Призрак

56

Качих се в бентлито и потеглих. Още щом излязох на Кентъки Авеню, извадих един мобилен телефон, включих го и набрах номера на Ребека Блекър. Звънях дълго време, но никой не отговори.

Вълка най-после ми бе предложил честна сделка: сто и петдесет хиляди чисти долара срещу милион и двеста хиляди мръсни. От което далеч не следваше, че му имах доверие. Та аз за малко не го бях убил. Междувременно бях ликвидирал трима от хората му и бях изпратил четвърти в болница. Вярно, те бяха заменими, но все пак не се случва всеки ден банда да претърпи такива жертви за толкова кратко време. Той неминуемо щеше да бъде изложен на огромен натиск да ми отмъсти по един или друг начин. Ако исках да изляза жив от тази история, трябваше да бягам. Освен това, по дяволите, дори не се бях замислил какво би могъл да стори на Блекър. Изругах и хвърлих апарата на седалката до себе си.

Погледнах часовника си. Минаваше 9 вечерта.

Още девет часа.

Подкарах на север, покрай залива Абсекън към солените блата, по средата на които се намираше онзи склад на самообслужване. Дъждът беше отслабнал, после съвсем престана, оставяйки пресни локви върху бетона. Въздухът вече нямаше вкус на сол. Ухаеше на чисто и свежо като освежаващ душ след тежко физическо натоварване. Дупките по настилката жадно попиваха дъждовната вода и молеха за още. Жегата се завръщаше. Дори след залез-слънце термометърът на стената на малкия офис показваше над трийсет градуса. Офисът беше затворен за през нощта, но всеки с ключ за достъп можеше да влезе през портала по всяко време на денонощието. Двайсет и четири часовият достъп беше основно изискване в този бранш. Набрах кода, който ми бе показал хлапакът, и ключалката се отвори.

Изсипах раницата. От нея изпаднаха кутиите с патрони, кутията с узито, частите от оръжия, пачката двайсетарки и белите хапчета, плюс телефонът, който Рибънс така и не бе сварил да използва. Извадих узито. Беше яко оръжие. Цевта и затворът изглеждаха наред, въпреки че бяха прекарали няколко дни в тази адска жега. Ако се наложеше, можех да стрелям с него седна ръка.

Коленичих на пода и започнах да тъпча патрони в пълнителите. Бяха общо три, всеки събираше по двайсет и пет патрона. Едно узи изстрелва минимум хиляда патрона в минута. С всяко нежно докосване на спусъка цевта бълва градушка от куршуми, която почти изпразва пълнителя. Откатът е силен и дулото отскача нагоре, което създава проблеми с точността на прицела. Трябваше да се старая да стрелям на къси откоси. Три пълнителя звучат като много боеприпаси, но не са. Три пълнителя са три кратки дръпвания на спусъка. Три секунди бясна вихрушка от олово. И колкото по-широко успеех да я разпръсна, толкова по-голям беше шансът да улуча нещо. Също като при рулетката — за да спечелиш, трябва да залагаш на всичко.

Зареждането на трите пълнителя отне около пет минути. Поставих един в узито, а останалите два натъпках в джобовете си. Сложих оръжието на предпазител и го провесих от халката на колана си. Сакото ми не го покриваше изцяло, но едва ли се забелязваше отстрани, ако човек не се вгледаше специално. На излизане от контейнера видях отражението си в предното стъкло на бентлито. Отсреща ме гледаше недоспал мъж с двудневна брада и скъп нов костюм, изпод който се подаваше картечен пистолет.

Седнах зад волана и отново потеглих.

Едва бях излязъл от паркинга, когато в чантата ми завибрира телефон. Извадих го с една ръка, докато стисках волана с другата. Веднага познах номера на дисплея. Ребека Блекър. Натиснах зеленото копче.

— Кажи ми, че си добре — извиках в слушалката.

— На мен нищо ми няма — отвърна тя. — Безпокоях се за теб.

Профучах покрай горичка вятърни турбини, чиито перки с височина на двайсететажни здания се въртяха неуморно ден и нощ. Ако не се смяташе далечното сияние от кулите на казиното, фаровете ми бяха единственият източник на светлина. Бях вече на две минути от плажа, където бях скрил парите. Можех да ги взема и след още двайсет минути или по-малко да съм в центъра на града.

— Току-що се срещнах с Вълка — казах й аз.

— Сега това ли искаш да си признаеш?

— Да — отвърнах. — Проследяваш ли разговора?

— Какво?

— Засичаш ли местоположението ми? Да или не?

— Не знам какво значение има.

— Връщам се в казиното — казах аз. — И ми е нужна помощта ти.