Смъртоносен експеримент

19

Сценичната постановка на „О“ на Цирк дьо Солей се смя­тала за толкова важна за успеха на хотел „Беладжио“, че построили първо сцената, а след това изградили хотела и казиното около нея. И каква сцена само! На нея има басейн, пълен с почти четиристотин хиляди литра вода! В басейна има платформа с безброй малки дупчици, които позволяват издигането и спускането ѝ за секуди, без да раздвижи вода­та. Това дава възможност на изпълнителите в един миг да изпълнят скокове от височина в басейна и в следващия да се появят на повърхността.

Билетите свършват един месец предварително. Не по­питах Кали как се е сдобила с билети за първия ред на балкона, а не беше и нужно. Кали винаги получава как­вото поиска.

Представлението е сложно за описване, но в най-общи линии е празник на водата. Няма предварителен сцена­рий, но такъв не е необходим. „О“ е изумителна поста­новка с участието на атлети, акробати, изпълнители на синхронно плуване, гмуркачи и митични герои, представени на постоянно променяща се течна сцена.

В програмата музиката беше описана като „завладява­ща и лирична, ритмична и меланхолична“ - и това беше самата истина, беше превъзходна. За мен вълнуващата музика и хореографията подсилваха красотата и зре­лищността на изживяването. Бях гледал и други впечат­ляващи циркови представления, разбира се. Но никога не бях усещал емоционална връзка с изпълнението. Тук, седнал до Кали, загледан в „О“, осъзнах че съм пленен от изпълнителите, от техния свят на елегантност, сила и изкуство. Любувах им се във всеки миг.

В представлението имаше седемнайсет отделни номе­ра без антракт. Погледнах няколко пъти към Кали с край- чеца на окото си, но всеки път лицето ѝ беше по-безиз- разно дори и от това на Джоун Ривърс след поредната доза ботокс.

До седемнайсетия номер: „Соло на трапец“. В този момент забелязах дясната ръка на Кали да се на­пряга едва доловимо. Обърнах се към нея - не плачеше, но беше силно разстроена. За мое смайване една сълза се отрони от миглите ѝ и се стече до средата на бузата ѝ. Не видя, че я гледам, не посегна да избърше сълзата. Пред­ставлението „О“ беше гледано от повече от девет мили­она души в тази зала, но никой от тях не е бил трогнат колкото Кали. Убеден съм в това, защото я бях наблюда­вал в десетки ситуации, разплаквали и най-корави мъже. Прибавете всички събития в живота ѝ към това тук и ре­зултатът е една единствена сълза.

Отворих програмата си и забелязах, че момичето на трапеца е дубльорката. Името ѝ ми се стори познато.

В този момент ми просветна.

Беше Ева Лесаж.

Не бях виждал Ева, но Кали я беше охранявала в Ат- ланта по поръчка на Сензорни ресурси. Привързваш се към хората, над чиято сигурност бдиш и се радваш на ус­пехите им. Кали изглежда беше по-сантиментална, от­колкото предполагах. От друга страна, дори не бе треп­нала, когато застреля Чарли и приятелите му само преди няколко вечери, така че нямаше опасност скоро да я про­възгласят за Майка Тереза.

След представлението отбелязах:

- Във Вегас се изпълняват шест представления на Цирк дьо Солей.

- И?

- Това означава, че тази вечер петстотин изпълнители ще вървят по булевард Лае Вегас - всичките достатъчно гъвкави, че да правят секс без партньор.

Тя ме изгледа някак странно.

- Всеки може да прави секс без партньор.

- Не и този тип секс - отвърнах.

- Благодаря за мисления образ.

Качихме се в лимузината, която ни чакаше, и се отпра­вихме към хотел „Анкор“. Имахме резервация за вечеря в „Суич“.

- Заинтригува ли те нещо друго от представлението освен сексуалната сръчност на изпълнителите? - поин­тересува се Кали.

- Това е може би най-хубавото представление, което съм гледал: Синхронно плуване, акробати, войници в червени униформи и бели перуки в летяща карета с коне, водолази от класа, хора каучук, човекът, така увлечен от вестника си, че продължи да чете и след като избухна в пламъци...

- Нещо друго?

Усмихнах се.

- Бях особено впечатлен от изпълнителката на трапец, която дебютира тази вечер. Дубльорката от Атланта. Ева Лесаж.

Кали ме изгледа и попита.

- Кога разбра?

- Чак на финала.

- Мислиш ли, че е достатъчно добра за основен изпъл­нител?

Свих рамене.

- Не съм специалист в тази област.

Погледнах Кали и усетих, че има нужда да усети лич- ната ми подкрепа. Нещо искрено, от сърце. Постарах се.

- Струва ми се, че Ева има доста приятни качества като балерина, повече от добри. Наистина ме изуми тази ве­чер. Изпълнението ѝ беше истинска поезия в действие.

- Поезия в действие - повтори Кали. В гласа ѝ се усе­щаше тъга.

След малко попита.

- Ти ли го измисли това?

- Стара песен от шейсетте е.

Тя се ухили.

- Хиляда осемстотин и шейсета?

- Деветстотин, умнице. Джони Тилотсън.

- Сериозно, Донован. Откъде знаеш това? Дори не си живял през шейсетте.

- Някои неща си струват да ги проучиш.

- И музиката от шейсетте е сред тях?

- Тогава музиката е била по-добра.

- Заглавията на песните, може би.

Помълчахме малко, гумите подскачаха по неравния паваж.

Шофьорът се обърна към нас и каза:

- Съжалявам за строежа.

- Няма проблем - отговорих. Разбира се, че има стро­еж. Това е Вегас. Тук винаги се строи.

- Гладна ли си?

Исках да пробвам „Суич“, защото бях чул, че предла­гат салата от омар, предястия и страхотни пържоли. Нео­бикновеното в ресторанта било, че светлината намалява­ла на всеки двайсет минути, започвала да звучи зловеща музика, обликът на стените и таваните се променял. Чух, че понякога сервитьорите бързо се преобличали. Знам, че е типична туристическа атракция, но щях да имам какво да разказвам на Катлийн и Ади, когато се върна.

- Не съм много по яденето - отговори тя, - но ще гризна нещо, докато обсъдим тази... ситуация.

- Имаме ситуация? - попитах - С Ева?

- Ще имаме - съобщи тя.