Смъртоносен експеримент

53

Стаята за мъчения на Куин беше мазето на една изоста­вена сграда в усамотен район на града. Сградата беше негова собственост, така че не се притесняваше от вложенията, които беше направил. Бях влизал преди и си спомнях, че беше сложил сифони на пода, беше подсилил стените и ги беше звукоизолирал със същия материал, който използ­ват в модерните кина.

Когато отбих към паркинга, ми хрумна нещо - спомних си го от последното си посещение тук: освен че беше от­личен саксофонист, Куин беше истински майстор готвач. Прогаряше кожата на жертвите, които измъчваше, със същата кухненска горелка, с която карамелизираше за­харта върху крема брюле, който приготвяше.

На паркинга нямаше осветление, затова спрях и оста­вих фаровете включени, за да мога да огледам сградата отвън. Взех една чанта с инструменти от багажника и я метнах на рамото си. Кали слезе, застанахме до колата и се загледахме в сивата изоставена постройка. За да бъда точен, основният цвят беше сив, но имаше избледнели и олющени участъци, които разкриваха предишната боя. Бих казал, че тухлите бяха боядисвани поне три пъти през годините. На половин метър от горния ръб на сгра­дата имаше ръждясали тръби, разположени хоризонтално, които преминаваха по страничната фасада.

- Не виждам жици - сподели Кали. - Мислиш ли, че има аларма?

- Няма начин. Последното, което би искал, е да при­влече хора на работното си място.

- Работното му място - повтори тя.

Докато стояхме мълчаливо за момент, някак по­чувствах, че съм постъпил правилно. Накрая Кали заго­вори.

- Тази вечер ми стана малко зле, докато закачах ус­тройството.

- Огъстъс винаги е живял на ръба - казах, - но този път прекрачи границата.

Кали поогледа сградата още малко.

- Щеше да е трудно да спасим Алисън, ако той беше жив.

- Нямаше да е лесен противник.

Кали попита:

- Наистина ли мислиш, че след всичко това ще бъде достатъчно нормална, за да работи за Вътрешна сигур­ност?

Отговорих с въпрос:

- Някой от нас да е нормален? По дяволите, това изжи­вяване може дори да я направи по-добър агент.

Кали кимна.

- Готов ли си?

Пъхнах ръка в джоба си и стиснах сребърния долар, насладих се на тежестта му както десет хиляди пъти пре­ди това.

- Да я измъкнем оттук - казах, - ако предположим, че още е жива.

- Да я измъкнем при всички положения - допълни Кали.