Смъртоносен експеримент

52

Влязох в пресечката от другата страна и минах с кола­та да преценя работата си. Приятелят ми беше вече на по-спокойно място и да, точно ада имам предвид. Защото адът е пикник в сравнение с тормоза в живота на Куин.

Отминах още две пресечки и взех Кали. Тя ме прегър­на силно и каза:

- Толкова се радвам да те видя.

- И аз, искаше ми се само обстоятелствата да бяха по-добри.

- На мен ми се искаше да се видим, преди това да се случи - отвърна тя, - но беше прав, щеше да е твърде ри­сковано.

Тя седна на седалката си и включих на скорост.

- Чух експлозията - продължи тя, - предполагам, че всичко е минало според плана.

- Да.

- Ами добре.

Тя се умълча, докато карах към центъра. Предвид че знаех мястото на експлозията, успях да избегна полицей­ските коли и линейките, пътуващи натам. Щом отминах­ме, обърнах се към Кали и видях, че гледа втренчено на­пред с празен поглед.

- Добре ли си? - попитах.

Устната ѝ потрепери. Когато заговори, гласът ѝ звуче­ше глух, сякаш идваше от много далече.

- Чувствам се мръсна - обясни. Обърна се към мен, до­като карах. - Дори не мога да си представя как се чувст­ваш ти.

- Не - отроних. - Вероятно не можеш.

Повечето хора биха предположили, че с Кали сме хладнокръвни убийци. Но ние не сме убийци, а ликвида­тори. Може и да звучи дребнаво, но за мен разликата е в това, че не изпитваме удоволствие от убиването. За нас то е работа, като да продаваш сладолед или да доставяш по­щата. Не се обвързваш емоционално със сладоледа, нито с пощата. Само загребваш или доставяш. Но и двамата с Кали бяхме приятели на Куин и въпреки че аз го позна­вах много по-отдавна от нея, той беше заслужил довери­ето ѝ по всички възможни начини.

Докато не се случи това с Алисън.

Замислих се за последствията, които можех да изпи­там след убиването на Огъстъс и несъзнателно докоснах гърдите си. Нямаше болка и това беше добре. Никой от симптомите не се беше проявил по време на терапията с Надин, но след всичко, през което бях преминал, сигурно в съзнанието ми завинаги щеше да остане капка съмнение за всяко отнемане на живот.

За момента всичко беше наред. Надин ми помогна да осъзная, че всичко опира до степента. Всеки има някак­ва вина, но тя невинаги може да бъде окачествена като престъпление. А и всеки преценява по различен начин кое заслужава смъртно наказание.

Според Надин в моя случай убийството трябва да е от полза и за жертвата, и за обществото. Например убий­ството на Роби не беше проблем за мен, тъй като Кали го беше ранила смъртоносно. В този случай направих добро на жертвата. Като убивам терористи в името на националната сигурност, помагам на обществото.

Докато подготвях убийството на Куин, попитах Надин дали бих могъл да убия Тара Сийгъл. Тя отговори:

- Би могъл да убиеш Тара, без да ти мигне окото, стига това да беше добре за нея или за обществото. Ако Тара се беше обърнала срещу Вътрешна сигурност или беше нарушила моралния ти кодекс, като заплаши Катлийн или Ади, нямаше да изпиташ и намек за психосомати- чен ефект. Ето защо Кали не се е поколебала да стреля. Тя е възприемала Тара като сериозна заплаха за живота си с Ева. Но в онзи момент ти не си бил убеден, че това е така. Когато Кали е стреляла, още си обмислял как да уговориш Тара. Когато Кали е поела инициативата в свои ръце, съзнанието ти го е възприело като безчувствено убийство.

Попитах Надин дали това не са само психоаналитич­ни брътвежи.

Тя отговори:

- Тялото ти реагира на неща, които изглеждат реални, независимо дали са такива. Ако например ударя сестра Карол в корема без никаква причина, тя ще се превие от болка. Ако утре посегна да я ударя, но спра юмрука си точно преди да го направя, тя вероятно пак би се превил, за да се защити от въображаемия удар.

- Значи не е важно самото насилие, а начинът, по кой­то го възприемам.

- Стига ти да ръководиш убийството и да си убеден, че то не е свързано с нечия идея за забавление, ще се спра­виш.

Попитах:

- Надин, какво ще правиш, когато си тръгнеш оттук?

- Ще си отида у дома и ще се науча как да се забавля­вам със собствения си живот. Имам намерение да покажа любовта си към племенниците си и да се сприятеля с ня­кого от квартала.

- Спечелила ли си достатъчно, за да се пенсионираш?

- Да, със спестяванията ми и състоянието, което Дар- вин ми плаща, за да се занимавам с теб, съм осигурена за цял живот.

- Значи приключихме?

- Заради теб бих се отказала от пенсионирането по всяко време.

- Ще разговаряш ли с мен като с приятел? Ще ми пома­гаш ли да преживявам тежките моменти?

- Не ставай смешен. Щом си тръгнеш оттук и ти се прииска да говориш с мен, ще е необходимо само да брък­неш в джоба си.

- Звучиш строго - казах, - но виждам усмивка на ли­цето ти.

- Не казвай на никого - помоли Надин.

Това се случи преди една седмица. Сега с Кали до мен, скърбяща за Куин по свой тих начин, се замислих как ще възприемат смъртта му другите хора в живота ми. Кат- лийн и Ади бяха очаровани от Огъстъс и го приеха с от­ворени обятия. Той беше пазил Ади денонощно в центъра по изгаряния, когато бандитите на Джо Демео искаха да я убият. Беше ми казал хубави неща за Катлийн първия път, когато се опасявах, че ще я загубя. Според нея самата точно Куин ѝ беше помогнал да ме види в различна свет­лина.

Продължавах да увеличавам разстоянието между нас и мъртвия ни приятел.

- И какво ще стане сега?

- Ще спасим Алисън.