Смъртоносен експеримент

16

Неделя сутрин. Пътувах към дома на Катлийн, когато чух мобилния си телефон. Погледнах дисплея, видях, че звъни дъщеря ми и помолих шофьора да вдигне разделителната преграда. Преди да отговоря, си напомних да съм жизнерадостен.

- Здрасти, миличка, как си?

- Боже мой, тате, някой е убил Чарли.

- Какво? Кой е убит? - попитах.

- Чарли! Приятелят ми! Господи! Някой е убил Чарли! - изхлипа Кимбърли. - Боже мой! - писна тя.

При всяко хлипане ме пробождаше чувство на вина. Но изпитвах и облекчение в същото време. Може смър­тта на кучия син да я нараняваше, но жив би я наранил много повече.

- Опитай да се успокоиш, Кимбърли. Разкажи ми как­во се е случило.

- Тази сутрин са открили ван в полето. Четири момчета са застреляни. Чарли е един от тях. Боже, тате! – Отново започна да ридае. - Как можа да се случи това? Кой би ис­кал да направи нещо лошо на Чарли? Той беше страхотен.

- Сигурна ли си, че става въпрос за Чарли? Някой иден­тифицирал ли го е?

Едва си поемаше дъх.

- Той е, тате. И четиримата са убити.

- Съжалявам, миличка - казах. - Ужасно съжалявам.

Продължихме в този дух известно време. По едно вре­ме тя сподели.

- Ще ми се да се бяхте срещнали. Щеше да го харесаш.

- Сигурен съм, че щях - излъгах.

Поплака още малко, а аз останах на телефона, докато спря. Поинтересувах се дали мога да направя нещо.

Тя попита:

- Би ли се съгласил да дойдеш на погребението?

- Разбира се, че ще дойда - уверих я. - Само ми кажи къде и кога.

Не се притеснявах, че може да ме разпознаят като при­ятеля на Кали от предната вечер в бар-грил „Грантлайн“. Първо, Кали прикова всички погледи. Освен това носех обувки на платформи, които ме правеха 7-8 сантиметра по-висок, кестенява перука, очила и брада. Брадата при­криваше белега на лицето ми, а дрехите, които носех, вече ги нямаше. Оръжията бяха почистени и се намираха у Сал. Нищо не ме свързваше със случилото се.

С Катлийн прекарахме спокоен ден, изпълнени със съ­чувствие към Кимбърли. Няколко пъти се наложи да си прехапя езика, тъй като Катлийн не спираше да пита за горкия сладък и прекрасен Чарли, както го беше предста­вила Кимбърли. Вбесих се, задето Катлийн автоматично прие, че е бил невинно агънце, без дори да го е виждала. Не е ли нормално когато четири момчета са екзекутирани, да предположиш, че има нещо нередно? Не спирах да си напомням, че Катлийн е обикновен човек. Не беше преминала обучение, което да я накара да заподозре, че Чарли е убил една жена и изнасилил десетина други. Ос­танах неутрален относно Чарли, защото ми бе ясно, че в близките дни повечето от грозните подробности ще из­лязат наяве в новините. Ала знаех, че никога не бих мо­гъл да призная пред Катлийн участието си в убийството му, независимо че по този начин с Кали бяхме спасили Кимбърли и още безброй жени. Без значение колко се за­дълбочаваха отношенията ни с Катлийн, това щеше да е още една от ужасните тайни, които бях принуден да пазя.

- Можеш ли да направиш нещо, Донован? - попита тя.

- Да открия кой го е извършил?

- Ако не чак толкова, поне да дадеш някаква информа­ция на Кимбърли. Убедена съм, че от това ще ѝ поолекне.

- Идеята е добра - отговорих, - ще го възложа на Лу Кели.

Лу е дясната ми ръка, той ръководи екипа ми в Сен­зорни ресурси. Екипът му от спецове може да ми достави информация от шерифската служба на мига.

Цял следобед водих разговори с Лу. Към осем вечерта бяхме постигнали напредък, който позволяваше да да­дем на Кимбърли достоверни подробности.

- Знам, че страдаш, скъпа, затова се обадих тук-там да поразпитам. Не можеш да споделяш това с никого, защо­то е поверителна информация, но открих някои неща за стрелбата.

- Благодаря, тате. - Кимбърли звучеше болезнено уни­ла.

- Трябва да те предупредя, че може да не ти хареса това, което ще кажа.

- Сигурно са цял куп лъжи.

Е, поне някаква искрица блещукаше у нея.

- Може и така да е, скъпа, но събраните доказателства не са в полза на момчетата.

Мълчеше, но долавях, че е наежена.

- Ти решаваш, Кимбърли.

- Искам да знам - отсече тя. - Така или иначе ще разбе­ра, по-добре да е сега.

- Добре тогава. Ще започна да говоря, но ако ти дойде в повече, само ми кажи и ще престана. Ето как е станало: и четирите момчета са от Дарнел. Две от тях са екзекутира­ни с по един изстрел между очите. Чарли е бил единият, а другия се казва Джордж Роулинс.

Спрях за малко, за да се наплаче.

- Продължавай, тате. Съжалявам.

- Знам, мъничката ми. Не е лесно. Може би моментът не е особено подходящ.

- Не, татко. Искам да чуя.

