Смъртоносен експеримент

12

Сал срещна погледа ми и ни направи знак да го добли­жим. Проправихме си път до него.

- Това е съпругата ми Мари - обърна се той към Кат­лийн.

- А това е Катлийн - представих я аз.

Кимнах на Големия Лош и Кокала и те ми отвърнаха с кратко сковано кимване.

Сал се престара, като се поклони и ѝ целуна ръка. По­сле направи крачка назад и прецени тялото ѝ с поглед, като инспектор по качеството на месото, който го опре­деля като „чудесно“ или „превъзходно“. Спря се на пре­възходно.

- Аха - облиза устни, - добра си я избрал, Крийд.

Мари го прекъсна.

- Престани, Сал. Караш бедното момиче да се чувства неудобно. - И се обърна към Катлийн. - Не му обръщай внимание. Мисли се за жребец.

Катлийн се усмихна.

Очите на Мари добиха свиреп израз.

- Сериозно го казвам - отсече. - Не му обръщай вни­мание.

Катлийн ме стрелна притеснена.

- Мари, тя е приятелката на Крийд - възмути се Сал и натърти твърдението си с повдигане на вежди.

Мари демонстрира скептицизъм.

- Осиновяват дете, за бога - додаде той.

Поведението на Мари се промени на мига.

- Наистина ли, Донован?

- Да - потвърдих.

Мари се усмихна лъчезарно на Катлийн.

- Ще трябва да ми позволиш да ти помогна с пригото­вленията за сватбата!

Сал се разсмя.

- Те няма да спазват церемонии... как му се вика... ще живеят в грях като нас някога - намигна ѝ той.

- Ние не сме правили нищо подобно - обиди се Мари. Обърна се към Катлийн. - Наистина ли? Няма ли да се жените?

Преди Катлийн да е успяла да измисли отговор, Мари поклати глава и ни остави, за да поприказва с някои гос­ти.

Сал попита:

- Имаш ли плик за мен?

- Имам нещо по-добро - отговорих, - но трябва да вле­зем вътре.

- Без майтап? - възкликна Сал. - Ами да вървим тогава.

Нареди на Кокала да пази авоарите и направи знак на

Големия Лош да ни последва. Тръгнахме през тълпата сред благопожелания и поздравления. Докато вървяхме, попитах:

- Откъде знаеш за осиновяването?

Сал се усмихна.

- Имам си... как му се казва... източници. - Попита Кат­лийн: - Виждала ли си го да се бие?

- Веднъж го чух.

Сал се учуди.

- Чула си го? Какво искаш да кажеш?

Тя ме изгледа и поясни.

- Закусвалнята на Нели. Бандитите на Джо Демео.

Сал ахна.

- Била си там?

Катлийн кимна.

- Нещо такова. Бях в заведението, скрита под масата.

Влязохме в дневната. Санто Мангано помаха от фоайе­то и се провикна:

- Хей, Сали!

Сал помаха в отговор.

- Истинска красота - отбеляза Сал. - Говоря за начи­на, по който Крийд - как му се вика - нанася физически поражения. Веднъж бяхме на едно събитие, където пиян почитател на бойните изкуства довтаса при мен без ни­каква причина. Преди Големия и Кокала да са успели да се намесят, Крийд подхвана онзи и, кълна се в Бог, при­личаше на буболечка, понесена от торнадо!

Катлийн стисна ръката ми.

- Ако това ви е впечатлило, трябва да го видите в лег­лото.

- Хайде бе!

- Ами да - рекох. - Само дето в леглото аз съм буболеч­ката.

Сал се разсмя, но изведнъж от колоните прозвуча гръмовен глас. Той потрепна, но запази самообладание. Всички гангстери наоколо се хвърлиха на пода, като по­влякоха и съпругите си. Жени пищяха, докато мъжете им търсеха прикритие. Измъкнати бяха оръжия от кобури на глезените и под раменете. Обслужващият персонал заразмахва ножове, като доказа правотата на предполо­женията ми.

