Смъртоносен експеримент

42

Сменили са ми лицето.

Не с нормално лице, каквото имах преди, а с такова на холивудска звезда.

Без белег.

Затворих пудриерата и я подадох на Надин.

- Искам едно питие - заявих.

Лу се поколеба.

- Това май не е много добра идея.

- Горното чекмедже отляво на бюрото ми - настоях.

- Може да попитам доктора, ако искаш - предложи Лу.

- При бърбъна има подходящи чаши. Може да ми пра­виш компания.

- Двайсетгодишен „Папи“?

- На толкова беше, когато го купих.

- Ще ти правя компания - реши той.

Погледнахме към Надин.

- Ще се въздържа - каза тя.

Лу повика секретарката си и ѝ нареди какво да донесе.

Докато чакахме, докоснах лицето си с пръсти. Надин отново ми подаде пудриерата. Приплъзнах огледалото, като този път се огледах от различни ъгли. Всеки път се чувствах, сякаш гледам някой друг.

- Добра работа - заключих, - но е прекалено.

- Знам, че това е голям шок - увери ме Надин, - но сте прекрасен. Не че обръщам голямо внимание на външ­ността.

- Лу? Това е шантаво. Знам, че хората ни ги бива, но много пъти съм виждал резултатите от работата им. Ни­кой не е изглеждал по-добре от преди.

- При теб е така.

- Как е възможно?

- Екипът ни никога не е разполагал с толкова време, нито с такава идеална среда за възстановяване. Знаехме, че хирурзите ни са изключителни, но никой не предпо­лагаше, че са чак толкова добри. Знаеш ли на кого прили­чаш? - започна да се вживява Лу.

Вдигнах ръка.

- Моля те. Не ми казвай.

Той кимна. Секретарката му се появи с бутилка „Папи“ и две чаши.

- Господин Крийд! - писна тя - Мислех, че повече няма да ви видим. Изглеждате чудесно!

Надин премести някои неща от нощната масичка, за да направи място за чашите. Линда ги остави и попита.

- Какво е да се събудиш след толкова дълго време?

- Сюреалистично. За теб са минали години. В съзна­нието ми се видяхме преди две седмици.

- Толкова е странно - продума тя.

Линда си тръгна и Лу сипа питиетата.

- Сигурна ли сте, че не искате глътка, Надин?

Тя зверски се намръщи.

- Струва ми се ужасна идея. Колкото до вас, господин Кели...

Надин не довърши изречението си, но поклати глава с отвращение, като не остави и капка съмнение за мнение­то си относно поведението на Лу.

Вдигнах чашата си за тост.

- Бърбънът - заявих - е по-евтин от терапията.

Лу се ухили. Чукнахме чашите си и отпихме.

- Като рай в бутилка - довърших.

Поседяхме в мълчание, докато не попитах.

- Защо са го направили, Лу?

Той отпи още една глътка, пое дълбоко дъх и бавно се подготви. Прехапа долната си устна, преди да заговори.

- За кратко време трябваше да се вземат много реше­ния.

Не се канех да го оспорвам. Тези решения са били взе­ти преди години, така че не можех да направя нищо за загубените години или за новото лице. Имаше само едно важно нещо.

- Катлийн виждала ли ме е... така?

Спогледаха се, опитваха се безмълвно да решат какво да ми кажат. Лу пое инициативата.

Има много неща, които трябва да ти кажа. Но пре­ди това ти напомням, че само предавам информацията. Участвах в обсъждането, но не аз взех решенията.

- Ще го имам предвид. И какво ще казваш?

- Само, че направеното беше най-логично в онзи мо­мент.

Подадох чашата си на Надин. Главата ми се въртеше след две глътки уиски.

- Така ви се пада - изсумтя тя.

Както и останалите стаи в Сензорни ресурси, тази, в която ме бяха настанили, нямаше прозорци. Можеше да е обед или посред нощ, нямаше как да разбера. Човек, прекарал тук две седмици, дори да е в съзнание, няма да може да прецени правилно колко точно време е минало, така че бях наясно, че ще има период на дезориентация. Аз обаче бях повече от дезортиентиран, бях в истински шок. За броени минути изгубих лицето, с което се бях ро­дил и над три години от живота си! Нямаше наръчник, който да ми помогне да се справя с това.

Това, което чух и видях, не беше причината да поискам бърбъна. Колкото и да беше лошо, знаех че положението ще стане още по-зле. Погледът на Надин и тонът на Лу бяха доказателство за това. Фактът, че Дарвин беше за­държал Надин на работа тук, в Сензорни ресурси, през всичките тези години, допълнително ме подготви за това, което Лу щеше да съобщи.