Смъртоносен експеримент

27

Ето историята на Алисън Силис.

Няколко дни преди да пътувам с нея до Далас, Али­сън Силис била засечена от камерите за наблюдение на летище Денвър в компанията на заподозрян терорист на име Аднан Афая. Дарвин твърди така.

- И знаеш ли с кого беше свързан Афая? - попита Дар­вин.

В онзи момент бързах да се върна към вечерята си с Катлийн в „Пъстрото прасе“. Подканих го.

- Просто ми кажи, става ли?

- С Фатхи.

Това привлече вниманието ми.

- Бащата или сина? - попитах. Със статута си на ди­пломат от Обединените Арабски Емирства бащата беше недосегаем. Синът от друга страна...

- Абдулази - отвърна той, - сина.

- На линия съм.

- И аз така си помислих.

На миналия Свети Валентин с Кали мислехме, че сме убили жена на име Моника Чайлдърс, като ѝ инжекти­рахме смъртоносна доза ботулинов токсин. Изпълнява­хме поръчка на Виктор. Оказа се, че Виктор искал смър­тта на Моника по две причини: Първата била да изпробва дали армията му може да пренасочи шпионски сателит, така че да наблюдава похищението, а втората - да прове­ри дали антидотът му срещу ботулинов токсин действа. Хората му открили Моника и я съживили. След като вече не му била нужна, Виктор продал Моника на бащата и сина Фатхи като сексуална робиня. Попитах Виктор дали Моника е още в страната, а той ми каза, че Фатхи я чука­ли до смърт.

Оттогава тази мисъл не ми дава мира.

Представям си как психотерапевтката ми доктор На- дин Крауч ме пита:

- След като сте искали да я убиете, защо ви е грижа как е умряла?

Въпросът щеше да бъде напълно основателен, но не съм убеден, че щях да намеря правдоподобен отговор. Без значение от причината, това ме вбесява. Може да е заради работата ми като контратерорист, но не ми харес­ва идеята терористи да изнасилват американки до смърт. Може би беше заради факта, че се почувствах използван от Виктор, или заради това, че Моника се оказа добра жена, която не заслужаваше подобна смърт. В крайна сметка анализът на подсъзнателните ми подбуди не беше толкова важен. Важното беше, че реших да накажа баща­та и сина Фатхи за това, което направиха с Моника. Беше възможно връзката им с Алисън да ми осигури тази въз­можност.

Дарвин, естествено, нямаше интерес от наказването на Фатхи. Неговата грижа беше да унищожи терористич­ните клетки, преди да успеят да организират нападение на наша територия. Определено нямаше да рони сълзи, ако успеех да убия и двамата Фатхи. По някаква причина Дарвин мислеше, че Алисън и Афая са любовници и Афая планира да използва Алисън, за да проникне в „Парки­рай и лети“.

След три месеца е Денят на благодарността - заяви Дарвин, - един от най-натоварените периоди в годината.

- И?

- Ако терористите вкарат шофьори в коли от „Пар­кирай и лети“, може да ги заредят с експлозиви и да ги взривят в зоната за получаване на багаж.

- Аз какво мога да направя?

- Сближи се с нея, открий какво знае.

- Искаш да спя с нея? - опитах се да звуча възмутен.

- Ако искаш, спи с нея, ако искаш, измъчвай я, не ми пука.

- А ако не знае нищо?

- Всъщност точно така предполагам - сподели Дарвин. - Ако се окаже вярно, можеш да излизаш с нея и да си държиш очите отворени, рано или късно, някой ще пред­приеме ход.

- Няма да мога да я следя. Не и след като ме познава.

- Губиш нишката, Крийд. Сигурен съм, че вече я сле­дят. Ако видят, че се сближава с теб, ще те подгонят.

- Значи аз съм стръвта?

- Ако Алисън не знае нищо, да, ти си стръвта.

- И кой ще ме спаси, когато лошите нападнат?

- Зависи от теб. Може да се обадиш на армията си от джуджета и да ги накараш да се скрият под леглото.

- Малки хора - поправих го.

- Все тая. В крайна сметка, ако ти трябва подкрепле­ние, звъниш по телефона.

- Хубаво - съгласих се. - Какво ми е прикритието?

- Търговец на бижута.

- Майтапиш се.

- Нищо подобно. Така че се облечи елегантно и сложи някакви скъпи бижута.

- Нямам такива.

Дарвин замълча, явно преценяваше дали това, което казвам, е възможно.

- Безнадежден си - заяви. Въздъхна. - Ще ти оставя нещо подходящо на борда на Лиърджета. И, Крийд...