- Добре. Чета записките: Другите две момчета, Би­към Райт и Роби Милфорд, първо са били ранени, а след това убити с куршум в главата. Шофьорът на вана, Би­към Райт, е бил прострелян в слабините. Роби Милфорд е прострелян в долната част на гръдния кош. Полицаите на местопрестъплението предполагат, че е дело на гангс­тери и вероятно става въпрос за наркотици; стигнали са до това заключение, като свързали престъплението със скорошното изчезване на братовчеда на Бикъм, Нед Денхолън, също от Дарнел.

Кимбърли се намеси:

- Господин Денхолън беше аптекарят ни. Говори се, че напуснал жена си. Открили ли са го?

- В доклада не се споменава нищо за това - отвърнах

- Ето, продължавам да чета: Денхолън е или е бил фар­мацевт в Дарнел. Според разпитите на съседи и прияте­ли, Нед и съпругата му Анита са живели доста нашироко, вероятно приходите са били от продажба на наркотици. Смъртоносните изстрели явно са извършени от профе­сионалист и се предполага, че са дело на организираната престъпност или екзекуция от подземния свят.

- Дотук няма нищо логично - заключи Кимбърли. - Щом господин Денхолън е продавал наркотици, щяха да убият него, а не Чарли и останалите.

- Нека продължа да чета - предложих. - Нещата започ­ват да се сглобяват: Полицията в Мадисън Парк открила четирите трупа в неделя сутринта. Мястото, на което са открити, е в юрисдикцията и на полицейските служите­ли от Мадисън Парк, и на тези от Дарнел, така че са обе­динили усилията си в обща работна група за разследва­нето на убийствата. Полицаите на местопрестъплението са познавали и четирите жертви, така че са били иден­тифицирани едновременно. Днес следобед, в тринайсет и двайсет и пет часа, работната група е предприела пре­търсване на домовете на жертвите, личните им вещи и компютри. На най-горния рафт в гардероба на Бикъм са били открити няколко шишенца с прозрачна течност без мирис, които са били занесени за лабораторни изслед­вания. Местният компютърен специалист Райли Коб е успял да проникне в компютъра на Роби Милфорд. От­крил е стотици порнографски материали, както и папка с название Клубът на чукачите.

Изчаках да чуя дали ще коментира този въпрос. Не го направи.

- Извинявай за грозната дума - казах.

- Няма нищо, тате - отговори тя, - чувала съм я мили­он пъти.

- Следват още доста подобни - рекох. - По-добре да об­общя, вместо да чета. Работната група е открила няколко файла в папката на Клуба на чукачите в компютъра на Роби, включително седем правила, които да се спазват от членовете на клуба и снимки на три местни момичета, голи и очевидно в безсъзнание.

- Кои са те, тате?

- Нямам имената им, но от работната група са ги иден­тифицирали като местни момичета, което означава от Дарнел или Мадисън Парк или от двете места.

- Защо са били в безсъзнание? Пияни ли са били? Не разбирам.

- Тази част няма да ти хареса. В работната група са почти сигурни, че пробите от шишенцата, открити в гар­дероба на Бикъм, ще се окажат GHB, наркотик за изна­силване. Като се имат предвид файловете и снимките в компютъра на Роби и шишенцата от гардероба на Бикъм, изглежда момчетата са участвали в група, която е дроги­рала момичета, за да правят секс с тях.

- Глупости! - кресна Кимбърли. - Не познавам остана­лите. Естествено, знам кои са, но не ги познавам отблизо. Обаче познавам Чарли. Той беше страхотен, тате. Може­ше да има което момиче пожелае. Не му беше нужно да дрогира никоя. Ако наистина е имало такъв клуб, няма начин Чарли да е участвал в него.

Трябваше да си прехапя езика, за да не кажа нещо. Чарли не само беше член на клуба, той беше най-лошият.

- Сигурно е така, миличка. Когато следствието при­ключи, може да се окаже, че са били само тримата, без Чарли.

- Убедена съм в това - заяви тя.

- Ти си го познавала по-добре от мен - отвърнах, - зна­чи вероятно си права.

- Открили ли са улики при претърсването на вана?

Татковото момиче, помислих си с гордост.

- Да, открили са. Освен кръвта е имало гилзи, които най-вероятно са свързани със стрелбата, безброй пръстови отпечатъци, събрани са и десетки косми и нишки от различни тъкани. Открити са много петна от сперма и други телесни течности върху спалните чували в задната част на вана.

- Ще проверят чия е спермата, нали? - попита тя.

- Да.

- И ако намерят съответствие с тази на Чарли, ще при­емат, че е бил част от това.

- Не е задължитално.

- Какво искаш да кажеш?

- Доколкото разбрах, бащата на Чарли е известен адвокат по криминални дела. Убеден съм, че ако Чарли е не­винен, баща му ще намери убедителни доказателства за това.

- Нали ми вярваш, татко? За Чарли?

- Да, миличка.

- Добре. Нямаше да го понеса ако не беше така.

- Разбрах, че ще има нощно бдение тази вечер - казах. - В гимназията.

- Започва в девет. Всички ще ходим.

- Добре. Ще се пазиш, нали?

- Да. Благодаря, че ми гласува доверие. Няма да кажа на никого.

- Няма защо. Обичам те, Кимбърли.

- И аз те обичам, тате. И...

- Да?

- Обичах Чарли.

Потръпнах.

- Знам, миличка.