Пасажер 23

Глава 69

— Моля, умолявам ви! Може би все още не е прекалено късно! — Бонхьофер бе протегнал ръце, сякаш Тиаго бе бог, когото моли да чуе молитвите му. — Ако е вярно това, което Лиза е написала, то момичето все още се намира на кораба. Възможно е точно в този момент да изпълнява последната част от плана.

Тиаго, който от двайсет минути стоеше непоколебимо, се почеса по главата и отчаяно поклати глава.

— Веднъж вече за малко да повярвам. Интуицията ми подсказва, че ако сега ви пусна, окончателно ще загазя.

Капитанът гневно удари с длан но бюрото, на което все още бе принуден да седи.

— Но какво, за бога, искате от мен? Да ме държите тук до влизането в Ню Йорк?

— Не. — Тиаго се втренчи в Бонхьофер, сякаш току-що му е хрумнала идея. — Обадете се на бреговата охрана на Съединените щати, на граничния контрол или на ФБР. Все ми е тая. Искам да говоря с тях и да опиша положението си.

Бонхьофер го погледна изумено.

— Това ли е вашето искане? И току-що ви хрумна?

Тиаго кимна. Погледът му бе гузен.

— Страхувам се. А не мога да мисля ясно, когато ме е страх.

Бонхьофер въздъхна. Устата му бе пресъхнала. Беше говорил толкова много, че усещаше лошия си дъх.

— Добре, добре. Предлагам ви сделка, Тиаго. Оставяте ме да проведа два разговора. С първия ще спра кораба. С втория ще се опитам да намеря Юлия Щилер. После двамата заедно ще уведомим властите и най-накрая ще ми дадете проклетото си оръжие. Как ви се струва това?

— Кофти — отвърна Тиаго и посочи към телефона. — Но веднъж вече твърде дълго се колебах.

Бонхьофер кимна и посегна към слушалката.

— Молете се да не сте го направили и втори път!