Смъртоносен експеримент

14

Вече на паркинга, изпълнен с желание да си тръгнат, пре­ди да са дошли полицаите, Чарли предложи.

- Качвай се, ще се повозим да се проветриш.

Включих двигателя на колата си и радиостанцията, за да хващам сигнала от безжичния микрофон в чантичка­та на Кали. Можех да ги причакам напред, ако знаех къде отиват.

Бикъм караше, а Чарли приклещи Кали на седалката между двамата. Момчетата вероятно се споглеждаха ухи­лено над главата ѝ и си мислеха „Градски момичета! Лес­на работа!“. Кали се опита да зададе въпрос къде отиват, но заваляше думите, за да ги заблуди, че говорът ѝ вече е затруднен.

Бикъм сложи ръка на бедрото ѝ и го потупа.

- Знам, че ти се спи. Ще стигнем след малко - увери я напълно искрено. Този момент беше важен - да е спокой­на, докато подейства наркотикът.

Тя направи лек опит да отмести ръката му, но явно не можеше да координира движенията си. Чарли сложи ръка на гърдата ѝ и промърмори.

- Боже, прекрасна си!

Очите на Кали бяха притворени, а дишането затруд­нено.

- Махни си ръцете от мен! - опитваше се да каже, но думите ѝ се точеха бавно и трудно като кетчуп от бутил­ка. Те предполагаха, че е почти в безсъзнание.

Бикъм премести ръка към слабините ѝ с намерение да я опипа през джинсите. Чарли, загубил всякаква мярка, съдра блузата ѝ, вдигна сутиена и оголи гърдите ѝ. Нала­па едната, като мачкаше зърното на другата с палец.

- Я престани бе! - викна Бикъм. - Правилата са ти ясни! Мамка му, Чарли, успокой се!

Бикъм приемаше правилата много присърце. Те бяха не по-малко важни от самия план. Чарли свърши доста работа, докато ги определяха, благодарение на годините, през които беше наблюдавал баща си да се готви за защи­та при криминални дела.

В Клуба на чукачите, както Чарли наричаше компа­нията, действаха седем правила и четиримата приятели се бяха съгласили да ги спазват ревностно под страх от смъртно наказание.

Първото правило е никога да не обсъждаш плана с ня­кого от останалите, защото не можеш да си сигурен кой ще те чуе. Ако приятелите ти питат как си прекарал по­чивните дни, винаги отговаряш, че нищо не си правил. Какво ти пука, ако си мислят, че не успяваш да се уре­диш?

Второто правило е да изчакаш жертвата да изпадне в безсъзнание, преди да я съблечеш. Последното, което ти трябва, е да обясняваш защо е пищяла, щом сексът е бил по взаимно съгласие.

Третото правило е да я съблечеш напълно, но внима­телно, да следиш кои копчета са били закопчани и всич­ки останали подробности. Ако е по-пълничка и не закоп­чава горното копче на джинсите си, ще разбере, в случай че друг го е направил вместо нея. Може да не помни да се е качвала във вана ти, защото е пийнала повечко, но ще разбере, че подплънките, които е мушнала в сутиена си, липсват, когато се съблече у дома.

После сгъваш дрехите ѝ или ги просваш някъде, така че да не ги смачкаш или изцапаш.

- Не забравяй - беше заявил Чарли, - без петното на роклята Моника беше обикновена лъжкиня, уличница и натрапница. С него едва не свали президента от поста му!

След това я обличаш внимателно, като слагаш всичко така, както е било преди разопаковането на подаръка.

Четвъртото правило гласи винаги да използваш пре­зерватив. Не ти трябва после да открият течности. Трудно е да отричаш, че си правил секс с нея при наличието на ДНК. Винаги можеш да кажеш, разбира се, че си опи­тал да запазиш репутацията ѝ или своята и сексът е бил по взаимно съгласие. И все пак, ако смяташ да го оспор­ваш, по-добре си прикрий следите. Иначе версията няма да бъде правдоподобна и ще събуди съмнение. За пред­почитане е да не се поставяш в подобно положение.

