Смъртоносен експеримент

54

Ако нахлуете през предната врата, както направихме ние, ще се озовете в малко входно пространство със стени от армирано стъкло, от което се вижда голямото помещение отзад. Светнахме химикалките си фенерчета, отворихме вратата и попаднахме в усоен стар склад, чийто безупреч­но чист бетонов под ме изуми. Почудих се колко ли пъти в месеца се налагаше Куин да го търка, че да няма никаква мръсотия и кръв.

Движехме се бавно, но сигурно към малката бетонова стая, където мислех, че е затворена Алисън. Повиках я по име, но не последва отговор.

- Помогни ми да открия контакт - помолих.

- Токът е изключен - отговори тя, - а се съмнявам да искаш да включиш главния бушон и да осветиш цялата сграда.

- Той държи лампите загасени, но контактите работят.

Открихме един достатъчно близо, че да включим удължител. Кали освети чантата ми, за да мога да извадя инструмента, който ми беше необходим.

- Никога няма да успееш да влезеш през тази врата - усъмни се тя.

Права беше. Вратата и касата бяха направени от трий­сет листа студено валцована стомана. Куин ми беше ка­зал, че на всеки двайсет и пет сантиметра е подсилена с решетка от стоманени пръти, а кухините между тях са запълнени с високоякостен бетон. Вратата имаше три ключалки, защитени срещу чупене и шперцове, и греда от закалена стомана.

- Ще вляза през бетоновата стена - заявих.

Кали освети тази част от склада с фенерчето си.

- Каква е тази стая? - попита тя.

- Стаята за изтезания. Ако искаш, донеси си стол да седнеш. Няма да стане бързо.

- Дали колата е в безопасност навън?

- Вероятно. Хората от околността са виждали Куин. Съмнявам се, че искат да си спечелят враг в негово лице.

Кали тръгна за стол, а аз нагласих бургията в средата на стената на около деведесет сантиметра от пода и за­почнах.

Щом Кали се върна, седна на стола и попита:

- Огъстъс наистина ли повярва, че си съгласен да си наемете курви заедно?

- Мисля, че да.

- Правили ли сте го преди?

- Не.

- Не ти се е случвало да се напиеш и да си кажеш какво толкова?

- Никога - отговорих.

- Помниш ли първия си път?

- С курва?

- Аха.

- Никога не забравяш първата - споделих.

- Сигурно.

Извадих бургията от дупката, за да видя как напред­вам.

Кали предложи:

- Разкажи ми.

Обърнах се и я изгледах.

- Какво, за първия път когато спах с курва?

Тя кимна.

- Целенасочено?

Тя се засмя, а аз продължих да работя по стената и се замислих за това.

- Не гарантирам, че беше проститутка - започнах, - но със сигурност беше стриптизьорка.

Беше лято и точно бях завършил училище. След ня­колко месеца щях да служа като снайперист в армията, но точно тази вечер бях в Босиър Сити, Луизиана и пла­нирах да отида с един приятел в един от стриптийз клу­бовете на Босиър Авеню. Той така и не се появи, затова си тръгнах с кльощава стриптизьорка с мръсна руса коса един час преди да затворят и я заведох в долнопробен мотел край четирилентова магистрала, където шмръкнахме по малко кокаин от покрития с петна фурнир на дървена маса.

Тя свали гащичките си, седнахме на ръба на леглото и започнахме да се натискаме.

Някой отвори вратата с шут и ни стресна. Мъжът ѝ, един от биячите в заведението, за когото беше пропусна­ла да спомене, насочи 38-калибров към лицето ми, вди­гна предпазителя и ми нареди да започна да се моля.

В истинския живот човек няма куража да се изправи пред някой напълно непознат и да му пръсне мозъка, та дори човекът да е гадно копеле, та дори непознатият да се натиска в хотелска стая с полуголата му жена. Тогава нямах никакъв житейски опит, на който да се позова, но се доверих на интуицията си.

Казах му:

- Аз не знам молитви, но вие знаете за каква жена сте се оженили. Като ме убиете, няма да я промените.

Едрият мъж влезе в стаята и вратата остана отворена зад гърба му. Беше сцепена при бравата, но все още висе­ше на пантите, а касата беше непокътната. Спогледахме се и се измерихме един друг, както правят мъжете преди бой. Чувах как жена му зад мен енергично ми приписва вината. Твърде описателно му се оправдаваше, че била ужасно надрусана, а аз съм се възползвал. Не ми се щеше да се фокусираме точно върху това и се отправих към вратата. Знаех, че ще опита да ме удари, като минавам по­край него и се свих, когато замахна. Добре се справих, но той ме закачи и ожули странично главата ми с дръжката на пистолета и аз се извъртях. Залитнах, докато излизах през вратата и леко се подхлъзнах върху чакъла на пар­кинга, преди да хукна. Чух, че тича след мен, но не беше достатъчно бърз. След двайсетина метра се отказа и из­вика:

- Махай се оттук, мамка му! Ако те видя още веднъж, мъртъв си! Чуваш ли ме?

Да, чух го.

Бях на няколко пресечки от него, пресичах магистра­лата, за да стигна до колата си и още го чувах. Сега чувах как я бие. Чувах виковете ѝ въпреки шума от колите, мо­леше го да спре. Бях по-близо до бара, отколкото до тях и още чувах виковете му и как тя пищи на фона на приг­лушената музика от групата вътре. Върнах се обратно да видя дали тя е добре, но вече нищо не се чуваше. Промък­нах се и надникнах през разбитата врата.

- Какво видя?

- Двама души, които правеха секс за одобряване.

- Жени - заключи Кали. - Какво да ги правиш...

- Ами при теб? - попитах. - Как беше първият ти път с клиент?

- С риск да изглеждам дребнава, аз не бях автентична курва.

Бормашината накрая проби стената. Завъртях бургия­та в обратна посока и я извадих, дупката беше по-малка от един сантиметър. Свих длани от двете ѝ страни и из­виках:

- Алисън!

После сложих ухото си там и чух нещо приглушено, което звучеше, сякаш някой повтаря буквата М отново и отново.

- Да - обърнах се към Кали.

- Какво да?

- Май наистина ставаш дребнава, като уточняваш, че не си била автентична курва.

- Целуни ми задника.

- Ще се радвам. А докато сме на тази тема...

- За задника ми?

- За клиенти. Случвало ли ти се е някой да проявява насилие?

- Веднъж един симпатичен възрастен господин се на­слади на компанията ми за около четири минути, а след това смаза тила ми с метален бокс и ме обра.

- Виждаш ли, това е проблемът с цивилните. Те са емо­ционални, непредсказуеми и ти налитат все от погрешни ъгли. Между другото, Алисън е жива. Устата ѝ е залепена.

- Е, това е добра новина. След колко време ще сме въ­тре?

- Нека се изразя така. Вечеряла ли си?

- Аз не ям много.

- Имаш късмет значи.

Започнах да пробивам втората дупка.