Смъртоносен експеримент

7

Кабинетът на госпожица Н. Крауч, доктор по медицина, се намираше в Нюарк, Ню Джърси, на ъгъла на Съмър и Седма, до междущатската магистрала 280. Госпожица Крауч споделяше апартамента, в който се намираше кабинета ѝ, с детски психолог на име Агнес Батъл. Агнес вършеше нещо на бюрото в приемната, когато влязох. Посочи ми кабинета на госпожица Крауч и аз се насочих натам.

Госпожица Н. Крауч стана и протегна ръка за поздрав. Представихме се един на друг, тя посочи към меката ме­бел и ме покани:

- Заповядайте, настанете се удобно.

Набързо огледах кабинета. Основният цвят беше тъм­но лилав с изключение на отсрещната стена, която беше оформена със светлокафява декоративна мазилка, леко изпъстрена с черно, така че да прилича на корк. На нея висяха няколко сертификата за професионална квалифи­кация и диплома от медицинския институт към Универ­ситета в Питсбърг. Всичко беше свежо и модерно, нищо общо със старата дървена ламперия във входното прос­транство.

Избрах меко кожено кресло с висока облегалка и сед­нах в него.

Госпожица Н. Крауч започна:

- Доктор Хеджпет спомена за възможна психосоматична болка?

Ако Дарвин, посредникът ми в правителството, знае­ше, че имам час при психиатър, щеше да прати някого да ме убие. С тази мисъл на ума си се въздържах от подроб­ни обяснения. Седях спокойно и я гледах.

Беше облечена в тъмносиня пола на волани и подхо­дящо сако, което носеше разкопчано. Блузата ѝ беше от кремава коприна с овално деколте. На шията ѝ имаше ко­лие от бяло злато с две висящи синджирчета, увиснали скромно между гърдите ѝ.

- Можете да продължите да мълчите, господин Крийд. Но трябва да сте наясно, че се плаща при всички положе­ния.

След тези думи млъкна и впери поглед в мен. От опита си с жените бях установил, че не обичат да мълчат дълго. Ето защо се изненадах, че останахме в пълно мълчание, загледани един в друг през следващите двайсет минути.

Накрая заявих.

- Май ви харесвам, госпожице Крауч.

- Радвам се да го чуя, господин Крийд.

- Наричайте ме Донован.

Тя кимна и пак замълчахме, докато осъзна, че е неин ред да заговори.

- Донован, работата ми има нещо общо с тази на зъбо­лекарите.

- Какво е то?

- И аз не мога да започна да ви помагам, ако не си от­ворите устата.

Кимнах.

Тя продължи:

- Тук има няколко стола и пациентите ми имат избор. Не се намесвам в избора им, защото той ми подсказва нещо за пациента.

- Ъхъ.

- Столът, който вие избрахте например, ми говори, че сте свикнали да контролирате положението, това често е признак, че трудно се доверявате. Очевидно ви е трудно да се отпуснете достатъчно, че да обсъждате личния си живот с напълно непознат човек.

- Добре - отговорих, - разкажете ми нещо за себе си и вече няма да сме непознати.

Тя се усмихна.

- При цялото ми уважение, Донован, вие сте поводът за разговора ни. Би било ужасно непрофесионално да об­съждам личния си живот с вас. По-важното е, че колкото по-малко знаете за мен, толкова по-лесно ще ви бъде да споделяте чувствата си.

- Чудесно - отвърнах. - Не ми казвайте. Ще разбера всичко, което ми е необходимо, като огледам кабинета ви.

- Сериозно, толкова ли сте проницателен? - учуди се тя.

Забелязах, че госпожица Н. Крауч е на ръба да ми се присмее, въпреки усилието, което полагаше да прикрие всяка следа от емоции в тона си.

Изправих се.

- Да ви демонстрирам ли?

- Ако мислите, че е необходимо.