Петото правило е да не губиш самообладание нито за миг. Оправяш я нежно, без да оставяш следи или ожулвания, типични за сексуално насилие. Дори не помисляш за орален или анален секс. При орален може да я задушиш, защото наркотикът затруднява дишането, а за аналния може да разбере впоследствие.

Шестото правило е да не правиш снимки, видеозаписи, да не запазваш сувенири и никакви доказателства. По повод доказателствата, ти също не оставяш никакви. Това означава да ограничиш слюнката. Никакви смучки, следи от ухапване или каквито и да е други. Не е нужно да сервираш улики на полицаите или прокурора.

Последното правило е никога нищо да не признаваш. Ако полицаите заведат и четиримата в участъка и ви за­творят в отделни стаи за разпити, не признаваш нищо. Ако полицаите се опитат да ви заплашат или кажат на Чарли, че Бикъм е приел сделка, Чарли знае, че го лъжат, защото това е правило номер седем. Не нарушаваш пра­вило номер седем при никакви обстоятелства. Както каз­ва Чарли:

- Доверете се на американската правосъдната система и всичко ще бъде наред, защото правилата за уликите ку­цат, щом опре до изнасилване при среща. Ако не наруша­ваме седемте правила, никой от нас никога няма да бъде осъден.

Освен това, докато Чарли е замесен, можеш да разчи­таш на влиятелния му баща като на обезопасителна мре­жа.

И все пак, ако някой имаше склонност към нарушава­не на правилата, то това беше именно Чарли, както дока­за тази вечер, като раздра блузата на Кали и остави слюн­ката си по цялата ѝ гърда.

Бикъм зави по черния път към гората, принадлежала на дядо му кара още стотина метра, спря и изгаси фаро­вете. Подминах тяхната отбивка и продължих още кило­метър и половина, преди да свия по черния път, който знаех, че ще ме отведе на около петстотин метра от люби­мото местенце за чукане на Бикъм.

Бикъм паркира вана и изключи двигателя. Избута Чарли от Кали.

- Мамка му, Чарли. Чакай си шибания ред!

- Боже, Бикъм, виж само тия цици! - избърбори той, изпълнен с ентусиазъм. - Направо е страхотна, човече!

- Без майтап - обади се Бикъм. - Помогни ми сега да я пренесем отзад, преди да съм експлодирал!

В задната част на вана бяха постлани няколко спални чувала, за да не остават следи по гърбовете на момиче­тата.

Чарли отвори вратата, слезе и смъкна назад облегал­ката, за да осигури лесен достъп към задната част на вана. Беше решил да подхване Кали под мищниците и да я издърпа отзад. В момента, в който се наведе над нея, лицето му се пръсна.

В тясното пространство звукът от изстрела беше оглу­шителен.

- Божичко! - писна Бикъм. Опита се да се претърколи от шофьорската седалка, но погледът му се разфокусира.

- Много се радвам, че приятелят ти хареса циците ми - уведоми го Кали, - но запазих нещо специално за теб! - Тя насочи пистолета към лицето му.

Бикъм мигом вдигна ръце нагоре в знак, че се предава.

- Не, госпожице, моля ви! Мамка му! Нямах лоши на­мерения, кълна се! Кълна се в Бог, няма да ви притесня­вам! Моля ви, само ме пуснете да си вървя. Вземете авто­мобила. Само не ме убивайте, за бога! Моля ви!

Тя погледна към чатала му.

- Ти да не се напика? Боже, Бикъм, нали уж ми обеща­ваше да ме пазиш?

Той закри с ръце лицето си, извърна глава от нея и заскимтя. Гласът му звучеше като скърцане, започна от­ново да се моли.

- Моля ви, госпожице. Моля, не ме убивайте.

- Знаеш ли - подхвърли Кали, - не спирам да се из­ненадвам от пораженията, които нанасят тези предвари­телно фрагментирани куршуми от близко разстояние.

