Смъртоносен експеримент

49

- Кали. Аз съм.

Настъпи кратко мълчание, последвано от бурни въз­гласи от другата страна на линията.

- О, боже мой, мили боже! О БОЖЕ МОЙ! - пищеше Кали.

- Върнах се.

- О, Донован. Слава богу.

Отговорих на цял куп въпроси, сякаш ги отмятахме по списък, а накрая се уговорихме кога ще вечеряме заедно.

- Чакам с нетърпение да се запозная с Ева - казах.

Тя се засмя.

- Може и да станеш свидетел на момичешки гей из­пълнения. Ще го понесеш ли?

- Чакай да си помисля. Да.

- Страхотно, нямам търпение да ви запозная. Разбра ли? Вече е водещ изпълнител.

- Не съм се съмнявал нито за миг, че ще го постигне. А ето го и важният въпрос: каза ли ѝ с какво се занимаваш?

- Разбира се. Декоратор съм, имам първокласна кли­ентела.

- И ти се налага често да пътуваш по работа.

- Точно така.

Помълчахме за миг.

- Как се справяш с експлозивите?

- Прилично. Защо, да не би вече да имаш работа за мен?

- Да.

Обясних ѝ какво трябва да направи, а тя ми зададе ня­колко въпроса. Когато ѝ казах каквото я интересуваше, отново настъпи мълчание.

- Мислила ли си да се откажеш? - попитах.

- Всеки ден. Но после ми идва акълът. А ти?

- И аз така.

С Кали много си приличаме. И двамата сме убедени, че убийствата, които извършваме за правителството, са необходимост и обичаме опасностите. В същото време и двамата копнеем за нормален живот някой ден, заобико­лени от хора, които ни обичат.

А да, и двамата обичаме красивите жени.

- Радвам се, че се върна, Донован. Мислех, че съм те загубила. Нямам търпение да те видя.

Затворих телефона точно когато Лу влезе в кабинета ми с папка.

- Вече сме отигравали това - казах.

- Резултатът беше различен - отвърна Лу.

- Значи няма проблем с новото гадже?

- Същински скаут. Съжалявам, Конър.

Втренчих се пред себе си.

- Така е по-добре - изрекох. - И още нещо, Лу.

Той вдигна поглед към мен.

- Спри да ме наричаш Конър. Крийд ми отива.

Той се намръщи.

- На Дарвин няма да му хареса.

- Начукай му го на Дарвин.

- Винаги е налице такава възможност. - Лу ме погледна още по-угрижено. - А хората на Тара? Не се ли притесня­ваш, че може да погнат Катлийн?

- Защо да го правят? Ние вече не сме заедно.

- Ами ако Катлийн разбере, че Донован Крийд се мотае наоколо?

- Няма причина да разбере. А дори и да се случи, може да е просто съвпадение на имената. Нося контактни лещи, така че няма друго освен ръста, по което може да ме разпознае.

- Да си призная, изобщо не ми хареса името Конър Пайн.

- Все пак запази личната карта, в случай че името ми потрябва в някоя работа.

- А Джо Леели?

- Ще запазим и него.

- Ще съобщя на Дарвин - каза той. Тръгна да си ходи.

- Лу, почакай малко.

Той се обърна.

- Искам нещо от Дарвин - рекох. - Важно е.

Той вирна глава, сякаш искаше да каже „Нямам търпе­ние да разбера“.

- Новото ми лице е невероятно, нали? - споделих.

- Истинско произведение на изкуството - отговори той.

- Искам същото за Ади. Както и обгорялата кожа по тялото ѝ да се махне.

- Няма начин. Дарвин никога няма да го позволи.

- Кажи му, че ще платя всичко.

- Погледни ме, Донован. Искаш да направят същото, което направиха за теб? Това ще струва милиони.

- Ще платя всичко.

- Не знам...

- Сделката си я бива - продължих да го убеждавам.

Той го обмисли за миг.

- И ще предплатиш?

- Колкото и да струва.

- Ще го уредя.

- Ами Дарвин?

- По добре да разбере, след като вече сме започнали.

- Ухилих се на приятеля си. - Благодаря, Лу.