Смъртоносен експеримент

40

В кома? Три години?

Бях шашардисан, както казват англичаните.

Шашардисан е далеч по-силна дума от изненадан. Тя се използва, за да опише нещо, което те оставя безмъл­вен, направо вцепенен.

Така че бях шашардисан.

Представих си се да ям живи скорпиони, да размазвам кравешка тор по тялото си. Можех и в партията на вигите да вляза или да се заема с френология. Във всяко от тези неща имаше повече смисъл, отколкото в онова, което той ми каза.

- Може ли да повторите? - помолих.

- Лежите неподвижно в това легло от... - Погледна в картона. - Три години, два месеца и пет дни.

- Занасяте ме.

- Знаете, че не съм от тия.

Това беше истина. Но нямаше логика.

- Защо се чувствам съвсем на себе си? - попитах.

- Психосоматичната кома е различна от тази, причи­нена от физическо нараняване.

- Я повторете?

- Нямате травма на мозъка. На практика той си е взел три години ваканция.

Стаята сякаш се завъртя около мен и осъзнах положе­нието си. Сигурно имаше милиони въпроси, които тряб­ваше да задам. Първото, което ми хрумна обаче, беше:

- Кога мога да стана?

По филмите когато красивата старлетка се събужда от кома, е идеално гримирана и всяко косъмче на косата ѝ е на мястото си. В края на сцената, вече е станала от легло­то, пие шампанско, танцува и заживява щастливо до края на живота си. В истинския живот е по-трудно, отколкото си мислите, да се надигнете от болничното легло след три години зимен сън.

Докато доктор Хауърд ми обясняваше това, обърна внимание и на някои други аспекти от здравословното ми състояние. Каза, че са необходими тестове и лечение в продължение на седмици, преди да могат да ме изпишат. Каза, че ще махнат сондата за хранене, постепенно ще ме захранят с истинска храна и ще видят как ще я възприе­ма.

Три години?

Това означаваше, че Кимбърли е преполовила следва­нето си в колежа! Афая вероятно е взривил летищата пре­ди години. Кали, Куин, Алисън... възможно ли е всички да са мъртви?

Какво се е случило с Катлийн? Сигурно съм я уплашил до смърт след толкова време в безсъзнание. А Ади трябва да е на осем години?

Ами Дарвин? Защо още не са ме убили? Неговите хора можеха да влязат в тази болнична стаичка с валсова стъпка и да ме издухат по-бързо, отколкото Моника Лю- ински духва свещичките на торта за рожден ден. Чакай, помислих си. Това сравнение сигурно вече е старомодно?

Трябваше да стана и да се махна оттук, преди Дарвин да е научил за възкресението ми. Трябваше да включа мобилния си телефон, да се обадя тук-там и да повикам помощ. Не исках да въвличам Катлийн в това, но нямах избор. Освен ако през последните три години светът не се беше обърнал с главата надолу, Дарвин щеше да раз­бере за състоянието ми до часове и тогава продължител­ността на живота ми щеше да е като на кексче в килера на Кърсти Али. Почакай. Минали са три години. Може пак да е отслабнала. Отбелязах си като първостепенна зада­ча да осъвременя знанията си за поп културата.

- Донован, слава богу!

Вдигнах поглед и видях Лу Кели да влиза в стаята, следван от сестра Карол.

- Страхотна прическа - казах.

- Почакай да видиш своята! - отвърна той.

- Лу. Обърни се с гръб към доктора и ме гледай.

- Добре... - сви рамене той.

- Бил ли съм в кома?

Той кимна.

- Колко дълго.

- Около три години.

Сестрата се присъедини към нас. Лу се обърна към нея:

- Карол, можеш ли да ми донесеш вестник или списа­ние, нещо със скорошна дата?

- Става ли талон от билет за кино? - попита тя.

- Идеално.

- Лу, това е шантаво - казах.

- Знам, приятел. Това е положението. Поне си отново сред нас. Как си?

- Бесен.

Той се засмя.

- Ето го стария Крийд - обяви.

Доктор Хауърд продължи прегледа си. Вкара термо­метъра и го изкара. Пъхна малкото нещо с лампичката в ушите ми. Опипа лимфните ми възли, провери пулса, натисна корема, погледна в носа и устата ми.

