Смъртоносен експеримент

5

Още бях в болницата, но облечен с цивилните си дрехи и чаках резултата от стрес-теста. Тъй като разполагах със свободно време, реших да наруша болничните правила и да се обадя по мобилния си телефон. Кимбърли отговори при първото позвъняване.

- Тате! - писна тя.

- Звучиш чак прекалено щастлива - казах.

- Личи ли ми?

Ох, помислих си. Влюбена е.

- Кое да си личи?

- Влюбена съм.

- Още си малка - отвърнах инстинктивно.

- О, татко - възрази тя, - вече съм в гимназията.

- Значи си малка. А и ти остава още един семестър, за да станеш гимназист.

- Това е подробност - пренебрегна забележката ми тя, - като се има предвид, че учебната година започва след десет дни.

Въздъхнах.

- Казва се Чарли - продължи тя.

- Моля те, кажи ми, че не е Чарли Мансън.

От другата страна на телефонната линия, в Дарнел, Западна Вирджиния, дъщеря ми се изкикоти.

През следващите петнайсет минути си поговорихме за книги, които сме чели, музика, която харесваме, летни почивки, които възнамерявахме да организираме някой ден. Попитах я колко сериозна е връзката ѝ с Чарли и тя смени темата на разговора.

- Мама обади ли ти се? - попита тя.

- Скоро не е.

- Ще го направи.

Простенах.

- Какво има сега?

- Разбрала е за Катлийн. Приятелката ѝ Ейми ѝ е ка­зала.

Знаех, че някога трябва да се случи. Преди няколко ме­сеца бившата ми съпруга Джанет беше сгодена за бившия побойник на съпруги Кен Чапман. В опита си да накарам Джанет да се откаже от женитбата с този кретен, срещ­нах Катлийн, бившата съпруга на Кен, и се влюбих в нея.

- Татко?

- Тук съм, милинка.

Замислих се колко ли знае Джанет за Катлийн. Дали само, че се виждам с бившата съпруга на бившия ѝ годе­ник? Или някак е разбрала, че жената, отишла в дома на Джанет и представила се за бившата на Кен, всъщност беше проститутка, която наех да се престори на Катлийн; проститутка, която излъга, че я е пребил Кен Чапман.

Каквото и да знаеше Джанет, колкото и да беше ядоса­на, беше си струвало. Бях провалил женитбата. Знаех от личен опит за склонността на Джанет да командва мъже­те. При цялото насилие в миналото си Кен Чапман щеше да я убие.

Кимбърли усети, че се разсеях.

- Чу ли какво ти казах?

- Каза, че мама знае за Катлийн и ще ми се обади.

- Това беше предишното. Сега те попитах дали с Кат­лийн живеете заедно.

- Сложно е.

- Татко, защо когато говориш за Чарли всичко е точно и ясно, а когато аз говоря за Катлийн, е сложно?

Замълчах за миг, преди да отговоря.

- Ще ми се да имах по-добър отговор, но истината е, че си права.

- Абсолютно права! Все пак съм ти дете.

- Така е - промълвих. - Ето ти неофициалната инфор­мация.

През следващите няколко минути ѝ споделих чув­ствата си към Катлийн и това, че оставам при нея, когато съм в Ню Йорк. Разказах ѝ за Ади Доус и за усилията на Катлийн да я осинови. Щом приключих, настъпи кратко мълчание.

- Добре ли си? - попитах.

- Осъзнаваш ли, че за пръв път се държиш с мен като с възрастен човек?

- Че как иначе? Ти си вече в гимназията.

- Опитай да си спомниш това следващия път, когато се разтревожиш за мен и Чарли.

- Уф - изсумтях. - Като спомена Чарли, доколко позна­ваш хлапето?

Кимбърли започна да ми обяснява, че бил на двайсет и една, но се разсеях когато доктор Хеджпет дръпна за­весата и влезе в стаичката ми. Направих му знак да из­чака момент. Нацупи се, че използвам мобилен телефон в спешното отделение, но беше така любезен да изчака.

- Извинявай, миличка. Би ли повторила?

- Казах, не си го помисляй, татко. Недей да полудяваш и да проверяваш миналото на Чарли. Свестен е. Баща му е известен адвокат.

- Адвокат? По-скоро бих ти позволил да излизаш с Чарли Мансън, отколкото с адвокат.

Тя въздъхна.

- Не той е адвокат, а баща му. Виж, просто обещай да не го проучваш.

- Обещавам.

- Добре - успокои се тя. - Сега си прекарай добре с Ади. Явно е чудесна. И, татко?

- Да?

- Радвам се за теб. И те обичам.

- И аз те обичам, миличка.

Изключих телефона и доктор Хеджпет съобщи:

- Както и предполагах, сърцето ви е като на лъв.

- Кимнах.

- Имало ли е болка след теста?

- Никаква.

- Стомашно неразположение?

Поклатих глава.

- Още не.

- Може да минат до четиресет и осем часа, преди хра­нителното отравяне да се прояви - обясни той.

- Обикновено кога се случва?

- Между шестия и осмия.

- Значи това още не е изключено - казах.

- Да, но доста ви натоварихме на бягащата пътека. Справихте се отлично. Дори и в начален етап на храни­телно отравяне се очаква да имате стомашни спазми. Това ме навежда на мисълта, че проблемът не се дължи на такова нещо.

Подаде ми лист с име и телефонен номер.

- Психиатър? - попитах.

- В случай, че искате да се срещнете с някого тук, а не във вашия град.

Мушнах листчето в джоба си и му подадох ръка.

- Млад сте, но ви бива.

Той ми намигна.

- Всички така казват.