Смъртоносен експеримент

20

„Суич“ не ни разочарова. Ресторантът е пълен с енер­гия, ярки цветове, витражи от венецианско стъкло и материи в диви десени. По-важното, имаха бърбън бар и сред останалите класически марки на всички времена беше любимата ми: „Папи Ван Уинкъл“, двайсетгодишна резерва. Веднага поръчах по един шот „Папи“ за двамата.

- Аз ще пия шардоне - заяви Кали.

Келнерът се поколеба.

- Донесете ѝ шот „Папи“ - поръчах - и чаша от шардо- нето, което предлага ресторантът за всеки случай.

Той отиде за напитките, а аз я попитах.

- Помниш ли Бърт Ланкастър?

- Актьорът? - учуди се Кали. Започна да се оглежда - Тук ли е?

- Само духом - отвърнах.

- О. - Замисли се и каза: - Харесах го в онзи филм на Кевин Костнър за бейзбола.

- „Поле на мечтите“ - подсказах ѝ. - Последното му участие.

- И какво за него?

- Когато бил на шестнайсет години, Бърт Ланкастър избягал от къщи и се присъединил към някакъв цирк, за да стане изпълнител на трапец.

Кали изглеждаше заинтригувана.

- И станал ли е?

- Да.

Келнерът ни донесе питиетата.

- Пробвай бърбъна - предложих, - няма да се разоча­роваш.

Кали въздъхна.

- Добре - каза. - Наздраве.

Чукнахме чашите си и обясних.

- Остави го за малко на езика си, докато почувстваш карамела.

Кали изпълни инструкциите ми, но веднага направи физиономия, изплю бърбъна в чашата си с вода и се нам­ръщи.

- Как можеш да пиеш това? - попита. - Има вкус на бен­зин.

Погледнах мътната кехлибарена течност в чашата ѝ за вода и се намръщих.

- Не мога да повярвам, че го направи - възнегодувах.

- Това е като да се изплюеш в църква.

Придърпах чашката ѝ и я сложих до моята.

Кали взе водата ми и бързо я изгълта. Когато възвърна самообладанието си, отпи от шардонето.

Вдигнах чашката и отпих още една глътка.

- „Правим добро уиски - издекламирах, - ако можем - за печалба, ако трябва - на загуба, но все си е добро уиски.“

- Откъде е това? - попита Кали.

- Мотото на „Папи Ван Уинкъл“.

- Дали някога вкусът му ще изчезне от устата ми? - сподели опасенията си Кали.

- Говорехме за Бърт Ланкастър - продължих.

- Да. Защо се е отказал от тлапеца заради актьорската професия?

- Избухнала Втората световна война, записал се в ар­мията, служил в специалните елитни части. Оттам се на­сочил към филмовата индустрия, като използвал умени­ята с трапеца и станал един от най-добрите каскадьори в Холивуд.

Кали взе салфетката си, постла я в скута си и се загле­да в нея.

- Гледах как Ева тренира всяка вечер - каза.

- Когато я пазеше в Атланта?

Кали кимна.

- В началото ѝ беше трудно да виси с главата надолу. Прилошаваше ѝ и страдаше от главоболие. Мислех, че ще се откаже, но тя упорстваше, налагаше си да се изправи срещу страха.

- Иска се доста кураж - отговорих в очакване да разбе­ра накъде бие.

Появи се келнерът и ни предложи предястие. Поръчах си салатата от омар. Кали отказа.

- Всеки изпълнител на трапец има собствен стил - обясни тя. - Някои са абсолютно организирани, действат почти механично. Безчувствено. Като тенисистката Крие Евърт. Има и такива като Ева, които сякаш танцуват във въздуха.

При последното изречение сякаш говореше за самата себе си. В съзнанието ми се въртеше един факт и реших да го използвам.

- Споделил, че любовта му към трапеца така и не из­чезнала.

Погледна ме разсеяно и аз продължих.

- Бърт Ланкастър. Продължавал да прави изпълнения на трапец почти до седемдесетгодишна възраст.

Обърнах се към Кали и забелязах, че очите ѝ са пълни със сълзи. През годините на познанството ни и съвмест­ната ни работа никога не бях виждал тази ѝ страна.

- Добре ли си?

- Не мога да я оставя да умре, Донован.

- Всичко е уредено. Тя е дубльорка на Тара Сийгъл. Трябва да се дистанцираш.

- Не мога. Няма.

Намръщих се.

- Нека да го обсъдим.

- Добре - съгласи се тя, - говори.

