Смъртоносен експеримент

13

Отне ми известно време да подредя картинката, но според признанията на Нед, наблюденията ми и тези на Теди Бой, видеокамерата, която бях инсталирал в „Грантлайн“, безжичният микрофон, който бях скрил в чан­тичката на Кали - и нейните лични впечатления - нещата стояха горе-долу така.

Бикъм Райт винаги идваше в бара с големи надежди да намери някоя красавица, но „Грантлайн“ беше селско бунище в Уест Подънк, на цели шейсет и пет километра от градския живот. Въпреки че се надяваше на красавица, в крайна сметка се задоволяваше с някое сладурче. След няколко часа и питиета обаче с приятелите му забравяха сладурчето и започваха бой с когото им попадне.

За това не им беше нужен наркотик за изнасилване.

Напоследък имаше пълна липса дори на „достъпни“, та Бикъм и приятелите му започваха да роптаят, особено Чарли, хубавецът сред тях. На него не му бяха нужни по­добни неща, за да си хване мацка. Дори вече си беше на­мерил една, сладка клакьорка на име Кимбърли Крийд. Слава богу, беше се оказало, че Кимбърли не се дава така лесно и на Чарли започваше да му писва да тъпче само на първа база.

Не можеше да се каже, че Чарли е загубил интерес към Плана. Явно дори той намираше нещо вълнуващо и първично в това, нещо, което подсъзнателно напомняше древните му предшественици и задоволяваше нуждата му да ловува, пленява и завоюва. Пък и Планът осигуря­ваше удовлетворение на момента: не се налагаше да из­търпява глупави срещи, за да изчука някоя.

И все пак при липсата на мацки и най-добрият план ставаше безмислен. Къде се криеха малките кучки? Всъщност това беше въпросът. Може би се беше разчу­ло. Дявол го взел, дори най-добрите дупки за риболов в крайна сметка се изчерпваха.

Три поредни уикенда се бяха оказали ялови и Бикъм беше последната надежда на групата.

Не му се пътуваше шейсет и пет километра до съсед­ния окръг, за да се скита по непознати барове, където не познаваше порядките. Имаше твърде много променливи. Само една грешка и щяха да ги тикнат в затвора, без да могат да разчитат на някого.

- Да - каза Роби, - но там поне ще се случва нещо.

Бикъм събра момчетата и им разясни ситуацията.

- Вижте - започна, - може да не ни се отваря късметът всеки път, но трябва да признаете, че Планът си го бива.

Бикъм даде всичко от себе си, за да ги вдъхнови, че си струва да вярват в Плана. Накрая ги убеди да се съберат в местната кръчма и те отново се появиха в очакване на някоя красавица.

След час пиене салонът беше претъпкан, групата сви­реше, а дансингът беше пълен и момчетата бяха стана­ли толкова шумни, че едва не пропуснаха Красавицата (Кали) и Звяра, по-възрастен мъж (аз, изпълнен с отвра­щение), докато минавахме покрай тях към последните свободни места на бара.

Бикъм си проправи път през лабиринта от хубавци, които смучеха бира и се надигаха от столовете си да видят Кали по-добре. Щом си намери удобно място, не можа да повярва на очите си. В бара, в техния бар, седеше най-хубавото момиче, което беше виждал.

Бикъм мигаше постоянно, докато бавно оглеждаше стоката от горе до долу. И отново нагоре. Страхотна! Руса! Безупречна! По-голямата част от лявата ѝ ръка беше по­крита с най-невероятната татуировка, която беше виж­дал върху жена и отдалеч приличаше на ръкав.

Бикъм погледна през рамо и видя, че Чарли точи лиги по нея. Роби и Джордж се бяха върнали на масата, поз­дравяваха се и се удряха един друг по ръцете. Бикъм ве­роятно се чувстваше реабилитиран. Винаги бяха мечта­ли за красавица, така че защо да не им се случеше веднъж в живота и те да ударят джакпота.

И като стана въпрос за джакпот, Кали тъкмо ме беше зашлевила. Престорих се на наежен, а барманът Теди Бой извади бейзболна бухалка, уж за да ме прати да паса. Върнах се в наетата кола и загледах случващото се на мо­нитора в нея.

Бикъм срещна погледа на Чарли, а той даде сигнал на останалите. Играта започна.

Момчетата имаха причини да вярват, че планът им е добър. Протичаше по следния ред: Бикъм оглежда мо­мичето, разбира какво пие и поръчва същото за себе си. Изпива по-голямата част и сипва наркотика в останала­та. Бикъм се приближава към момичето и се опитва да я свали. Естествено, дори и грозните момичета не харесват Бикъм, така че тя се радва на появата на Чарли от другия край на заведението, готов да я защити от местния загубеняк.

Щом Чарли я заговаря, Бикъм изсипва остатъка от пи­тието си в нейното. Дори някой да забележи, ще изглеж­да, че той просто споделя питието си, преди да поръча следващото. Въпреки че никога никой не забелязва, Би­към е наясно, че детайлите са това, което прави плана успешен.

Щом момичето е вече замаяно, Бикъм хуква из заведе­нието и вдига шум, докато Чарли я извежда през вратата.

След това никой няма да си спомня да е забелязал Чарли и момичето да си тръгват.

Другите двама, Джордж и Роби, привличат внимание­то на бармана Теди Бой и стоят нащрек, в случай че мо­мичето не иска да си тръгне с Чарли. Тогава Джордж му се притича на помощ.

Стигнат ли до вана, Джордж и Роби застават на пост. Бикъм я оправя пръв, защото той е измислил плана и е доставил дрогата. Чарли е втори, защото е свършил теж­ката работа. Джордж и Роби се уговарят кой ще бъде тре­ти и кой четвърти. След това момчетата се изреждат, до­като могат. Ако наближи време барът да затвори, преди да са приключили, преместват вана в гората и откарват цяла нощ.