Гласът беше мъжки, властен, като Божия гняв.

Гласът прогърмя:

- Най-могъщите воини не впечатляват с физически данни!

Светлините угаснаха и сини снопове лъчи осветиха отсрещната стена на фоайето. Мощният тембър прозву­ча отново:

- Вижте най-могъщите бойци на всички времена!

Издигна се гигантски облак от дим и лампите свет­наха. На мястото на дима стоеше инвалидна количка. Не обикновена инвалидна количка, а от материали от кос­мическата ера и с всевъзможни нововъведения. Имаше редица рамки, светлини и електронни устройства. В ко­личката седеше малък човек с невероятно дълги пирги, облечен с ярка риза.

Виктор.

До Виктор бдеше на пост постоянното присъствие, вечно намусения Хуго, „Малкия генерал“. Хуго беше по­мощник, довереник и съветник по военните въпроси на Виктор. Двамата бяха малки хора, които мечтаеха да по­корят света с армията си от джуджета. Ако успееха, све­тът щеше да се окаже наистина малък.

Всички погледи се извърнаха към Сал.

- Спокойно - каза той, - малките хора искаха да се поя­вят - как му се вика - зрелищно. Та им рекох да си напра­вят веселбата.

Десетки гангстери смутено прибраха оръжията си и се заеха със съпругите и приятелките си, шепнещи тежки закани.

Виктор промени настройките на подлакътника на ко­личката си и гласът му вече не гърмеше така.

- Може ли да бъда удостоен с присъствието на Салваторе Бонадело за миг?

Сал предложи:

- Хайде - как му се вика - да задоволим каприза на малкия човек.

Тръгнахме към Виктор и Хуго.

- Трябва да си освежа грима - съобщи Катлийн точно както го бяхме репетирали. - Ще ме насочите ли към ин- тимното помещение?

- Интимно помещение? - смая се Сал. - Ей на това му се вика класа. - Той посочи и Катлийн се отправи натам.

- Първо си помислих, че ме кани да си легнем - споде­ли Сал и не спря да оглежда задника ѝ, докато не изчезна от погледа му - Бива си я. Завиждам ти, че всяка сутрин се будиш до такова бижу.

Гласът на Виктор прозвуча от високоговорителите.

- Приветствайте сърдечно, ако обичате, прислужника ми Мерлин.

Никой не помръдна. Отонво всички погледи бяха на­сочени към Сал. Той се огледа и викна:

- Иска аплодисменти човекът. Покажете малко ниво!

Сал заръкопляска. Останалите, явно озадачени, се присъединиха към него неохотно. Някъде зад скупчени­те гости се чу женски писък. Всички се обърнаха. Писъ­кът обиколи стаята през високоговорителите и гостите осъзнаха, че Виктор е отклонил вниманието им, за да се появи магьосникът.

Мерлин се насочи към Сал. Големия Лош извади Магнум 357 и го насочи към лицето на Мерлин.

Мерлин беше меко казано притеснен от дулото насре­ща си.

- Казаха ми, че няма да има оръжия.

Сал заяви.

- Нека револверът си остане където е. За всеки случай.

Мерлин събра кураж и промълви:

- Добре тогава, но ви моля да бъдете внимателни. Ще ми дадете ли долар?

- Как ли пък не!

Сал погледна Виктор.

- Това е моето шибано парти - разпали се - Никак не е възпитано аз да давам пари на тоя тук.

- Само един долар - успокои го Мерлин. - Уверявам ви, че няма да съжалявате.

- Дано да е така.

Сал бръкна в джоба на панталона си и извади огромна бала. Прехвърли банкнотите, намери един долар и го даде на Мерлин. Нямаше нищо в дясната ръка на Мерлин - наблюдавах я - и изведнъж в нея се появи флумастер.