Дубльорите са хора за еднократна употреба, които из­ползваме да прикриваме следите си или да симулираме смъртта си, ако прикритието ни се провали. Чрез стра­тегическите убийства на такива, които приличат на нас - като това, което щеше да извърши Сал, за да прикрие следите на Кали в Дарнел, - си осигуряваме време, за да унищожим документи или да променим вида си и да се върнем към обичайната си работа - убиването на теро­ристи за правителството. Дубльорите, разбира се, нямат представа, че животът им е във властта на Сензорни ре­сурси. Ето как става: някой от нас забелязва цивилен, който до голяма степен прилича на наш важен опера­тивен служител. Ако Дарвин, посредникът ми с прави­телството, одобри човека, възлага на младшите агенти да наблюдават и пазят цивилните, докато станат необ­ходими. Веднага след като напуснах ЦРУ, пазих дубльор в продължение на почти една година. Кали пази човек в продължение на година и половина, преди да бъде пови­шена в помощник в екипа ми.

Цивилното лице, което охраняваше Кали, беше Ева Лесаж.

- Кой охранява Ева в момента? - попитах.

- Чавес.

- Преместил се е във Вегас за това?

Кали кимна.

- Той ми даде билетите - обясни тя.

Ева беше само на двайсет и две, когато някой я беше забелязал във фитнес салон и задействал нещата. Така става. Ние сме някъде там, виждаме човек, който прили­ча на някого от агентите ни. Оказа се, че Ева прилича на Тара Сийгъл, която работи в околностите на Бостън.

Не е нужно да има пълна прилика, за да те изберат за дубльор. Достатъчно е да си на подобна възраст, да имаш същата височина, тегло и фигура, скули, черти на лице­то и тен. Когато имаме нужда от теб, изкусуряваме при­ликата с агента и извършваме размяната. Тя, естествено, води до фатален край.

Когато Кали се премести в сигурността, Ева беше по­верена на Антонио Чавес.

- През всичките години Антонио не е получил пови­шение?

- Той предпочете да охранява - обясни тя - пък и ми­сля, че е прекалено разумен, та да убива хора.

Когато Ева се премести във Вегас в преследване на ка­риерата си, Чавес можеше да я прехвърли на някого, но според Кали не беше направил това. Беше предпочел да я последва. Чудех се дали не е имал скрити подбуди. Често се случва да се привържеш към хората, които охраняваш.

- Мислиш ли, че може да си пада по нея?

- Изключено - заяви Кали.

- Много си убедена.

- Чавес е абсолютно отдаден на работата си.

- Имаш ли причина да мислиш, че Ева ще бъде прити­сната да съдейства?

Кали ме изгледа сурово.

- Не е нужно да захаросваш нещата, Донован - сряза ме. - Ние не притискаме хората да ни съдействат. Убива­ме ги.

- Все пак ми отговори на въпроса.

Тя направи гримаса на отвращение.

- Тара Сийгъл е ненадеждна - отсече. - Въпрос на вре­ме е да се издъни. Ева Лесаж не е някоя банална домаки­ня и амбициозно майче от предградията, Донован. Тя е магия. Без значение колко съм подтисната, щом я видя, ми става по-ведро. Толкова вдъхновяващ човек и добър изпълнител не заслужава да умре.

- Никой от тях не заслужава да умре, Кали. Това е за общото благо. Жертваме един, за да спасим много. Наяс­но си с това.

Вече разбирах какво имаше предвид с думите, че след представлението нещата ще бъдат на живот и смърт. Тя не искаше тази дубльорка да умира, което ме поставяше в затруднено положение. Ако останех на страната на Дар- вин, трябваше да убия Кали. Ако приемех позицията на Кали, и двамата щяхме да бъдем под прицел.

- На първо място тя изобщо не прилича на Тара. Напо­ловина на нейния ръст е - възрази Кали.

- Дарвин трябва да е видял нещо в нея.

- Той е кретен. Трябва да намерят някоя друга. Аз ще намеря друга.

- Кали, няма начин. Вложили са години...

- Сериозна съм, Донован.

Това беше толкова нетипично за Кали, че не можех да се съсредоточа в разговора. Разбирах какво се опитва да каже, но тя знаеше как работи системата. Разбира се, че Ева беше артист, талантлива изпълнителка. Това обаче не правеше живота ѝ по-ценен от този на професора по литература, когото аз пазех, или десетките други цивил­ни, живеещи живота си в пълно неведение за това, че на­блюдаваме всяко тяхно движение. Не виждах причина Кали да е така загрижена за Ева.

Освен...

- Спиш ли с нея? - попитах.

Кали бързо пое дъх, задържа го за миг и издиша бавно. Отмести поглед.

- Мамка му! - изругах.