Смъртоносен експеримент

30

Както се изразяваше бившият ми началник, нямах сексу­ални отношения с тази жена, Алисън Силис.

В интерес на истината, не стигнахме и до отношения, след които остават петна или съм принуден да дам дефи­ниция на глагола „съм“. Замислих се как ли бих могъл да оправдая това в името на националната сигурност. Все пак мисията беше започнала като задача за опазване на националната сигурност, нали така? За нещастие се беше превърнала в хотелски обир. Алисън без съмнение беше крадла. Но дали не беше и поддръжник на терористи? Мислех, че не. Дори и онзи тип от Денвър - Аднан Афая - да се опитваше да инфилтрира свои хора в „Паркирай и лети“, както предполагаше Дарвин, не смятах че до мо­мента е направил стъпка по този въпрос пред Алисън. По мои догадки камерата ги беше уловила на първата или втората им среща. Не мислех също, че Афая е свързан с хотелските обирджии, следователно нямаше оправдание да оставяме петна с Алисън. Бях попаднал натясно: не ми се искаше да правя секс с Алисън, но не можех и да си тръгна, преди всичко в съседната стая да е приключило.

Ето защо след първоначалното порицаване на нейната настойчивост се съгласих да полегна в леглото ѝ напълно облечен. Обикновено тествах оръжия и уреди за мъчения за армията, затова не се тревожех, че може да ѝ се под­дам. Нейният подход обаче сериозно се различаваше от военния. Докато оръжията разчитаха на болка, Алисън гризна ухото ми и нежно го затопли с дъха си. Това не е изневяра, казах си. Но не беше и мъчение, а тя напредва­ше. Знаех, че трябва да прекратя това. Преди да успея да кажа нещо, Алисън прокара ръцете си с отработени дви­жения по цялото ми тяло. Още не беше изневяра, но се забелязваха някои белези на тормоз. Тя бързо достигна до онази част от тялото ми, която би дефинирала изневя­ра и настъпи момента, в който окончателно трябваше да сложа край. Насилих се да заговоря.

- Сигурен съм, че по-късно ще съжалявам за казаното, но трябва да престанеш - измърморих.

- Не те чувам - отвърна игриво тя. Хвана ръката ми и я сложи между краката си, задържа я там и изтласка таза си напред. Като си помисля сега, вероятно можех да се напрегна и да отместя ръката си няколко секунди по-бързо, отколкото го направих.

- Наета си! - обявих.

- Моля?

- Имам предвид, че не мога да го направя.

- Защо?

- Ами сега е онзи момент от месеца.

- Не ми е смешно - сопна се тя.

- Боли ме глава. Уморен съм. Децата може да се появят.

- В мен ли е проблемът? Защото съм дебела?

- Разбира се, че не - отрекох. - Прекрасна си.

- Не съм достатъчно секси за теб?

- Определено си достатъчно секси.

- Ами тогава? - попита. - Какво не е наред?

- Всъщност съм обвързан.

- След като тя не е тук, какъв е проблемът?

- Проблемът е - не мога да повярвам, че изричам това, - че те използвах. А това не би било... Коя е точната дума? А, да, почтено.

Май чух звук през вратата. Алисън определено го чу. Приближи се и прошепна:

- Козмо, това което каза, определено заслужава уваже­ние. Може и да не си го целял, но тази вечер определено ме възбуди. Може ли да полежиш с мен няколко минути, докато си реша проблема?

- Това мога да направя - съгласих се.

През следващите двайсет минути едва се сдържах да не се разсмея, докато Алисън щипеше, дърпаше и шляпа­ше различни части от тялото си, докато изпълняваше невероятна смесица от сексуални напеви: пронизително чуруликане, гърлени стонове и някакво безумно цвилене, което накрая избухна в страстно кресчендо на евтина порно актриса.

Хрумна ми, че сексът може да изглежда доста истерич­но занимание, ако не участваш в него. Досега не ми се беше случвало да откажа секс и беше нещо ново за мен. Даде ми някаква сила, която не бях усещал до този мо­мент.

Значи това е да си жена, помислих си. Да управляваш цялата сексуална мощ в отношенията.

Когато и последните стонове и потрепвания на Али­сън отшумяха, обявих.

