сделката му за десетки милиони?

— За каква сделка става въпрос?

Носът на капитана не преставаше да кърви, затова усилията му да измие лицето си оставаха безрезултатни. Той посегна за още хартия и се обърна към Мартин.

— Егор Калинин не е тук за удоволствие. Желанието му е да продаде голям дял от флотата си на Висенте Рохас, мастит чилийски инвеститор, с когото в момента киснат в сауната и обсъждат последните подробности по сделката. Шестнайсет адвокати са в режим на готовност, по осем от всяка страна. От седмици са блокирали голямата конферентна зала на четвърта палуба, макар да се говори, че само си клатят топките за хиляда долара на час, тъй като всичко отдавна било готово за подпис. Уж искали да подпишат документите на влизане в Ню Йорк под символичния поглед на Статуята на свободата. — Бонхьофер хвърли напоената с кръв хартия в коша за отпадъци и си дръпна нова. — Вижте, много добре знаете, че не съм изнасилвач на деца. — Не прозвуча умолително, а по-скоро самоуверено и Мартин мислено се съгласи с него. По време на процеса той се бе занимавал интензивно с профила на капитана, но нищо не намекваше за подобни влечения. — Аз също искам да хванем свинята, която се е гаврила с Анук — продължи капитанът. — Но да, имате право, аз съм един наемник. Шефът ме държи в ръцете си. Какво мога да направя?

— Първо, да престанете да се държите като курва! — изкрещя Мартин.

— Арогантен задник такъв! — изкрещя в отговор Бонхьофер. — Направо отидете при тях! Тринайсета палуба. Адмиралският апартамент — там ще срещнете Егор и Висенте. Хайде, свалете картите на масата. Разкажете на инвеститора за нашия пасажер 23. Ала не очаквайте момичето все още да е в „Кухнята на ада“, когато с чилиеца слезете долу.

— Защото вие ще се погрижите за нея?

Бонхьофер понечи да отговори, вирна брадичка и в този момент вече не изглеждаше толкова ядосан, а по-скоро разочарован.

— Кълна се, никога не бих сторил нещо на Анук. Но за съжаление, Егор има приятели на борда от съвсем друг калибър. Служители, които е измъкнал от мизерията, като им е дал работа. Те са готови на всичко за него.

Погледите им се срещнаха, а после Бонхьофер отново се обърна към огледалото.

— Помогнете ми! Имаме само пет дни, през които можем да открием какво се е случило с Анук. И трябва да измислим план как да я свалим жива от кораба.

Мартин поклати глава.

— Или сте откачен, или сте толкова отчаян, че не виждате очевидното. Сега отивам при Анук, ще я заснема на видео за доказателство и ще го пусна в интернет.

— Не, само не и това. — Бонхьофер размаха ръце.

— Защо не, какво ще ме спре?

— По този начин Егор ще постигне онова, което цели.

Мартин повдигна вежди:

— Не разбирам.

— Как смятате, защо той ви повика на борда? Аз искам да ми помогнете. Той иска да ви натопи.

— Мен?

Огромният кораб бе повдигнат от една вълна. Сигурен знак, че Султанът набираше скорост в открито море.

— Да. Вие сте перфектната изкупителна жертва. Ченге със саморазрушително поведение, което не може да приеме потвърденото от съда самоубийство на жена му и сина му, впуснало се в налудничаво търсене, при което най-накрая губи разсъдъка си.

— Аз? Престъпник? — Щифтът в челюстта на Мартин започна да пулсира.

— Да. Видеото, което искате да заснемете, ще ви бъде приписано като един от трофеите, които сте събрали от жертвата си.

— Та това е напълно малоумно. Как може да съм сторил нещо на момичето? Та аз дори не съм бил на борда, когато е изчезнала.

— Наистина ли? — попита Бонхьофер. За момента кървенето бе спряло, ако не и въобще. Ала бе трудно да се каже предвид омазаното му с кръв лице. — Вие сте ченге под прикритие, Шварц. Майстор на преобразяването. За вас не е никакъв проблем да пътувате под фалшиво име. Да се сдобиете с фалшив паспорт. Вероятно дори сте убиецът, за когото Герлинде Добковиц пише в книгата си.

— Вие сте луд — отвърна Мартин.

В този момент отново чу гласа на Анук да шепти името му. Мартин.

— Не, не съм — възрази капитанът. — Но Егор е. Вероятно съм единственият тук, който може да мисли трезво. Знам защо наистина сте на борда.

За да се превърна в мишена…

— Когато разбрах, че Егор е абсолютно сериозен в намерението си да потули случая, знаех, че без чужда помощ няма да мога да реша проблема. И когато Добковиц ми показа мечето, ми хрумна идея. Вие сте психолог и ченге и след загубата на семейството си имате интерес да не биете големия барабан. Знаех, че с това мога да уговоря Егор да ми даде малко време. Защото, колкото му се иска да приключи успешно сделката, толкова силно желае и да хване свинята, която се е гаврила с момичето на собствения му кораб. Кълна се, че когато ми даде зелена светлина да вляза в контакт с вас, не знаех, че ви е нарочил за изкупителна жертва, в случай че нещата не се получат.

— Не вярвам на нито една ваша дума.

— Знам. Затова и бяхте повикан от Герлинде Добковиц, а не от мен.

Изречението ми се струва познато.

Подът под краката на Мартин отново се разтресе. Всеки път, когато корабът се надигаше от вълните, климатичната инсталация над главите им започваше да бучи по-силно по необясними причини.

— Страхлив кучи син! Ако казвате истината, току-що ми разяснихте, че Егор Калинин е готов да убие едно малко момиче от алчност, да натопи мен за престъплението, а през това време вие ще гледате безучастно.

Капитанът дръпна още хартия от диспенсъра и я намокри на чешмата.

— Ще го кажа още веднъж: искам да предотвратя всичко това. Но да, в случай че не успея, няма да се жертвам заради вас, господин Шварц. — Той смачка хартията и я захвърли в мивката, без да я използва. — Вие ме дадохте на съд. Съсипахте името ми. Бях отстранен от работа, почти уволнен и какво ли още не. Няма абсолютно никаква причина да сте ми симпатичен. Ако всичко се провали, не бих отишъл в затвора заради вас. И ви гарантирам, че това ще се случи в момента, в който открито се противопоставя на Егор.

Мартин го сграбчи за рамото и го дръпна към себе си. Принуди капитана да го погледне в очите.

— С какво разполага той срещу вас?

Бонхьофер освободи ръката си и внимателно докосна с палец и показалец основата на носа си. Изглеждаше така, сякаш търси решение. Обмисляше.

— С един видеозапис — каза най-накрая.

— Какво има на него?

— Корпусът на Султанът. Това е видео от външната охранителна камера, която, между другото, показва и каютата с балкон, в която е била настанена съпругата ви. И което изтрих заради Егор.

Мартин почувства как Султанът се наклони странично.

— Какво искате да кажете?

Бонхьофер кимна.

— Дадох му оригиналната касета. Сега отпечатъците ми са по нея.

Марти изстина.

— Показва ли…

… смъртта на моето семейство?

Думите заседнаха в гърлото му.

Капитанът кимна.

— Ще ви докажа, че искам да работя не срещу вас, а заедно с вас — каза той. — Имам копие на този запис. Може да го видите.