- Да?

- Искам да ми го върнеш.

Не отговорих, предпочетох да пренебрегна съмнение­то, че се каня да му отмъкна бижутата. По-дребнав човек би изтъкнал конкретни примери за безукорната си чест­ност. Аз съм над тези неща. Освен това Дарвин вероятно искаше да ми напомни, че още преживявам от милиони­те, които откраднах от Джо Демео, след като убих пове­чето му хора.

- Търговец на бижута - повторих, като се опитвах да звуча възможно най-скептично.

Дарвин веднага започна да защитава избора си.

- Като оставим настрани иронията на ситуацията, това прикритие е идеално. Мой екип наблюдава Али­сън от два дни, което означава, че знам за нея повече от собствената ѝ майка. Повярвай ми, Крийд, ако ѝ кажеш, че имаш бижута в багажа си, ще се хвърли към теб като майката на осемзнаци към банка за сперма.

- Страхотно нагледно сравнение.

Приключихме разговора и проведох набързо още един, преди да се върна при леко раздразнената си приятелка. Погрижих се добре за нея и успях да спася вечерта - до момента, в който обясних, че трябва да я заведа у дома и да си събера багажа, за да летя за Денвър.

Опашката за регистрация на гости във фоайето се дви­жеше бързо между две плюшени въжета. След като Али­сън се регистрира, направи ми знак да отида при нея на рецепцията. Изпълних поканата ѝ и се зачудих какво ли очакваше да научи, докато ме наблюдава да се регистри­рам. Дали държеше да се увери, че името ми наистина е Козмо Бърлап? Или пък да разбере каква кредитна карта използвам, за да платя сметката си? Дали беше възможно да си опитва да научи номера на стаята ми, за да може да ми се обади или дори да ме посети? Вероятно просто проявяваше любезност. Помолих жената на рецепцията да ни даде свързани стаи.

Тя погледна към Алисън и попита:

- Вие съгласна ли сте, госпожице?

- Господи, да! - измърка Алисън без следа от смуще­ние. После се обърна към мен. - Този красив търговец на бижута ужасно ме зарадва!

По пътя към асансьора казах:

- Трябва да проведа няколко телефонни разговора. Ис­каш ли да се видим след около час и да вечеряме заедно?

Тя отговори.

- Звучи чудесно. Ще се освежа. Само почукай, щом си готов.

Трябваше да вечерям с Алисън извън „Мариот“ заради ужасяващия човек във фоайето, за когото беше убедена, че я зяпа. Промъкнахме се покрай страшния мъж и взе­хме такси до „При Фратели“.

Въпреки че обичам италианска храна, предпочитам изисканите вечери. И все пак този семеен ресторант предлагаше чудесна храна на много добри цени. Подбо­рът на вина включваше широка селекция на италиански крайбрежни сортове. Бих ги комбинирал чудесно с ита­лиански хляб и антипасти, но заложих на специалитета на заведението - голяма домашно приготвена тънка пица „Пеперони“, която си разделих с Алисън.

Както често се случва на първа среща, която върви добре, разговаряхме на какви ли не безопасни теми и само един два пъти изпаднахме в откровения като само­тата на пътуването, която тя спомена няколко пъти. По време на вечерята нямаше особен физически контакт, тъй като се хранехме с пръсти. Нямаше обаче и съмнение относно намеренията ѝ към мен, ако се съдеше по страст­ните ѝ физиономии, намигането и чувственото облизва- не на устните. Алисън ми изпращаше повече сигнали от помощник треньор в края на деветия ининг.

С други думи, Дарвин бе направил съвършения избор за прикритието ми по отношение на нея.

За съвестен одитор Алисън показваше завидна из­дръжливост на алкохол. След трите чаши вино тя беше обърнала една чаша от запазената си марка - космополи- тън - и беше подхванала втората, когато изведнъж преб­ледня.

- Ето го пак! - прошепна.

Понечих да се извърна, но тя ме хвана за ръката.

- Не поглеждай - спря ме.

- За кого говориш?

- За големия страховит мъж от фоайето на хотела.

Замълчах за миг, за да го обмисля.

- Онзи, от когото се уплаши? Сигурна ли си?

- Да - прошепна тя. - Току що го видях през прозореца.

- Може да е било просто отражение.

- Кълна се, че беше той, Козмо. - Беше видимо уплаше­на. Трепереше. Стисна ръката ми още по-силно. - Слава богу, че си тук - промълви.

- Какво смяташ, че иска?

- Мисля, че ни следи.