Смъртоносен експеримент

22

- Стените се движат? - учуди се Катлийн - Как?

- Беше като холивудски декор - обясних. - Има пет раз­лични сцени с три декора за стени и два за таван. На еди­ния от таваните имаше кристални полилеи.

- Но как се сменят? - попита тя.

- Приплъзват се бавно.

- Вечерята хубава ли беше? - полюбопитства.

- Много би ти харесала - уверих я. - Ще те заведа ня­кой ден.

- Разкажи ми сега.

- Добре. Има бюфет с кула от морски деликатеси и скулптура на морско конче. Горната половина на черуп­ките на стридите беше махната и бяха наредени на три нива, като в някои от черупките имаше истински перли!

- А жената с която вечеря?

Изпъшках наум.

- Какво за нея?

- На каква възраст е?

Сбърчих вежди.

- Трудно ми е да преценя.

Това беше един от онези моменти, в които трябва да избираш между честността и щастието. Нямаше особена полза от истината, след като така или иначе нямах тайна връзка, пък и Кали и Катлийн едва ли щяха някога да се срещнат. Дори и да се срещнеха, Кали не би ме издала. Тайните ни бяха в безопасност. Пазехме си гърбовете.

Погледнах Катлийн в очите по примера на президента Клинтън и заявих:

- Миличка, госпожа Калоуей трябва да е поне на шей­сет.

- Шейсет? - изненада се тя.

- Най-малко. Може да е и на шейсет и пет.

- И защо трябвяше да пътуваш чак до Вегас, за да я за­ведеш на вечеря и представление?

- Вече ти обясних. Съпругът ѝ се разболял. Вече има­ха билети за представлението и резервация за вечерята. Гой е един от началниците ми. Почувствах се задължен.

- Хмм - промърмори. - Явно си прекарал добре все пак.

- Мобилизирах всичкия си кураж.

Катлийн изпитваше проблеми с доверяването, благо­дарение на бившия си съпруг Кен Чапман. Бях убеден, че не е удовлетворена от обясненията ми. Реших, че е време да я избавя от терзанията ѝ.

Плеснах се по челото.

- Какво? - попита тя - Пропуснал си да опиташ плодо­во-зеленчуковия сок ли?

- Сега се сетих. Направих си снимка с Милдред.

- Милдред?

- Милдред Калоуей. Келнерът ни снима с телефона ми.

- В „Суич“?

- Аха.

- Защо?

- Малко е смущаващо - измънках и се постарах да из­глеждам притеснен. - Милдред ме мисли за сладък. Ис­каше да се снимаме, за да може да изпрати снимката на приятелката си в Сиатъл и да ѝ каже, че е имала вълнува­ща среща с по-млад мъж.

- Я дай телефона - изкомандва Катлийн. - Искам да видя снимката ти с тази мацка.

Прехвърлих няколко снимки, докато стигна до нужната.

- Ето - казах.

Лицето на Катлийн светна, като видя снимката.

- Оо! - възкликна - Милдред е просто очарователна!

- Ти си по-сладка - уверих я за по-сигурно.

- Каква усмивка само - продължи тя, - очевидно се за­бавлява. О, ти наистина си много мил човек, скъпи.

- Благодаря.

- Това отзад кулата с морски дарове ли е?

- Да. Трябваше да я снимам по-отблизо.

Преди да ми върне телефона, натисна още няколко пъти бутона за следваща снимка, за да се увери, че няма друга. Нямаше.

Тогава натисна онзи за предишната: оказа се, че е снимка на Ади която си играе, по време на посещението на Пати Фелдсън.

- Не знаех, че си направил снимка тогава - каза Кат­лийн.

- Не можах да се сдържа - споделих. - Беше важен мо­мент за нас.

Тя ме награди с най-невероятната усмивка и рече:

- Хареса ми как го каза: нас.

За миг ми се стори тъжна.

- Какво има?

- Съжалявам - извини се тя, - усъмних се, че може да ми изневеряваш.

- С Милдред?

- Не, скъпи. С някоя готина мацка от Вегас. А ти прос­то си проявил вежливост и доброта. Би ли повярвал, че се съмнявам в теб? Що за лудост от моя страна?

В сравнение с гадостите, които съм правил ли? - поми­слих си. Изобщо не е чак такава лудост.

- Е - подканих я с поглед, насочен към вратата на спал­нята, - дали вече можем да...

- Не знам - поколеба се тя.

- Защо?

- Притеснявам се да не си мислиш за Милдред, докато се любиш с мен.

- Какво?

Тя избухна в смях и ме завлече в леглото.

В най-подходящия момент простенах:

- Милдред, о, Милдред.

Катлийн се засмя.

- Може би трябваше да го направиш с Милдред. Ако решиш, погрижи се тя да е отгоре.

- Защо пък?

- За да видиш какво е да те връхлети старостта.