Тя насочи пистолета към чатала му и дръпна спусъ­ка. Той изпищя от болка и започна да се гърчи. Кали се измъкна през отворената врата, а Бикъм взе да размахва ръце и да хлипа в истерия. Тялото на Чарли беше отхвръ­кнало почти на два метра от изстрела. Тя го издърпа пред вана и го рита, докато то изчезна под бронята.

Прекрасната блондинка с щурата татуировка и тъмно­кафявите очи се качи отново във вана и се зае да наблю­дава как здравословното състояние на Бикъм се влошава, докато по черния път отзад не приближиха фарове.

- Съжалявам, любовнико. Много бих искала да оста­на и да се позабавлявам с теб още малко, защото ти си всичко, което търся у един мъж. Особено сега, както си с насрани гащи! Не знам за другите момичета, но за мен е наистина възбуждащо. Уви, трябва да посрещна остана­лите си гости. Нали знаеш как е, като си организатор на купон-изненада?

Тя го удари бързо в лявото око и го натика доколкото можа на пода. Премести се в задната част на вана и от­крехна вратата съвсем леко.

Първото изискване към добрата домакиня е да бъде облечена подобаващо за случая. Кали щеше да прецени колко плът да покаже на момчетата. Джордж и Роби очак­ваха да я открият гола и тя трябваше да направи нещо по въпроса. От друга страна не беше в настроение за разголване. Блузата ѝ вече беше разпрана и това беше удобство. Отбеляза си наум по-късно да събере копчетата.

В памет на Чарли вдигна сутиена си, показа гърдите си, както на него му се нравеше, и смъкна джинсите си. Поколеба се дали да не ги остави свалени до глезените, но реши, че може да възпрепятстват бързината на движе­нията ѝ в случай, че не е преценила добре ситуацията. При всички положения гледката на циците и гащички­те ѝ беше достатъчна за тези палета. Легна по гръб със свити колене и разтворени крака, насочени към задната врата на вана. Лявата ѝ ръка висеше безжизнена, очите ѝ бяха притворени. Якето, хвърлено встрани, покриваше дясната ѝ ръка с пистолета.

Миг по-късно Роби спря колата си зад вана. Момчета­та изгасиха цигарите си с марихуана.

Джордж се засмя.

- Да се включваме. Пусни пак фаровете.

Роби го послуша и момчетата забелязаха, че вратата на вана е открехната. Слязоха от колата и колебливо се приближиха, като се опитваха да не се кискат прекалено шумно. Роби потропа по вратата.

- Ю-хуу! - викна той. - Има ли някой вкъщи?

Джордж надникна първи.

- Боже мой! - изквича. - Само виж това!

Той отвори широко вратата, за да може и Роби да пог­ледне. Джордж понечи да попита:

- На какво мирише? - когато блондинката се извъртя и стреля два пъти.

Джордж беше мъртъв преди да е паднал на земята. Роби остана жив, но раната в гърдите щеше да му създа­де грижи.

Кали се облече, събра си нещата и избърса вана отвъ­тре. После излезе и седна до Роби.

- Кккакво правиш? - успя да попита той.

- Седя и те гледам как кървиш - отвърна тя.

- Ззащо?

- За развлечение.

Тя се обърна при шума зад гърба си.

- Здрасти, Донован, чудна експлозия - похвали ме тя.

Огледах касапницата.

- Боже, Кали.

- Знам, знам - измърмори тя. Сви рамене. - Какво да ти кажа? Понякога нещата са лични.

Приближих се до хлапето, което наричаха Роби, ви­дях че се задъхва за въздух, очите му бяха изпъкнали, беззвучно изричаше думи, които никой нямаше да чуе. Изпразних един пълнител в главата му, за да прекратя мъките му и се обърнах към Кали.

- Длъжник съм ти - казах ѝ.

- Щом мислиш така - отговори ми тя, - искам да на­правиш нещо за мен.

- Какво?

- Ела с мен във Вегас.