Смъртоносен експеримент

9

Нед Денхолън се събуди притеснен и дезориентиран. Огледа едната си ръка, после другата, в опит да дойде на себе си. Нед вероятно си спомни, че включи алармата, за­твори аптеката и тръгна през паркинга към колата си. Сега лежеше по гръб на пода на непозната стая - възможно ли беше това?

Китките му бяха заключени с белезници, закачени с верига за халки на пода.

Надигна глава и ме видя, седнал на стол до краката му.

Нед се устреми в опит да ритне стола. Осъзна, че и краката му са приковани към пода.

Разклати глава яростно, повдигна торса си няколко пъти напред, за да покаже че е боец, който не може да бъде сплашен лесно. В действителност Нед не беше боец и можеше лесно да бъде сплашен, ето защо скоро преста­на да се перчи, а взе да пелтечи и ридае.

- Кой си ти? - изхленчи Нед. - Какво искаш? Защо ми причиняваш това?

Въздъхнах.

- Причината да съм тук, Нед, е, че съм разтревожен за дъщеря си.

Нед веднага престана да скимти. Сигурно помисли, че съм някой побъркан.

- Моля?

- Казвам се Донован Крийд, баща съм на Кимбърли. Бих се ръкувал с теб, но...

Да бе, как не, сигурно си мислеше Нед, само дето ръка­та ми е прикована към пода!

Започна да изучава лицето ми, сякаш за да ме разтъл­кува според чертите ми. Беше убеден, че съм неуравнове­сен. Но дали бях способен на убийство? Не му трябваше да узнава.

- Не познавам дъщеря ви, господин Крийд, казвам ви божията истина. Щастливо женен съм. Явно ме бъркате с някого друг.

- Ти си фармацевтът, нали?

- Да, сър, работя в аптеката на Андерсън тук, в Дарнел.

Кое те кара да мислиш, че още сме в Дарнел?

- О, божичко!

- Нед, нека ти изясня положението. С теб ще сложим край на случващото се в Дарнел. Преди да е засегнало дъщеря ми или приятелите ѝ.

- Не разбирам защо правите това, господин Крийд.

Отново въздъхнах.

- Ако си мислиш, че ми е приятно... - замълчах.

Нед се разтрепери.

- Удобно ли ти е, Нед?

- Моля?

- Мога да ти донеса възглавница и одеяло, ако искаш.

Нед изкрещя.

- Ако искаше да ми е удобно, да не ми беше връзвал ръцете и краката за пода, кучи син такъв!

- Не те виня, че си разстроен - продължих, - но се на­лага да променя нещата. Знам от сигурен източник, че продаваш наркотици.

Нед заговори.

- Познавам дъщеря ви Кимбърли. Изпълнявал съм ѝ рецепта. Никога не бих ѝ продал непозволени от закона вещества. Можете да я попитате, ако искате.

- Не говоря за Кимбърли - отвърнах. После се сетих за нещо съвсем друго.

- Кимбърли взима ли хапчета?

Нед се замисли за миг.

- Доколкото аз знам, не - увери ме.

Дълго го гледах, преди да продължа.

- Наистина не е моя работа, но е добре да съм инфор­миран.

- Господине - промълви Нед, - продавам упойващи ве­щества, фармацевт съм. Но само изпълнявам рецепти.

Продължих невъзмутимо.

- Дъщеря ми се среща с момче на име Чарли Бек. Чар­ли е на двайсет и една, баща му е местен адвокат на име Джери Бек. Познаваш ли хлапето?

- Не, господине. Честно - процеди през стиснати зъби Нед, в опит да сдържа гнева си.

- Чарли е хубавец, носи му се славата сред дамите. Ми­сълта ми, Нед, е, че той е играч.

- Съжалявам да го чуя, господине, наистина. Имам съ­пруга. Сигурно ужасно се е притеснила за мен. Пуснете ме, моля ви! Кълна се, че никога не съм навредил на дъ­щеря ви. Моля ви! Не знам за какви наркотици говорите, кълна се в Бог.

- Разбираш ли, Нед, ето защо те оковах. Ето защо може да се наложи и да те убия.

- К-какво?

- Дори и при това положение продължаваш да не си честен с мен.

- Защо говорите така? - изрева той.

- Разкажи ми за братовчед си.

- Братовчед ми?

- Бикъм Райт.

Лицето на Нед посърна.

- Мамка му - изръмжа.

- Мамка му и още как - съгласих се. - Виж, ще ти спестя малко усилия. Фактите са ми известни. Нужни са ми под­робности.

Извадих спринцовка от джоба си, махнах капачката и натиснах буталото, за да изкарам въздуха.

Нед се ококори.

- Какво е това?

- Смъртоносна доза.

- Добре, стига. Всичко ще кажа.

- И аз така си мислех.

- Не познавам лично нито една от жените, които дро­гират - избърбори Нед, - но знам някои имена. Сигурен съм, че не са дрогирали Кимбърли.

- Откъде?

- Малолетна е.

Прочетох нещо в очите му.

- Какво премълчаваш, Нед?

Той затвори очи и потръпна. Долната му устна се раз- трепери,като заговори.

- Знам, че убиха една от жените. Ерика Частейн.

- Кой я уби?

- Бикъм и Чарли.

- Какво направиха с трупа?

- Изгориха го някъде из хълмовете, където ловуват.

- Те ли ти казаха това?

- Имаше разследване след изчезването на Ерика. Мно­го хора споменаха, че са я видели в „Грантлайн“. Казах на Бикъм, че това е краят.

- Отрязал си го?

- Да, господине.

- Но той те е заплашил.

- Бикъм каза, че ако ги хванат, ще припишат всичко на мен. Достатъчно съм затънал. Щях да изгубя всичко.

- Много момичета са дрогирали, нали?

Той кимна.

- И всички имат нещо общо. Знаеш ли какво?

- Не съм сигурен какво питате...

- Всички имат бащи, Нед.

Нед замълча за момент. Когато заговори, гласът му беше изпълнен с угризение.

- Съжалявам - промълви, - ще ми се да можех... - Гла­сът му заглъхна. Заплака, после преглътна сълзите - Аз... наистина съжалявам.

Не знаех какво да кажа, затова замълчах.

Като се опита да прикрие страха си, Нед попита:

- И тъй... какво ще стане сега?

- Ще ми разкажеш схемата подробно. Няма да си спес­тяваш нищо. Можеш да започнеш с имената.

- Имена?

- Имената на членовете.

- Членовете на...

- Точно така, Нед. Членовете на Клуба на чукачите.

Нед потрепери.

- Не съм предполагал, че ще стане така - простена. - Те...

- Но стана така, Нед. И ти го допусна.

- Добре - промълви уморено. Беше се предал. - Ще ви кажа всичко, което знам. А след това?

- След това ще сложа край на мъките ти. - Замълчах за кратко, после ми хрумна нещо. - Имаш ли застраховка?

Нед се усмихна печално.

- Осребрих я. Всичко беше заради постоянната нужда от пари.

- На колко възлиза застраховката?

- В случай на смърт би била сто хиляди долара.

Кимнах.

- Кажи ми каквото ме интересува и ще се погрижа жена ти да получи стоте бона.

- Искаш да кажеш...

- Да. Ще я покрия.

- Анита.

- Моля?

- Жена ми. Казва се Анита.