Сестра Карол се върна с достатъчно доказателства за повече от тригодишното ми превъплъщение в Рип Ван Уинкъл. Опитах се да се изправя на крака.

- Кротко! - викна докторът. - На животоподдържащи системи сте. Не можете да ставате още.

Лу се опита да ме притисне към леглото, но го отпра­тих с ръка.

- Може ли поне да седна?

Лу и докторът се спогледаха. Лу му кимна.

- Полежете неподвижно за минутка - поръча.

Сестрата помогна на лекаря да махне няколко тръбич­ки и притисна марли към раните, за да спре кървенето.

- Мисля, че сте вън от опасност - заяви лекарят, - но ще трябва да оставя другите апарати включени през следва­щите двайсет и четири часа. Това ще ни даде възможност да наблюдаваме мозъчната дейност и да разберем, ако получите епилептичен припадък.

- Защо съм още жив? - попитах.

- Защото получаваш най-добрата медицинска грижа в целия свят - отговори Лу.

- Нямах това предвид.

- Не съм сигурен какво имаш предвид.

- Защо Дарвин още не ме е убил?

Доктор Хауърд предложи:

- Нека довършим, за да можете да си говорите спокой­но. С Карол не искаме да чуем нещо, което не се отнася до лечението на господин Крийд.

Пет минути по-късно бяхме само аз и Лу на затворена врата.

- Помогни ми да наваксам - помолих го, - като започ­неш от снощи.

- Искаш да кажеш...

- Да, искам да кажа последната нощ, която си спом­ням. Когато Тара беше простреляна.

Лу пое дълбоко дъх.

- Добре. Виж, ще опитам да разкажа нещата подред, но може да пропусна някои подробности.

- Постарай се. Ще попълним пропуските по-късно.

- Добре.

- Почакай малко - спрях го. - Преди да започнеш, кажи ми, Катлийн добре ли е?

- Добре е.

- Ади?

- Да, добре е. Завършва втори клас.

- Мамка му. Не мога да повярвам, че съм пропуснал най-важните години от израстването ѝ. С Катлийн си­гурно са съкрушени. А Кимбърли?

- Нека ти спестя малко време - предложи той. - Ким­бърли, Джанет, Кали, Куин - всички са живи и са добре. Искаш ли да се впускам в подробности за тях сега или ще чуеш за онази вечер?

- И двете. Нека започнем с Афая. Дарвин хвана ли го?

- Не, така и не се появи.

- Алисън?

- Изобщо не се сетих да попитам - отговори Лу, - но ще разбера и ще ти кажа.

- Добре, разкажи за онази нощ. Трябва да знам, ако жи­вотът ми е в опасност.

- Кали се обади на мен, когато в онази нощ се случи онова със сърцето ти. Каза ми, че точно простреляла Тара и ти си получил инфаркт.

- Разказа ли ти някакви подробности за прострелва­нето на Тара?

- По-късно да, но в онзи момент беше изпаднала в па­ника. Помислила, че умираш, но не можела да се обади на 911, защото нямала време да скрие тялото на Тара и да почисти местопрестъплението. Навсякъде имало пръски кръв, включително и по дрехите ти.

- Има логика. Ако екипът от спешното открие кръв, трябва да се обади в полицията.

- Точно така. Освен това всичко се е случило в твоята хотелска стая, където всико е било покрито с твоите от­печатъци, така че... Картинката ти е ясна.

- Трябвало е да действа бързо.

Той кимна.

- Извадихме късмет, че това се случи в Бостън, където имаме сериозно подкрепление. Обадих се на два екипа за почистване и намерих един от лекарите ни в дома му. Тогава не знаехме за психосоматичния ти проблем, ни­кога не си го споделял с мен. Мислехме, че си получил масивен инфаркт. Тъй като нямахме време да доведем лекарите в стаята ти, казах на Кали да се качи на горния етаж и да провери за камери в коридора. Ако няма та­кива, да задейства противопожарната аларма. Тя това и направи. Тогава ѝ казах да прати джуджето на Виктор да ти помогне...

- Кърли.

- Нима помниш това?

- Сякаш се е случило преди минути - отвърнах. - Още не мога да повярвам, че не е така.

