Смъртоносен експеримент

28

Повиках келнера, дадох му кредитната си карта и го по­молих да ни извика такси. Станах и казах:

- Излизам отпред да проверя дали си е тръгнал.

- Моля те, не излизай - възрази Алисън. - Може да пострадаш.

- Всичко ще е наред. Само ще поогледам.

- Чакай - каза тя, - запиши телефона ми. Ако има про­блем, само натисни избиране.

Продиктува ми номера и аз го записах в телефона си. Излязох през предната врата и обиколих ресторанта, като търсех мрачни местенца, където можеше да се крие грамаден мъж. Озовах се лице в лице с него, щом завих зад втория ъгъл. Насочи пръст към мен с вдигнат палец, сякаш държеше пистолет. Отпусна палеца си и каза:

- Бум!

Ужасяващо деформираният гигант наистина ни беше проследил, както го бях помолил, когато му се обадих от „Пъстрото прасе“ след разговора си с Дарвин.

Задачата му беше да дойде в Далас, да ни следи и да уплаши до смърт Алисън. Името му е Огъстъс Куин и също като Кали е неразделна част от екипа ми, което оз­начава, че е наясно къде са погребани повечето трупове.

Буквално.

- Не е споменавала Афая - осведомих го. - Не че съм очаквал това.

- Няма значение. Дарвин беше прав за нея.

- В какъв смисъл?

- Краде те.

- Без майтап?

Той се изкиска.

- След като тръгнахте, използвах ключа, който остави в саксията, и взех куфара ти, както се разбрахме. Занесох го в стаята си в края на коридора - между другото съм в триста двайсет и шеста - и когато излязох, видях двама мъже да влизат в стаята ви.

- С ключ?

Той кимна.

- Може да са се договорили с момичето на рецепцията.

- С пиколото - каза Куин.

- Сигурен ли си?

- Абсолютно. Отидох във фоайето и ги изчаках. Слязоха с асансьора, отправиха се директно към него и вдигнаха скандал. Доста ръкомахаха, та успях да видя затворническа татуировка на ръката на единия, който се опита да те ограби.

Помълчахме малко.

- Сигурен ли си, че Алисън участва? - попитах.

- Ако не е така, откъде ще му хрумне на пиколото, че имаш нещо за крадене в куфара?

- Значи флиртува с мен по време на вечерята, обажда се на пиколото и той вика бандитите.

- Така мисля - потвърди Куин.

- Доста рискован ход за одитор.

- Одиторите по цял ден гледат парите на другите - каза Куин.

- Добра причина.

- Интересно как ще се държи довечера - каза Куин, - когато открие, че обирът се е провалил.

- Мислиш, че няма да може да го преживее?

- Точно така мисля.

- Значи вярваш, че планът ни ще успее?

- Огъстъс Куин кимна.

- Само дето ми се струва, че ще хванем затворници, вместо терористи.

- Може затворниците да са свързани с терористи.

- Има един начин да разберем.

- По-добре да се връщам - казах. - Постарай се да ни изпревариш на път към хотела.

- Дай ми пет минути преднина - помоли той.