- Трябва да се обадя по телефона.

Усилих осветлението, вдигнах телефона ѝ от постав­ката му и набрах номера на моята стая. Алисън чу звъне- нето на телефона в съседната стая.

- Какво...

Направих жест с пръст да мълчи. Куин вдигна, каза ми няколко думи, а аз отговорих:

- Добре.

Затворих телефона и се обърнах към нея.

- Алисън, трябва да поговорим.

Тя седна в леглото и прикри гърдите си с ръце, стра­нен жест, като се има предвид случилото се преди това.

- Какво става? - Опита се да звучи спокойно, но не успя.

- В съседната стая има два трупа.

Очите ѝ се разшириха. Инстинктивно отмести поглед към вратата за моята стая, а после отново се обърна към мен.

- За какво говориш? - попита.

Погледнах я.

- Алисън, наистина те харесвам, но си се забъркала в нещо доста по-опасно, отколкото предполагаш. Ще на­правя всичко по силите си, за да не бъдеш убита, защото имам работа за теб, когато всичко приключи.

Нещо в тона ми ѝ даде увереност да заяви:

- Ако мислиш, че ще стана продавачка на бижута...

- Чуй ме, Алисън. Не съм търговец на бижута.

Оставих я да осмисли думите ми, преди да продължа.

- Аз съм наемен убиец на правителството. Убивам те­рористи.

Тя започна да се смее.

- Възхищавам се на способността ти да се смееш, при положение, че на пода в съседната стая има двама мърт­ви мъже, мъртви, защото с пиколото се опитахте да ме ограбите.

Спря да се смее.

- Сещаш ли се за огромния страшен мъж, който ни сле­деше тази вечер?

Опита се да каже нещо, но от гърлото ѝ не излезе ни­какъв звук. Преглътна и кимна бавно, нямаше желание да слуша за огромния страховит мъж.

- Казва се Огъстъс Куин - обясних. - Той работи за мен.

Последва дълга пауза. Когато заговори, гласът ѝ беше съвсем тих.

- Какво ще стане сега? - попита.

- Ще се облечеш и ще отидем в съседната стая, за да видим дали ще можеш да идентифицираш някой от бан­дитите на пода. После ще си поприказваме за пазача и за гаджето ти.

- Какво гадже?

- Онзи от Денвър. Аднан Афая.

- Кой?

- Може би го познаваш под друго име. Този, с когото се срещаш в Денвър, се казва Аднан Афая и е известен терорист.

Ахването на Алисън прозвуча далеч по-убедително от сексуалните ѝ звуци малко преди това. Пребледня и изглеждаше, сякаш ще припадне. Или беше най-добрата актриса в света или беше наистина уплашена.

Отново мина известно време, преди да заговори.

- Ще бъдеш ли джентълмен да се обърнеш, докато се облека?

- Не.

Тя не се отказа.

- Защо не?

- Поведението ми тази вечер беше достойно за светец. Това може да е последният ми шанс да те видя гола.

- Мога да ти го гарантирам - процеди тя.

Посочих към отворения куфар на пода.

Тя се втренчи в мен безизразно, опитваше да разчете изражението ми, но не ѝ дадох тази възможност. Кари­ерата ми се дължи на моята непредсказуемост. Кимнах към куфара ѝ.

- Няма да е зле да се размърдаш, Алисън.

- Хубаво - нацупи се тя. - Начукай си го.

Смъкна се от леглото и започна да вади дрехи: чисто бельо, розов потник, сив анцуг, чорапи, маратонки. Дока­то обуваше гащичките си, каза:

- Знаех си, че не се казваш Козмо Бърлап.

- Това те прави подходящ кандидат за работата - отго­ворих.

- За каква работа става въпрос? - попита. - Убиване на хора? Не съм убедена, че мога да го правя.

- Ще го обсъдим по-късно. Сега имаме задачи. Готова ли си?

Обу си маратонките и кимна.

Тръгнахме към вратата за моята стая. Отключих, сло­жих ръка,на дръжката и спрях.

- Ще трябва да се приготвиш за гледката - предупре­дих я. - Опитай се да не крещиш.

- Виждала съм мъртъвци - отвърна ми тя.

- Имам предвид Куин - уточних.