Пасажер 23

Когато отказвах да сложа презерватива, тя ми крещеше, че съм никаквец, че не ставам за нищо. Нямало да ме обича, и бездруго винаги била искала да има момиче, а не мръсно момче. Удряше ме по лицето и ме зарязваше разплакан само за да повтори на следващата вечер същата сцена. В един момент изпълних желанието ѝ и си сложих презерватив, а с годините започнах и да спя с нея. През цялото време мислех само за едно: „Иска ми се да бях момиче. Иска ми се да бях момиче“.

По време на секса, по време на изнасилването ми (минаха години, докато осъзная какво всъщност ми е причинила) личността ми се раздвои. Духът ми отлетя в тялото на момиче и по някое време остана там, дълго след като майка ми ме бе оставила на мира. Повече не исках да бъда опозореното момче, а момичето, което майка ми и без това е желаела и на което всичко това е щяло да бъде спестено, ако се бях родил в правилното тяло!

Четири дни след моя осемнайсети рожден ден баща ми продаде фирмата си и малко след това той и майка ми загинаха при катастрофа с частния си самолет. С наследството, което ми оставиха, първото, което направих, бе да платя операцията за смяна на пола, която нито един отговорен хирург не желаеше да направи. Но аз подкупих психиатър и получих атестат за абсолютно нормално психично състояние. И както можеш да си представиш, смяната на пола не смекчи душевната ми мъка. Без пенис, със счупени и отново изградени скули, с по-женствен нос и с малки гърди се чувствах още по-мръсен, отколкото когато бях в прегръдките на майка ми.

В чат за самоубийци, където исках да проуча подходящите методи за отнемане на живота, по случайност попаднах на едно тринайсетгодишно момиче, което бе преживяло подобни на мен неща и мъките ѝ още продължаваха. Майка ѝ я принуждаваше да мастурбира пред очите ѝ.

Тя ми писа, че скоро ѝ предстои да пътува с круизен кораб и планира там да се самоубие. Едва чрез това момиче осъзнах грешката ни. Защо ние, жертвите, трябваше да се самоубиваме, а истинските извършители да продължават да живеят?

Това се случи преди десет години.

Постъпих на работа като камериерка на кораба, на който момичето искаше да си отнеме живота, и се погрижих да преживее пътуването. За разлика от майка ѝ. Първата ми жертва от цяла серия.

В началото ми бе достатъчно просто да упойвам жертвите си и да ги хвърлям през борда. Ала с годините се усъвършенствах. Със здрав разум и финансови възможности над средните купих форума за самоубийства Easyexit, който — макар и случайно — ми бе посочил правилния път. Междувременно той събра потребители от цял свят, сайтът е популярен в трийсет и две страни. Невероятно е колко много хора на тази планета са накрая на силите си. Милиони.

И сред тях намирам случаите си. Действам много предпазливо. В момента, в който разбера, че някое дете е насилвано от родителите си (независимо дали момче, или момиче), чрез моето туристическо бюро, което нарекох Querky-Travel, резервирам круиз за детето и родителите, които, естествено, нищо не подозират за своя „късмет“. После представям пътуването като печалба от някоя лотария. Това сработва само в някои случаи. Повечето реагират скептично, когато някой иска да им подари нещо, поради което засега квотата ми на успеваемост е твърде обозрима. Веднъж с едно немско семейство ми помогна дори случайността.

Междувременно в Easyexit, изглежда, бе започнало да се говори, че има някакво туристическо бюро, което организира последното пътуване за хора, които не заслужават да живеят повече. По тази причина Джъстин Ламар влезе в контакт с мен. Изглежда, свекърът ти не те харесва много, нали? Той пое разноските по вашето пътуване. И освен това ми плати допълнително, за да те накарам да страдаш за постъпките ти, вместо да приложа обичайната програма. Което тук, на Султанът, където синият шкаф предлага подходящите помещения, не бе никакъв проблем.

Но не ме разбирай погрешно, Наоми.

Никога не съм ти слагала тения в храната. А това, което смяташе за дървеници, бяха безобидни хлебарки. Не исках да те тровя физически. А душевно. Така, както майка ми направи с мен. Никога не ме е пребивала, никога не ми е пъхала предмети. Ала въпреки това ме зарази с вирус, който ме разяждаше отвътре. Както и Анук, за която през последните седмици бях като майка, все още вътрешно я разяжда това, което си ѝ причинила. И което сега ще си признаеш.