Смъртоносен експеримент

34

Срещу четиристотин долара и обещанието за още надзи­рателят беше повече от щастлив да внесе тайно снимка­та на Алисън в килията на Вълка. Дадох му снимката и па­рите на паркинга зад стриптийз клуба и с Алисън най-сетне пътувахме обратно за Далас по магистралата.

- Не съм позирала за никаква гола снимка - озадачи се Алисън.

- Важното е Вълка да мисли, че си - отвърнах.

- Не мога да разбера. Ще получи снимката, ще я разтърка с пръст и тогава какво ще стане?

- Снимката е в найлонова торбичка, защото има по­критие от змийска отрова. В него са вградени и стотици микроскопични стъкълца. Когато Вълка започне да трие покритието, ще пореже пръста си и ще даде възможност на отровата да проникне.

- Ти си ненормален - ахна тя.

- Вероятно.

Тя изглеждаше подразнена.

- Животът ми зависи от този безумен план?

- Довери ми се, ще бъде мъртъв петнайсет минути, след като получи снимката.

- Правил ли си това преди?

- Да.

- Що за човек е в състояние да направи покритие от змийска отрова и стъкълца върху снимка само за два часа?

- Кажи го.

- Кое?

- Че се радваш, задето си на моя страна.

Тя поклати глава.

- Наистина си абсолютна откачалка, Крийд.

- А ти си шумна в леглото.

Тя ме изгледа.

- За снощи ли говориш? За твое сведение, преструвах се.

Нищо не казах.

- Какво? Да не би да си помисли, че наистина те желая?

Не отговорих.

- Някой със сигурност има твърде високо мнение за себе си - заключи тя.

Въздъхнах.

- Побиха ме тръпки, като те докоснах - сподели, а това беше едва началото.

Предстоеше дълъг път до Далас.