Смъртоносен експеримент

44

- Конър Пейн - произнесе Лу.

- Име на женчо.

- Сърди се на Дарвин - оправда се той. - Все пак е по-до- бро от предишното, което ти даде.

- Козмо Бърлап?

Лу се изкиска.

Надин попита:

- Сега ми хрумна, но какво ще кажете за банковите си сметки, инвестициите, документи и така нататък?

- Всичко е на истинското ми име.

- Истинското ви име. Значи Донован Крийд...

- Беше третото ми име.

- Вие сте побъркани хора! - ахна Надин.

- Това ли е професионалното ви заключение?

- Не се занасяйте с мен - тросна се тя.

Влезе доктор Хауърд и инжектира нещо в системата ми.

- Да не би да ми сложихте успокоително?

- Дойде ви в повече днес - отговори той.

- Ще ми позволите ли поне да се опитам да ходя...

Той въздъхна.

- Естествената реакция при тези състояния е да се оп­итате веднага да наваксате изгубеното време. Нещата обаче са много по-сложни. Имало е причина мозъкът ви да се изключи и трябва да разберем каква е, за да не поз­воляваме да се случи отново. През това време се отпус­нете, успокойте се и разберете, че имате всичкото време на света.

- Лесно ви е да го кажете.

- Вижте, опитваме се да предотвратим образуването на тромб - предупреди ме той - или нещо по-лошо. Не се тревожете, беше ми наредено да ви раздвижим възможно най-бързо, а рехабилитацията ви ще е в ръцете на най-добрите специалисти. Чакахте толкова време, какво означава още един ден?

- Свързахте ли се вече с тях?

- Идват.

- Добре - козирувах с насмешка.

Надин се учуди.

- Как така умът му е толкова бистър след успокоител­ните?

- Тествам оръжия за армията.

- И?

- Успокоителните ми действат като бонбонки.

- Почакайте. Тествате оръжия?

- Аха.

- Какви оръжия?

- Лъч на смъртта, психотични медикаменти, уреди за мъчения, живи вируси и неща от този род.

Тя изгледа Лу гневно.

- Не мога да повярвам, че никой не ми е казал за това. Как очаквате да си върша работата, след като не ми дава­те нужната информация?

- Вие сте психиатърът - отвърна ѝ Лу. - Ние откъде мо­жем да знаем каква информация ви е необходима?

- Като си помисля, че преди четиринайсет години имах истинска практика - измърмори тя.

- Защо се отказахте от нея? - попитах.

Тя поклати глава.

- Когато правителството те покани да му служиш, обикновено си мислиш, че не е в състояние да спаси све­та без помощта ти.

- И аз съм чувал тази лекция. Много пъти.