Смъртоносен експеримент

29

Когато се върнах в ресторанта, Алисън беше ужасена.

- Слава богу, че си добре! - възкликна тя. - Така се разтревожих.

Нямаше как да не и призная, че притежаваше актьор­ска дарба. Но трябваше да се съглася и с Куин: истински­ят тест предстоеше вечерта, когато тя трябваше да съчи­ни план Б. В този момент си помислих, че ако се справи убедително, бих могъл да ѝ предложа да работи за мен, след като всичко приключи.

- Видя ли го? - попита тя.

- Да. Но той побягна.

- Мислиш ли, че ще се върне в хотела?

Поклатих глава.

- Съмнявам се.

Таксито пристигна и пътувахме мълчаливо към хоте­ла. Предложих да си вземем кафе, преди да се качим в стаята, но тя отказа. Наблюдавах я внимателно, докато минавахме през фоайето дали ще потърси погледа на пиколото. Не го направи. Отново си отбелязах колко е добра. Родена измамница.

Качихме се в асансьора и натиснах бутона.

- Е - попитах, - искаш ли да пийнем нещо от минибара, чаша вино може би?

Тя се усмихна.

- Звучи чудесно - отговори, - но денят беше дълъг. Мисля да си легна рано. Може ли да отложим питието за друг случай?

- Разбира се - съгласих се.

Вратите се отвориха. Тя ме погледна като изгубено мо­миченце и попита:

- Ще ме изпратиш ли до стаята?

Поклоних се.

- За мен ще бъде чест - отговорих.

- Козмо Бърлап - моят рицар в бляскави доспехи!

Позволи ми да я целуна по бузата, преди да се отте­глим в стаите си. Прокарах картата през ключалката на вратата си, влязох и се отправих директно към минибара.

- Вече ти сипах вино - прошепна Куин и посочи двете чаши на масата.

- Благодаря - прошепнах в отговор, - но си наясно с правилата. - Отворих мини-бара и потърсих друга бу­тилка вино.

- Имаха само една бутилка - каза той. После въздъхна и добави: - Откога се познаваме?

- Въпросът не е в това.

- Рано или късно ще трябва да се пречупиш и да се до­вериш на някого.

- Може би - отвърнах, - но няма да е днес.

- Хубаво - заяви Куин. Отпи от двете чаши и зачака да избера едната. Гледаше с изумление, докато изчаках да минат пет минути, преди да взема чаша. Накрая отпих.

- В „Мариот“ предлагат добро вино - отбелязах.

Куин взе другата чаша и вдигна безмълвен тост. На­правих същото. Седяхме и отпивахме тихо, докато не чухме тихо потропване по вратата между стаята ми и тази на Алисън.

- Шоуто започва - промълви безгласно Куин.

Взе виното със себе си в банята и затвори вратата. Из­чаках го да се настани и тя потропа отново. Прекосих ста­ята и отворих.

- Не мога да спя - обяви Алисън. - Страхувам се, че онзи мъж може да ни е последвал до хотела.

Беше се освежила и носеше червена памучна нощница с розови щампи на „Виктория Сикрет“. Беше разголила краката си дотолкова, че да не покаже тайните си. В друг случай бих ѝ позволил да ме подмами в стаята си, за да могат нейните бандити да направят по-успешен опит за обир. Сега обаче исках да проверя как се справя с импро­визацията като потенциален служител.

- Искаш ли да останеш при мен през нощта?

- Не - отговори тя. - Искам ти да останеш при мен през нощта.

- Каква е разликата? - попитах.

- Вече извадих всичките си неща в банята - обясни тя,- освен това съм включила Ай-пода си към колонки. Да създам малко настроение.

- Нали беше уморена.

Така е - каза тя, - но не чак толкова.

- И си уплашена - добавих.

- Без своя рицар в бляскави доспехи бих била ужасена - заяви.

- Май трябва да си взема и кутиите с бижута - под­хвърлих. - За всеки случай.

Тя протегна ръце над главата си и сключи ръце, изви гръбнак и се престори, че се прозява. От това, естествено, нощничката ѝ се вдигна точно с двайсет и пет сантиме­тра - знам, защото притежавам опит като наблюдател и имам набито око за подробностите.

- Поздравления за тоалета - похвалих я.

- О, боже - измънка тя. И поздравления, че успя да се изчерви, без да ощипе бузите си.

Алисън наведе глава и произнесе леко дрезгаво:

- Ела тук, Козмо!

Последвах я в стаята ѝ. Тя затвори вратата след мен и заключи. Пристъпи към нощното шкафче, намали свет­лината и включи Ай-пода си, за да приглуши звуците от взлома в моята стая.

Леко се олюля в ритъма на музиката и свали нощни­цата си.

- Знаеш ли какво ми се иска в момента, Козмо? - измърка.

- Какво?

- Да ти духам.

- Нямаш грижи - отвърнах. - А аз какво ще получа?