Бях гледал добре. Мерлин си го биваше.

- Подпишете долара, моля ви, за да сме сигурни, че е вашият.

- Аз си знам, че е мой, тъпако - раздразни се Сал, но все пак се подписа.

Мерлин вдигна банкнотата високо над главата си и направи няколко стъпки назад. Сал поръча на Големия Лош:

- Дръж под око проклетника.

Големия Лош кимна и се прицели в магьосника.

Отново сякаш от нищото Мерлин извади плик, сложи банкнотата вътре, а след това го разкъса. В този момент Големия Лош свали предпазителя.

Ужасно притеснен, явно не му се беше случвало да работи под такова напрежение, Мерлин все пак успя да Довърши номера. Сгъна плика няколко пъти, като откъс­ваше парченца от него. После разгъна абсолютно здрав плик и го вдигна високо над главата си, в очакване на аплодисменти.

Не последваха такива.

Сал попита:

- Къде са ми парите? Всички тук ще ти кажат, че не е добре да си ми длъжник.

От различни места се чу хихикане.

Мерлин подаде плика на Сал. Вътре имаше чек за сто хиляди долара.

Гостите въодушевено заръкопляскаха, подвикваха и свиркаха. До един знаеха какво означава този чек.

Сал не се ухили, но му се искаше. Приличаше на дете, току-що наследило уникална играчка от „Фао Шуорц“. Плесна Мерлин по гърба и викна към Виктор:

- Браво!

От високоговорителите на Виктор се чу:

- Погледни подписа на чека.

Сал се опита да го разчете, намръщи се и извади очила от джоба на сакото си.

- Донован Крийд - прочете.

Поклоних се и казах:

- Обещах да те изненадам.

Сал ме прегърна.

- Ето на това му викам признателност - заяви той и се огледа наоколо. После спря, сякаш се сети за нещо.

- Къде ми е доларът? - попита.

От другия край на салона се обади Катлийн:

- Парите ви са тук при мен, господин Бонадело.

Тя държеше високо две неща, докато минаваше през тълпата. Поднесе ги на Сал. Едното беше подписаната банкнота от един долар. Другото беше още един банков чек за сто хиляди долара.

Сал беше точно пред нея. Незабавно си сложи очилата и бързо погледна последния ред. Обяви пред всички.

- Току-що Виктор ми подари още сто бона.

Гостите отново избухнаха в шумни аплодисменти. Вдигнах палец към Виктор и той ми отвърна със същия жест.

Сал не можеше да отлепи поглед от Катлийн. Целуна я по бузата.

- Хванал си на въдицата златната рибка. Изтегли я, преди да ти е избягала - посъветва ме Сал. - Няма да ста­ваш по-млад.

Прегърна ме още веднъж и ни остави при джуджетата.

Усмихнах се на Катлийн.

- Добре се справи с фокуса - похвалих я.

- Беше забавно.

Преядохме с класическа неаполитанска храна, която включваше изобилие от засищащи прости ястия като ма­карони на фурна, пиле по ловджийски, италиански пи­рожки, пица стек, ригатони с броколи, лазаня и печени ребърца.

След това потанцувахме близо час под прожектори­те. С напредването на нощта гангстерите и бандитите посвикнаха с присъствието ми на празненството. Имаше причина за това. Сал беше разпространил слуха, че се от­теглям и с дарението си откупвам живота.

Докато с Катлийн чакахме колата си във фоайето, аз я попитах:

- Някой не ти ли налетя да те сваля тази вечер?

Тя бръкна в чантичката си, извади листче и ми го по- Даде.

- Чий е този телефонен номер?

- На някакъв тип, който се нарича Шило за лед - отго­вори тя. - Съмнявам се това да е рожденото му име.

Огледа салона, пълен със свирепи мъже със зле зарас­нали носове, липсващи пръсти и всевъзможни белези. Но пък кой знае - добави.