Пасажер 23

Глава 68

Лиза се потеше. През отворената врата на балкона полъхваше свеж бриз, ала дъщерята на Юлия изглеждаше така, сякаш стои в светлините на прожектор. Тялото ѝ реагираше на огъня на лудостта, който гореше вътре в нея. Потта се стичаше на тънки струйки по страните ѝ се събираше над яката ѝ.

— Опитах се отново да си върна Том — обясни Лиза. — Търсех го по телефона, пишех му имейли, бомбардирах го със съобщения във Фейсбук и Уатсъп. И когато от днес за утре престана да желае да ме вижда, отидох дори на консултациите за ученици при него. Само още веднъж успях да си го върна в леглото.

Замечтаната ѝ усмивка накрая разтърси Юлия почти толкова, колкото и съдържанието на чутото.

— Говориш за времето, когато аз… имах връзка с Том?

Усмивката на Лиза отстъпи на каменно изражение.

— Но това не означаваше нищо за Том. Той каза, че сексът с мен бил много по-добър, но само с теб можел да си представи връзка.

Боже господи! За момент Юлия затвори очи.

Мнимото самоубийство на Лиза. Възкръсването ѝ. Омразата в гласа ѝ.

Не бе сигурна колко още може да понесе. Погледна към ръката ѝ, здраво стискаща отвертката, по чийто сребрист метал се отразяваха лъчите на залязващото ниско над водата слънце, и тихо попита дъщеря си:

— Какво искаш да направиш сега, скъпа?

— Да си върна Том.

Лиза буквално изплю думите пред босите ѝ крака. В този момент Юлия се усъмни с кого въобще говори. Момичето пред нея с трескавия поглед и треперещите ъгълчета на устата не бе нейната дъщеря. Лиза бе полудяла в истинския смисъл на думата.

Веднъж Юлия бе чела, че любовната мъка наред със скръбта можеше да причини най-тежките душевни рани. Явно и такива, които не можеха да се излекуват от само себе си.

— Лиза, ако някой е виновен за страданието ти, това е Том. Той никога не биваше…

— Дрън, дрън, дрън… Не говори глупости! Значи сега смяташ него да изкараш виновен, нали?

На Юлия ѝ се искаше да изкрещи: „Да!“ и ако негодникът бе наблизо, да го хване за топките и да го хвърли зад борда. Ала Том Шиви бе много далеч, както и всяка ясна мисъл в главата на Лиза, така че тя само поклати глава и отвърна примирено:

— Не, не е само негова вината.

Тя не бе психолог, но усети, че нещо в дъщеря ѝ се бе прекършило и че логиката тук бе безполезна.

— Значи признаваш, че заслужаваш плана ми? — попита триумфиращо Лиза.

— Какъв план?

— Този, който двете с Querky заедно измъдрихме.

Тъмен облак забули погледа на Лиза. Изглежда, се бе сетила за нещо неприятно.

— Ти ли открадна бележката от трезора? — заплашително попита тя.

— Какво? — Юлия нищо не разбра. Със същия успех дъщеря ѝ можеше да ѝ го каже на патагонски. — За какво говориш?

Лиза махна с ръка, сякаш това и бездруго нямаше значение.

— Казах на Querky, че си ме принудила да проституирам — изсмя се мръснишки тя.

Бум!

Следващата ръчна граната на лудостта, която дъщеря ѝ запрати по нея. И се целеше все по-добре.

— Какво? За бога, защо? — попита Юлия.

— Защото иначе нямаше да ми помогне. Тя се грижи само за изнасилени и малтретирани деца. Затова малко манипулирах Querky. За доказателство, че съм правила секс с непознати мъже против волята си, ѝ пратих видеото.

Юлия премигна. За частици от секундата през съзнанието ѝ преминаха накъсани спомени — тилът на дъщеря ѝ в скута на стенещ мъж, който сега си имаше име: Том!

— Видеото, в което му доставих удоволствието да играя теб.

— Мен?

— Една курва.

В спомените си Юлия видя Лиза да посяга към парите.

Добре. Стоп. Стига. Така не можеше да продължава.

Тя направи крачка към Лиза. Бе на една ръка разстояние от дъщеря си.

— Погледни ме, Лиза. Знам, че направих грешки. Не бях до теб, когато баща ти ни напусна. Грижих се зле за теб, когато влезе в пубертета. И да, имах връзка с учителя ти. Но всичко приключи.

— Лъжеш! — Лиза потупа с пръст челото си.

— Не. Това е самата истина, миличка. Без да знам какво се случва между вас, осъзнах, че Том…

— Не произнасяй повече името му!

— … не е правилният мъж за мен.

— Ха! — Лиза презрително се изплю към нея. Сега потта блестеше и по веждите ѝ. — Значи ти се смяташ за нещо по-добро? Значи за теб той е боклук?

Юлия затвори очи. Въртяха се в кръг. Със същия успех можеше да помоли морето да не шуми повече. Обзе я ярост. Не спрямо Лиза, която видимо бе изгубила разсъдъка си и спешно се нуждаеше от професионална помощ, а спрямо Том, който бе злоупотребил с позицията си на доверен учител, бе наранил чувствителната душа на един тийнейджър, а нея самата бе мамил. Необузданата ѝ ярост така ескалира, че Юлия изгуби контрол над думите си.

— Е, добре. Виновна съм! — кресна на Лиза. — Отнех ти Том. Заслужих си да ме накараш да изживея най-ужасните страхове в живота си. Но всичко това няма да ти върне този противен боклук, който само те е използвал…

— Аааааааааааааааа…

Скачайки като обезумяла с боен вик на устата, Лиза замахна с отвертката.