Пасажер 23

Глава 51

Даниел затвори телефона и се учуди на реакцията на шефа си. Първо Калинин звучеше уморено, все едно току-що са го събудили. После Егор, изглежда, ни най-малко не бе изненадан, сякаш бе очаквал новината за застреляния офицер. Единствено, когато накрая на разговора избухна, звучеше като себе си.

— Кой знае за това любовно гнездо тук? — попита Шварц, блъскайки се във вратичката на един вграден шкаф. Изглежда, на ченгето не му правеше впечатление присъствието на трупа и надигащата се от него воня, както на капитана. Даниел погледна към заключената врата на каютата. Предпочиташе колкото се може по-скоро да напусне тази воняща дупка без прозорци.

— Почти две хиляди души — отвърна той. — Всички служители и дузина пасажери, които се впускат във ваканционен флирт с персонала.

И не желаят да изживеят приключението в собствената си каюта, понеже там обикновено чака партньорът рогоносец.

— А знае ли се кой е използвал последно каютата? — нещо изпука и металната дръжка на шкафа остана в ръката на Шварц.

Бонхьофер разтърка изтръпналия си врат.

— Не, както казах, официално това помещение не съществува. Следователно гнездото не може да се резервира, няма списъци с посетители или нещо подобно.

— Но все някой трябва да е координирал смяната на спалното бельо и предаването на ключа, нали?

— Да. И отгатнете от три пъти кого подозира в тази дейност ръководството на кораба? — Бонхьофер посочи мъртвия в краката им, без да поглежда към него.

Корабът се клатеше силно и на него му се доповръща. Стомахът му се сви като гайда и изтласка киселинното съдържимо обратно към хранопровода.

Той предложи да проведат разговора някъде другаде, но ченгето тъкмо използва изтръгнатата метална дръжка на вратата като лост, с който да разбие шкафа. Чу се пукащ звук и шперплатовата вратичка увисна на една панта. След малко тя бе напълно изтръгната.

Толкова относно заповедта на Егор да оставят всичко така, както е било.

— Виж ти — измърмори Шварц и извади от шкафа едно малко куфарче. Бе малко по-голямо от чанта за ръчен багаж, с олющени лепенки и от двете страни. Повечето представляваха флагчета, символи или географски карти на местата, където куфарчето вероятно бе пътувало. Това, че притежателят му е млад и от женски пол, издаваше цветът (лилав), както и един стикер на момчешка банда, залепен на един от страничните джобове.

— Не е ли по-добре да го разгледаме в моята каюта? — попита Даниел, който не можеше повече да задържи съдържанието на стомаха си, което напираше да излезе, ала Шварц го игнорира.

С бързи движения той дръпна ципа и отметна встрани капака на куфара.

— Анук — каза Мартин.

Даниел не бе сигурен дали това бе предположение, или убеденост.

Видя типичното момичешко облекло, старателно подредено, запълващо всеки сантиметър от вътрешността на куфара. Рокли, долно бельо, чорапогащници и най-отгоре — блокче за рисуване и кутия с моливи.

Но това са глупости, помисли си той.

— Не е възможно през цялото време Анук да е била тук.

Шварц поклати голата си глава.

— И аз не мога да си го представя. Дори любовното гнезденце да не е било използвано от служителите или който и да било друг в продължение на два месеца.

Един от офицерите на Даниел само преди три седмици се бе похвалил, че е опънал тук една от готвачките. Самият той не бе използвал гнездото, ала ропотът, който щеше да се надигне, ако каюта 2186 за известно време не можеше да се използва, при всички положения щеше да стигне до него.

— Какво е това? — попита Даниел, сочейки вътрешната страна на капака. Може би се заблуждаваше, но нямаше ли зад мрежичката едно…

— Джобно фенерче — отвърна Шварц и го извади.

Действително.

Бе тясно, с искряща светлосиня стоманена кутийка. И изглеждаше точно като онова, което намериха при Анук. Шварц завъртя долния край, за да го включи, но и при това фенерче с усилие можеше да се забележи слаб лъч светлина.

— Фенерче с празни батерии? — попита Даниел.

Поне объркването му потисна чувството за гадене. И това объркване нарасна, когато Шварц намери в един страничен джоб на куфара още едно фенерче, омотано в чорап, което светеше по същия начин.

Какво можеше да означава това?

Едно отвлечено момиче, две неработещи фенерчета?

Даниел не можеше да си обясни тази находка. За разлика от Шварц. Той грабна кутията и прерови моливите вътре. Когато намери това, което търсеше, Мартин се удари по челото като човек, който е пропуснал да забележи нещо съвсем очевидно. После завъртя още веднъж долния край на фенера, после още веднъж, като всеки път тихо възкликваше, въпреки че Даниел не забеляза никаква промяна.

Не се появи светлина.

Нищо, което да предизвика просветление в него.

— Какво открихте?

Шварц обхвана в дланта си грифа на фенерчето така, сякаш държеше щафета малко преди да я предаде на следващия бегач.

— Сега знам какво се е случило — каза безизразно той. После мина покрай Бонхьофер, прескачайки трупа, и отвори вратата.