- Нека не се отклоняваме. И така, Кали остана да пази коридора, докато някой не излезе от съседната на твоята стая. Когато човекът хукна да изпълнява упражнението за евакуация ведно с останалите от хотела, Кърли отво­ри неговата стая, после те завлече там и се обади на 911. Докато чакаха спешния екип, той взе дрехите и багажа ти и го пренесе в новата стая. Имахме късмет, че гостът в съседната стая беше сам, оказа се някакъв бизнесмен.

Усещах накъде вървят нещата и това не ми харесваше.

- Какво стана с бизнесмена?

- На Кали ѝ трябваше лична карта и някаква информа­ция за предварителния доклад. Затова го последвала по стълбите. Щом излязъл навън, го заговорила.

Лу спря, за да се увери, че съм стигнал до правилния извод.

- Кога беше открито тялото му?

- На следващия ден.

Размърдах се в леглото и се замислих за начина, по който преминавах през живота, за труповете, които ос­тавях след себе си. Инстинктивно вдигнах ръка към сър­цето си.

- Добре ли си? - попита Лу.

- Изненадващо, да.

Лу продължи.

- Парамедиците дойдоха почти едновременно с по­жарникарите и те качиха на носилка. До този момент Кали се беше върнала в стаята и се качи в линейката с теб. Кърли чакаше в колата си и ви последва. След ня­колко минути Кали опря пистолет в гърба на парамедика и ги накара да спрат линейката. Кърли спря, излезе от колата си и насочи пистолет към шофьора, а Кали накара парамедиците да те преместят в колата на Кърли. Той те закара до медицински хеликоптер, докато Кали застреля екипа от спешна помощ. Захвърли ги в някаква канавка и отпраши с линейката до летището, където я чакаше вторият екип. Те извършиха техните чудеса с линейката, закараха Кали до военновъздушната база и тя се качи в самолет за насам. Изпревари те с половин час, но ти беше в медицински хеликоптер, където получаваше възможно най-добрите грижи. Хеликоптерът се приземи и оттогава си тук.

Осведомих се:

- Предполагам, че първият екип по почистването се е справил добре в хотела?

- Когато приключиха, не си личеше там да е стъпвал човешки крак.

- Къде е мястото на Дарвин в цялата история?

- Точно там е проблемът. Кали се обади на мен, защо­то я беше страх, че Дарвин ще обвини теб за смъртта на Тара. Помоли ме да организирам среща, за да може да му разкаже какво се е случило и защо.

- И ти ѝ отговори?

- Казах ѝ, че тя и Кърли не са били там.

- Значи Дарвин мисли, че аз съм убил Тара?

Лу кимна.

- Помисли, че си я убил и после се е случило онова със сърцето ти, защото сте били близки някога. Нещо като разкаяние.

- И защо Дарвин не ме е убил?

- Виж, Дарвин се канеше да убие Тара така или иначе.

- За какво говориш?

- Беше ми намекнал, че ще го възложи на теб.

Всичко това можеше да се размине, помислих си.

- Кое го спря да ми даде задачата? - попитах.

- Реши, че може би си твърде близък с нея. Искаше да пробва с някой друг.

- Няма друг, който да може да убие Тара.

- И той стигна до този извод.

- Кого беше пратил?

- Двама мафиоти. След като те не успяха, обещах му да говоря с теб за това.

- Защо не го направи?

- Щях, но се случиха събитията с Афая и той ми поръ­ча да изчакам, докато се върнеш от Далас. После ти иска­ше да прекараш малко време с Катлийн и Ади, така че го отложих.

Синхронзирането е странно нещо. Това обаче обясня­ваше желанието на Тара да ме убие. Мислела е, че съм там да довърша работата на мафиотите.

- Значи Дарвин мисли, че си ми предал да убия Тара и аз съм го направил. И е доволен?

- В общи линии. - Лу стана и понечи да отвори вратата.

- Какво означава това?

Лу се обърна към мен.

- Не му харесва, че си му кръшкал встрани през всички тези години.

Това не ме изненада.

- Какво знае Дарвин за проблема ми със сърцето?

- Направи разследване. Откри лекаря, който те е леку­вал след инцидента в Камптаун...

- Доктор Хеджпет?

- Точно така. А Хеджпет насочи Дарвин към психоте- рапевта...

- Надин Крауч.

- Да, а ако се надигнеш и погледнеш над рамото ми...

- Не е необходимо - заяви доктор Надин Крауч и влезе в стаята. - Ще се приближа.