Смъртоносен експеримент

15

“Моля? - помислих си. - Кали във Вегас ли ме покани?“ Дори седнала на земята с разпрана блуза и тяло, оп­ръскано с кръв, Кали беше по-знойна от люта чушка „ха- банеро“. За всеки мъж поканата ѝ би прозвучала като сбъ­дната мечта. Аз обаче я познавах достатъчно добре, за да знам, че става въпрос за нещо друго, не за забивка между нас. Преди време се бях пробвал и всеки път бях удрял на камък.

И все пак не беше лошо да изясним нещата.

- Аз съм с Катлийн - обясних. - Мислех, че знаеш. Кали се разсмя и ме смъмри:

- Боже, Донован, я се стегни!

- Добре де - измънках, - само проверявах.

- Имаш ли представа колко си стар?

- Ясно, Кали, искаш да направим платоническо пъте­шествие. Разбрах.

- Достатъчно стар си да ми бъдеш баща, извратен не­щастнико.

- Четиринайсет години по-голям съм от теб. Точка.

- В кучешки години може би.

Въздъхнах.

- Кога искаш да отидеш?

- Как ти звучи сряда?

- В сряда имам среща в Нюарк в осем и половина су­тринта. Можем да се срещнем на летището към десет.

- Същият фиксиран оператор като предишния път?

- Да, но самолетът ще е друг.

- Ще те чакам на изхода с фанфари.

- Да бе, опитай се да прекараш в наши дни фанфари през гражданска проверка.

- Оценявам го, Донован.

Кимнах.

Тя се изправи и докладва:

- Бикъм е на шофьорското място, Чарли е под предната Дясна гума, тези двамата ги видя. Приключихме тук.

Подадох на Кали фенерче.

- Ще ми светнеш ли? - попитах.

Тя вкара през прозореца на шофьора достатъчно свет­лина, за да работя. Измъкнах малка найлонова торбичка от джоба си и се наведох във вана през вратата на шофьо­ра. Извадих лента за отпечатъци и прехвърлих няколко частични на таблото и такъв от цяла длан от страната, където беше седял Чарли. После извадих от торбичката три руси косъма и сложих по един на седалката, на пода и на ръкава на Бикъм, близо до маншета.

- Остави гилзите където сами паднаха, нали? - попи­тах, докато отмятах списъка си наум.

Кали не си направи труда да ми отговори. Тя беше не­надминат професионалист.

Огледах още малко, за да се уверя, че не съм пропуснал нещо. Пъхнах торбичката обратно в джоба си и извадих две найлонови торби от по седем и половина литра от сака си.

- Да се справим с оръжията - предложих.

Избърсах моето, внимателно го сложих в една от тор­бите и я оставих в сака. Кали ми подаде своето, почистих го и го прибрах в другата.

- Местопрестъплението е готово - заявих.

- Ами видео камерата?

- Сал не се довери на Теди да я махне, затова прати чо­век в бара. Той ще я прибере.

- Мислиш ли, че Сал може да я използва срещу нас ня­кой ден?

- Не. Нашите хора могат да опорочат всяко доказател­ство.

Извадих непромокаемо яке от сака и ѝ го подадох.

- Сложи го, за да скриеш ръката си. Ще се повозим малко, преди да отстраним татуировката.

- Ще свърша това, като ме закараш. Имам лакочисти­тел, върши работа, но ще отнеме малко време.

- Още ли си с кафявите лещи? - попитах.

Тя обърна фенерчето към лицето си.

- Харесват ли ти? Вече ги видя.

- Разликата е огромна - отбелязах. Светлосивите очи на Кали бяха магнетични. Тези бяха обикновени.

- Май сме готови - обявих. - Щях да съм по-спокоен, ако ние имахме грижата за дубльорите, а не Сал.

Кали сви рамене.

- Това е глуха провинция, Донован, не ти е „От местоп­рестъплението: Маями“.

Част от плана беше, Теди Бой да снима Кали в заведе­нието, но така че да има размазано изображение на скан- далната татуировка на дясната ѝ ръка. Когато местните детективи дойдат да разпитват в заведението, Теди Бой щеше да си спомни за снимката.

Сал беше подготвил жертва, която имаше такава та­туировка, танцьорка на име Шона. Косата, която оставих във вана, беше нейна. Тя приличаше на Кали бегло, но за Сал бяха достатъчни косата и татуировката. Тя беше танцьорка в един от клубовете на Сал в Кливланд и нас­коро беше прегрешила непростимо, като беше заплаши­ла да предаде един от доверените хора на Сал. Той беше решил да я убие, но Сал му нареди да я прибере и да я остави жива, докато той не му каже. Надявах се гневният бандит да се въздържи от убийство, докато занеса пис­толета на Кали при Сал и отпечатъците на танцьорката се озоват върху него. Нямах намерение да ползвам своя пистолет тази вечер, но го направих, затова трябваше да го разглобя и да изхвърля частите, разпръснати на голя­мо разстояние.

- Колко време ще бъдем във Вегас? - попитах.

Кали ми се подсмихна.

- Трябва да се освободиш от домашните окови ли?

Свих рамене.

- Когато имаш връзка, трябва да се съобразяваш с оп­ределени правила.

- И ще ѝ кажеш, че заминаваш за Вегас с мен?

- Пълните самопризнания не са сред тези правила.

- Една нощ.

- Моля?

- Ще останем във Вегас една нощ.

Предположих, че става въпрос за странична поръчка за убийство, за което ѝ трябва втори човек. Ако бях прав, трябваше да уточня някои подробности, преди да тръг­нем.

- Що за оборудване да си нося? - попитах.

- Хубав костюм.

- Само това?

- Просто ще се покажем. В „Беладжио“.

- О.

- Точно така.

- Кое е така?

- О.

- Какво „о“?

- Представлението се казва „О“.

- Тогава - попитах - кой ще е пръв?

- Това действа ли при Катлийн?

- Кое, хуморът ли?

Тя ме погледна и извъртя очи.

- Всъщност не - признах.

Постояхме за миг, Кали се беше загледала право на­пред и мислеше за нещо, но заговори за друго.

- Сигурно те мисли за забавен - заяви, - връзката ви е в ранен етап.

- Но това скоро ще се промени, нали, доктор Фил?

- Вероятно се чудиш защо искам да видя точно това представление, точно тази седмица - каза тя.

- Ей, за мен е чест. Причината е без значение.

- В последствие може да придобие значение.

- Защо?

- Защото след представлението ще ти се наложи да на­правиш избор на живот и смърт.

- За моите живот и смърт?

- Не - отвърна тя, - за моите.