- По лицето ви съдя, че винаги сте била красива, но вече сте по-възрастна, в края на петдесетте, а дрехите и прическата ви показват, че приемате този факт. Възрас­тта ви се е отразила благодатно и мислите, че сте по-умна от приятелите си, дори и от онези, които са напред­нали повече в професията. Имате само една снимка на бюрото си - на две момчета, очевидно с японско-американски произход. Синове са ви, но на снимката не при­съствате нито вие, нито баща им. Ако съпругът ви беше правил снимката, вие щяхте да сте на нея. Ако вие я бяхте правили, той щеше да присъства. Ако съпругът ви беше починал, щяхте да пазите снимка на бюрото си в негова памет. Такава обаче липсва, което ми подсказва, че сте разведени. Предвид възрастта ви и възрастта, на която трябва да сте родили, тази снимка е отпреди близо десет години. Не сте я сменили с нова, защото ви напомня за по-добри времена.

Погледнах я, за да проверя дали беше впечатлена. Дори и да беше, криеше го добре. Няма значение. Тъкмо започвах.

- Стараете се винаги да се държите подобаващо - про­дължих, сочейки дипломата ѝ. - Криете се зад съкрате­ното име Н. Крауч, защото мислите, че Надин ви праща в графата на селяците. Чувствате се ощетена, защото връстниците ви са завършили престижни колежи, а вие е трябвало да се примирите с медицинския институт към Университета в Питсбърг. Убедена сте, че не сте дости­гнали потенциала си.

- Кое ви навежда на тази мисъл?

- Няма книги и статии на видно място, което означава, че нямате публикации. Кой скъпо платен психиатър ос­тава непубликуван до вашата възраст?

Н. Крауч стисна устни.

- Разбирам - процеди - Нещо друго?

- Синовете ви са заминали в колеж или вече работят и не ви се обаждат толкова често, колкото ви се иска. Имате две кучета, за да запълнят липсата.

- Моля? - възкликна. - Нима няма да уточните поро­дата?

Усмихнах се.

- Японски шпиц - изрекох, - порода, внесена по наши­те земи при завръщането от служба след Втората светов­на война. Две братчета от едно котило.

Поклоних се и седнах на коженото кресло. Възможно е да съм се подсмихнал.

- Това е невероятно, господин Крийд - отбеляза тя, - наистина забележително.

- Благодаря, госпожице Крауч.

Тя заговори.

- Събрахте всички видни сведения и изкривихте фактите. Всички с изключение на един.

Засмях се.

- Глупости.

Н.Крауч се изправи.

- Прехвърлих шейсетте, не съм на петдесет и няколко. Не мисля, че съм по-умна от приятелите си, при все че никой не ме е надминал в професионално отношение. На бюрото е снимката на осиновените синове на сестра ми. Не съм разведена, защото никога не съм се омъжвала. Не съм от Средния Запад, от Маями съм. Връстниците ми не са завършили престижни колежи, защото психиатрите учат в институти по медицина, не в колежи. И като заго­ворихме за това, медицинският институт към Универси­тета в Питсбърг е номер едно в страната. Само през 2005 година получиха сто и осемдесет НИЗН - това е Нацио­нален институт за здравни награди - на обща стойност седемдесет и шест милиона долара. И между другото - добави, като се пресегна към долния плот на бюрото си, - не крия първото си име и имам публикации. - Държеше книга със заглавие „Когнитивна настройка на неврофизиологичната функция“ и посочи името на автора - док­тор Надин Крауч.

Спря за момент и попита:

- На какво се хилите? Приличате на селския идиот.

Тогава я осени.

- Мамка му - ядоса се, - накарахте ме да ви разкажа за себе си.

- Не го приемайте толкова навътре.

- Сигурно вече сте знаели за книгата.

- Проучих ви в Гугъл, преди да си запазя час.

- Ще трябва да внимавам с вас, господин Крийд - каза тя, - вие сте истински манипулатор.

- Благодаря.

- Приемате това за комплимент?

- Кое е изключението?

Погледна ме озадачена.

- Казахте, че греша за всичко, освен за едно нещо.

Усмихна се.

- Почакайте - казах и също се усмихнах. - Знам кое е. Че винаги сте била красива.

Тя се ухили, а аз вирнах глава.

- Госпожице Н. Крауч - ахнах, - да не би да ми намиг­нахте?

И това постави началото на професионалните ми от­ношения с Надин.