Планът е напълно безопасен, а момчетата са местни, така че има куп свидетели, които да ги покрият, ако ня­кой се оплаче. Освен това таткото на Чарли е известен адвокат в окръга, подкупил е съдиите до един и никой баща не би се осмелил да се изправи пред него в съда, за Да не съсипе репутацията на дъщеря си.

Бикъм потупа джоба си да се увери, че наркотикът е там.

GHB, гамахидроксимаслената киселина, е един от трите така наречени наркотици за изнасилване. Легал­ната му употреба по предписание е свързана със случаи на нарколепсия. Въпреки че лесно може да се намери във вид на прахчета или таблетки, те оставят следи и прида­ват солен вкус. Бикъм се беше спрял на течната форма. Тя е без мирис и цвят и се смесва с алкохола, което драстично засилва ефекта.

Нед, братовчедът на Бикъм, местен фармацевт, при­готвя наркотика в аптеката си след работно време. Нед има трофейна съпруга с висока издръжка - хубавката и млада Анита, чиито скъпи вкусове трудно могат да се за­доволят с доходите на фармацевт в малък град. Братовче­дът Бикъм обаче има много пари и съвместният им биз­нес процъфтява.

За късмет Бикъм има големи запаси от GHB в дрешника си, тъй като Нед изчезна преди два дни. Бикъм сигурно се чудеше дали Нед не се е забъркал в неприятно­сти с наркопласьори или с властите, а това със сигурност подхранваше копнежа му да се вреди при жената на бра­товчед си. Според Нед, Бикъм още обичал да пресъздава гледката как Нед пробва GHB върху Анита, преди да му го продаде за първи път.

Когато Чарли и Бикъм усетят, че трябва да преместят „срещите“ си в гората заради пияниците на паркинга или защото барът затваря, Джордж и Роби взимат втора кола, тъй като са по-млади и не могат да остават навън след два сутринта.

Малките не знаят, че преди няколко месеца се е нало­жило Бикъм и Чарли да убият и заровят едно от момиче­тата. Убийците не се тревожат, че тялото на Ерика може да бъде открито. Ловували са в тази гора през целия си живот и знаят кои места в планината няма да бъдат пре­търсвани.

В най-добрия случай момичетата бяха дебели. Ако им провървеше тази вечер, щяха да забият страхотна секс-бомба.

И тъй, играта беше започнала.

Теди Бой тъкмо беше поднесъл на Кали второ питие. Джордж и Роби се хвърлиха в действие и повикаха Теди Бой в другия край на бара, за да си говорят за пиене и спорт.

Бикъм се възползва от шанса да се шмугне на мястото, което бях освободил.

- Здравей, красавице - заговори я.

Кали извъртя очи.

- Тук понякога става опасно - продължи той, - мога да се погрижа за теб, ако искаш, да отпъждам мухите, дока­то се насладиш на едно-две питиета.

- О! - възкликна тя. - Моят рицар в бляскави доспехи.

Стандартният отговор на кучките, сигурно си беше помислил. Според Нед, Бикъм предизвикваше подобно поведение у всички жени, дори у онези, които наричаше СДГ (стари, дебели и грозни).

Той се пробва още веднъж.

- Пиеш сама май...

- Обикновено пия, за да ми станат мъжете по-интерес­ни. В твоя случай... - Кали махна с ръка пренебрежител­но, сякаш да прогони муха. Погледна марките уиски на бара и продължи: - Тук явно няма достатъчно алкохол.

Пресуши половината си чаша и я остави на бара.

Бикъм приближи ръка до чашата ѝ, щом Чарли се поя­ви от другата ѝ страна.

- Здрасти, Бикъм - подхвърли. - Здравей, красавице! Аз съм Чарли, ти как се казваш?

Бикъм сипа течността в питието ѝ в мига, в който тя се извърна, като несъмнено си мислеше - видяхте ли сега за какво ви говорех? Желязна гаранция! Кали и Чарли пого­вориха една минута, което ми даде възможност да прове­ря детонатора. После той вдигна чашата си като за тост.

Кали се усмихна, взе чашата си, чукна неговата и спря за миг, докато Чарли отпие. Тя почака, държеше питието във въздуха, като че ли обмисляше дали да изпие и него. Сви рамене. Защо не? Щом доближи чашата към съвър­шената си уста, от задната част на сградата се чу малка експлозия.

- Мамка му! - викна Чарли - Какво беше това, по дяво­лите?

Двамата с Бикъм се хвърлиха на пода. Повечето от хо­рата се втурнаха към вътрешната част на заведението да видят какво беше станало. Чарли също стана и се засра­ми, като видя, че Кали не е помръднала от стола си. Тя сви рамене отново, изгълта питието си на екс и остави чашата на плота.

През следващите няколко минути настана объркване, тъй като половината от местните момчета изтичаха към колите си за въздушни пушки, бейзболни бухалки и ме­тални лостове. Извикаха полиция и Теди Бой се постара да въдвори ред.

Чарли вдигна вежди към Бикъм, който умееше да се възползва от всяка възможност.

- Захарче, по-добре да те изведем оттук, да намерим по-сигурно място - предложи Бикъм.

Кали отговори:

- Няма нужда.

Чарли се намеси.

- Всичко ще бъде наред. Повярвай ми.

Погледите им се срещнаха. Неговият беше искрен, а нейният отнесен.

Айде - настоя Чарли.

Двамата с Бикъм поведоха през тълпата тъмнооката блондинка с татуировките към входната врата. Тя про­мълви:

- Почакайте, чувствам се леко замаяна.

Бикъм сподави усмивка.