Смъртоносен експеримент

45

- Разликата между добрия и лошия човек - каза Надин - няма нищо общо с професията или избора, който пра­ви. Важна е единствено мотивацията - защо върши това, което върши.

- Прекрасно се вписвате в стила на Сензорни - подмет- нах. - Сигурно ви дават кралско възнаграждение.

- Не отричам, че заплатата е добра и оставям на вас да прецените дали съм се продала. Прекарах доста години в опознаване на тази агенция и трябва да кажа, че вярвам в това, което вършите.

- Това, което вършех.

- За което имате дарба.

Доктор Надин Крауч се опитваше да ме препрограми­ра от дни. Днес беше облечена в сако в абаносов цвят и подходяща пола и бяла блуза от креп.

- Отново сте с дълги ръкави. Зима ли е?

Тя стисна устни.

- Не бива да забравям колко трудно е за вас. Не, пролет е - отвърна тя. - А аз винаги нося дълги ръкави. На моята възраст ръцете обикновено са вече отпуснати.

- Страдате от синдрома на бингото? - попитах.

- Моля?

Засмях се, като си го представих.

- Като възрастните жени в бинго залите, които вдигат високо ръце с картите си и крещят „Бинго“.

- Това е доста грубиянска забележка.

- О, моля ви.

- И вие ще остареете някой ден. Ще видим колко ще ви е весело тогава - сряза ме тя.

- Хей, просто се пошегувах. Нищо ви няма на ръцете - ухилих се. - Нито на краката, като сме отворили дума за това.

- Нека да се върнем към същественото - предложи тя, като се мъчеше да сподави усмивката си.

Показала ми бе десетки статии, описващи трагична, безсмислена смърт, в опит да ме убеди, че всеки ден уми­рат невинни хора и това ще продължи да се случва, без значение дали ги убивам аз.

- Край на това - заявих.

- Ето какво сте вие - заключи тя, - трагичен герой.

- Аз? Герой? Искате да кажете като Супермен?

- Като Жана ДАрк.

- Приличам ви на мацка? Сигурно е заради името на женчо.

- Добре. Нека да не е Жана. Трагичният герой е бла­городен по своята същност, необикновен човек. Прите­жава величие, което кара останалите да го възприемат като свръхчовек и цел в услуга на човечеството. Жертва живота си за велики каузи и принципи.

- Усещам, че следва „обаче“.

- Обаче притежава опасен недостатък, който води до унищожението му.

- И моят е?

- Някъде по пътя си вие сте загубили способността да се дистанцирате.

- Виждали ли сте Кали?

- Много пъти. Тя ви посещава редовно.

- А Куин?

- Не толкова редовно.

Кимнах.

- Куин е извънредно дистанциран - уверих я.

- Знам, че го смятате за приятел, затова ще се въздър­жа от критика.

- Не мога да повярвам, че Дарвин ви е наел, за да ме препрограмирате. Почакайте... разбира се, че мога. Но как вие възприемате това? Лекувате ме като свой паци­ент. Мислите ли, че е етично да промивате мозъка ми, за да убивам хора?

- Ще го нарека уместно. Що се отнася до израза „про­миване на мозъка“, няма да издребнявам.

Избрах израза, за да я подразня. Тя обаче не се хвана.

- Надин, вие сте най-откровеният специалист, когото съм срещал - признах.

- Полезно е за вярата в каузата.

- Знаете ли за Моника Чайлдърс?

- Да. Тя се е оказала катализаторът, причината за съм­ненията, които сте започнали да изпитвате.

- Много сте добра в работата си, Надин.

- Не, колкото вие във вашата - отвърна тя.

Задържах погледа си прикован към нейния, докато не мигна първа.

- Вие сте психиатър - заговорих. - Би трябвало да от­стоявате позициите си. Наистина ли очаквате да повяр­вам, че искате да продължа да убивам невинни хора?

- Проблемът ви с невинността е започнал с Виктор и ще приключи в момента, в който спрете да работите за него.

- Парите са добри - опонирах ѝ, въпреки че бях твърдо решил да престана.

- Имали сте причина да приемете тази работа. Очак­вам да ми кажете каква е.

Вече знаех.

- Имах твърде много свободно време - отговорих. - Между убийствата.

Погледът на Надин за кратко се замъгли. Тя ме потупа по ръката.

- Това е една от трите причини, поради които си стру­ваше да напусна практиката си и да заработя с хора като вас.

- Кои са другите две?

- Парите и Жана.

- Отново ли имате предвид Жана Д’Арк?

- Помните ли снимката на бюрото ми при първата ни среща?

- Двете момчета японо-американци, осиновени от се­стра ви?

- Имате впечатляваща памет - изненада се тя.

- За мен това беше едва преди месец.

- Жана беше сестра ми. Сутринта на и септември 2001 година тя беше на работа на последния етаж на Светов­ния търговски център.

Изтръпнах.

- Съжалявам - промълвих.

- Звъняла на съпруга си, но той бил с клиент. Обадила се ужасена на мен, но аз бях ангажирана с пациент. Опи­тала се да ми остави съобщение, но телефонът ѝ прекъс­на.

- И се чувствате някак си виновна?

- Не, разбира се. Но това не биваше да се случва. А ко­гато все пак се случи, аз не откликнах на нуждата ѝ.

- И сега искате мъст.

- Отмъщението е излишно похабяване на емоции.

- Но искате да се погрижа да не се повтаря, въпреки че ще умрат невинни хора. Явно вие сте тази, която има опасен недостатък. Вие не можете да запазите дистанцираност по отношение на случилото се със сестра ви.

- Нека се придържаме към вас - предложи тя. - Вие сте войник, човек на действието. Не можете да оживеете в плен.

- Наричате плен спокойния живот и създаването на семейство?

- Опитвали сте и преди, с Джанет и Кимбърли. Не на­учихте ли нещо? Опитомяването ви превръща живота на околните в мъчение.

- Мислите, че знаете какъв съм...

- И двамата знаем какъв сте. Вие сте орел. Орлите не живеят на ята. Не могат да бъдат опитомени. Не могат да живеят в плен.

- Вие трябва да сте най-лошият брачен консултант на света - обявих.

- Прекратете работата си за Виктор. Съсредоточете се отново в играта.

- Страната ми има нужда от мен, така ли?

- Нека не прозвучи като клише, но е точно така.

- Ами Сал?

- Сал Бонадело?

- Възразявате ли да работя за него?

Надин замълча, докато прецени въпроса. После въз­дъхна.

- Предполагам, че не. - Забелязала, че повдигам вежди в недоумение, тя добави: - Поръчките на Сал ви държат във форма. В крайна сметка обществото нищо не губи, ако на следващия ден тинята в езерото е намаляла.

- Надин, вие сте изумително лош психотерапевт.

- Напълно възможно е, но това не променя нито вас, нито призванието ви.

- Въпреки това - отсякох, - възнамерявам да се оттегля от тази работа, да се оженя за Катлийн и да ѝ помогна да отгледа Ади.

Тя замълча.

- Разочарована сте от мен - отбелязах.

- Не е така. Що се отнася до женитбата ви с Катлийн, такава мотивация да укрепнете и да оздравеете не е по-лоша от всяка друга.