Призрак

44

Той замълча. Известно време чувах по линията как някакви хора разговарят. Връзката си оставаше все така лоша и не можех да различа отделни думи, но по гласовете ми се стори, че Вълка се съвещава с двама души. Беше закрил с ръка микрофона, за да не ги чувам.

След малко той каза в слушалката:

— Имаш ли предсмъртно желание, Призрак?

— Може ли да ти кажа предложението си?

— Не, нещастнико! Какво си въобразяваш ти? Че можеш да убиеш двама от хората ми, да пратиш трети в болница, да съсипеш две от колите ми и да си тръгнеш жив от тук? Ти направи последната си грешка, Призрак. Сега аз лично ще те удавя в блатото.

— Както ти казах, предлагам сделка.

— Разполагаш с десет секунди, преди да ти затворя и да наредя на хората си да ми донесат ташаците ти в стъкленица със спирт.

— Аз обаче разполагам с нещо, което желаеш, и искам да ти дам шанс да се сдобиеш с него. Мисля, че трябва да приемеш сделката, понеже иначе последиците за теб ще бъдат ужасни. Ако ми съдействаш, печелиш. Ако не, губиш.

— Кое те кара да мислиш, че ще ти съдействам след всичко, което ми причини?

— Това, че знам къде са парите, а ти си умен човек.

— Един умен човек би те застрелял между очите още щом те види — просъска Вълка. — Един умен човек би се досетил колко си опасен и би те неутрализирал, преди да си убил още някого.

— Тогава позволи ми да ти изтъкна още една причина — прекъснах го аз.

— И каква е тя?

— Ти искаш да унищожиш Маркъс повече, отколкото държиш да накажеш мен. А аз съм единственият ти шанс да го направиш.

— Много смели допускания правиш, Призрак.

— Но никога погрешни.

Настъпи кратко мълчание. При всичките си ругатни и заплахи Вълка беше рационален, интелигентен мъж. С дребнавите си заяждания просто печелеше време, за да мисли. Иначе знаеше, че съм прав. Аз не бях най-големият му проблем. Ако успееше да ме спечели на своя страна срещу Маркъс, щеше в миг да забрави за трите трупа и двете коли.

— Гласът ти звучи различно — отбеляза той.

— Промених го.

— Е, какво искаш? — попита Вълка.

— Искам двеста хиляди долара в брой или в ценни книжа.

Той изпръхтя презрително.

— Ти си се побъркал бе, нещастник!

— Това е моето предложение.

— Много се надценяваш. Бих се съгласил евентуално да пощадя живота ти срещу главата на Маркъс, но нищо повече.

— Със заплахи няма да стигнеш далече. Изплъзнах се на хората ти в тресавището без особено усилие. Няма да ме хванеш, дори да пуснеш след мен и последния човек от шайката си. Ето защо, ако искаш да се отървеш от Маркъс, ще ми платиш двеста бона. Иначе ще закопая парите в земята, ще ги оставя да гръмнат на дъното на някоя дупка, а през това време ще съм офейкал, все едно нищо не е било. Това е последната ми оферта.

— Предпочитам да видя трупа ти.

— В такъв случай нямаме повече какво да си кажем — отвърнах. — Ще предам на Маркъс много поздрави от затворническата ти килия, след като припиша обира на теб.

— И как според теб ще стане тая работа?

— Ще се погрижа парите да бъдат намерени на място, лично свързано с теб. Така, след като гръмнат, ченгетата ще ти се изсипят от небето като ангели в Деня на Страшния съд.

— Смяташ, че можеш да ме изнудваш, така ли?

— Да — казах аз. — Точно това смятам.

Известно време Вълка не издаде звук, което беше странно. Не само замлъкна, ами бе спрял сякаш да диша.

— Ало?

— Ще ти дам сто хиляди — каза той.

— Двеста хиляди. Което няма и една пета от парите в пратката. Не ме карай да ти извивам ръцете, Хари. Моята е лесна. Парите са у мен. Не се опитвай да ме разиграваш.

— Това заплаха ли е?

— Зависи от контрапредложението ти.

— Мога да ти дам петдесет бона тази вечер и още сто в понеделник. Повече би било безразсъдно.

— Как ли пък не! — казах аз. — Нямам намерение да стоя в този кенеф до понеделник. Двеста хиляди още сега или си тръгвам.

— Банките са затворени, Призрак. Не мога да ти събера толкова пари, докато не отворят. Моите средства са инвестирани. Да не си мислиш, че държа чували с банкноти в дома си?

— А, така ли? Значи ти си първият наркодилър в историята, който има проблеми с ликвидността. Ти знаеш ли, че колумбийците строят цели къщи, за да си държат в тях парите? Чу цената ми. А сега престани да ме будалкаш.

— Сто и петдесет тази вечер, но нито цент повече. Ако продължаваш да ме изнудваш, ще се видим в ада.

Помълчах няколко секунди, после казах:

— Е, добре. Така бива.

Вълка издаде звук, който беше нещо средно между въздишка и изръмжаване.

— Ела след няколко часа в апартамента ми в „Атлантик Риджънси“. Парите ще те чакат.

— Имаш апартамент в „Риджънси“? Какво съвпадение.

— Имам чувството, че ми нямаш доверие.

— Твоят човек току-що ми каза, че ще натрошиш пръстите ми с чук. Разбира се, че ти нямам доверие. Не бих те попитал и колко е часът, защото ще ме излъжеш.

— Притежавам изоставен стриптийз клуб на ъгъла на Кентъки Авеню и „Мартин Лутър Кинг“. Може да се видим там.

— Аз избирам мястото на срещата.

— Писна ми от твоите пазарлъци, Призрак — каза Вълка. — Престани да ми играеш игрички. Сделката ще бъде осъществена при моите условия или нямаме сделка. Ако си мислиш, че ме е страх от теб, горчиво се лъжеш. Ще ми донесеш парите в клуба сам или следващия път, когато се видим, ще ме гледаш през облак боя и найлонов чувал. Е, приемаш ли, или отказваш?

Помълчах малко, за да го накарам да чака.

— Става-заявих накрая аз.