Смъртоносен експеримент

43

- Ти умря - каза Лу.

Замълчах за момент.

- Искаш да кажеш, че съм умрял на масата и са ме ре­анимирали?

Той поклати глава.

- Не, искам да кажа, че убихме Хари.

Хари Уедърс беше дубльорът ми.

- Нямахме избор - обясни Лу.

Нищо не казах.

Той продължи:

- Ти лежеше тук в безсъзнание, полужив. Дните се ни­жеха. Отначало лекарите се надяваха, че ще се оправиш, но загубиха вярата си.

В съзнанието ми прелитаха хиляди мисли, в търсене­то на някакъв смисъл.

Лу не спираше:

- Тара Сийгъл е имала много приятели, които са раз­брали, че си дошъл в Бостън да я търсиш. Няколко часа по-късно изчезва безследно.

Не биваше да пия. Или ми беше нужно още едно пи­тие. Трябваше да си наложа да го слушам. Иначе щеше да отнеме по-дълго време, докато разбера каквото ме инте­ресуваше за Катлийн, Ади и ситуацията в момента.

- Давай - чух гласа си накрая.

- Имаше два проблема. Първият са приятелите на Тара - представи си какво биха направили Кали и Куин, ако ти беше изчезнал. Те настояваха за отговор от Дарвин, заплашиха, че ако той не им го даде, ще го изкопчат от Катлийн.

Стегнах новата си челюст и юмрука си, но не казах нищо.

- Вторият проблем, честно казано, се оказа самата Кат­лийн.

- Как така?

- Когато ти не се появи, нито отговори на обаждания­та ѝ, изпадна в паника. Тя знаеше достатъчно, за да бъде опасна.

- Това е нелепо - възпротивих се. - Тя не знае... не зна­еше нищо.

- Познаваше Сал Бонадело - прекъсна ме Лу - и Вик­тор.

- И?

- Знаеше също... или си мислеше, че знае, че работиш за Вътрешна сигурност.

- Започнала е да се обажда тук-там?

- Да.

- И?

- Удари на камък. И това не ѝ хареса.

В ъгълчетата на устните ми се прокрадна лека усмивка на гордост.

Лу забеляза и каза:

- Да, знам. Но тя се свърза с пресата и започна да на­стоява за разследване.

- О, мамка му.

- Точно така. Затова Дарвин измисли фалшива мисия и предостави достатъчна част от трупа на Хари, за да убе­ди всички, че си мъртъв.

Сърцето ми се сви.

Попитах:

- Това се е случило преди повече от три години и отто­гава никой не е променил версията пред Катлийн?

Лу не отговори.

- А Кимбърли и Ади - присъстваха ли на погребението ми?

- Съжалявам, Донован - промълви Лу.

Надин се приближи и утешително хвана ръката ми.

- По начина, по който го представиха пред мен, това беше единственият начин Катлийн и Ади да бъдат защи­тени - обясни тя.

- Да не говорим за Сензорни ресурси - добавих.

- Това също - съгласи се Лу.

Прехвърлих всичко в ума си за няколко минути в опит да намеря някакво решение. Разбира се, че е трябвало да ме убият. На тяхно място и аз бих постъпил така. Добре, значи съм загубил три години. Няма проблем. Вече се бях върнал от мъртвите. Можех да убия приятелите на Тара, преди да разберат, че съм жив, а след това да споде­ля добрите новини с близките си. Надин би била полез­на в този момент. Щях да разкажа всичко на Катлийн и Кимбърли, да направя пълни признания. После щях да се оттегля. Можеше да се получи, беше логично. Още имах шанс да спася връзката си с Катлийн.

- Как умрях? - попитах.

- Моля? - учуди се Надин.

- Трупът на Хари не би заблудил онези, които ме по­знават добре. Не може да са им казали, че съм получил инфаркт.

Лу въздъхна.

- Звучи много по-страшно изречено на глас - бавеше се той.

Аз чаках.

- О, боже, Донован! - възкликна Лу. - Хари беше хвър­лен отвисоко.

Известно време всички мълчахме. Не беше нужно да говорим. Изражението на Надин беше красноречиво.

- Хубавото е - заговорих, - че изглеждам като филмова звезда.

Надин се изненада.

- Приемате това ужасно добре. Сигурен ли сте, че осъз­навате сложността на положението?

- Простете за каламбура, но се опитвам да го приема с каменно лице.

- Той посреща страховете си - намеси се Лу, - като се преструва на смел.

- Е - каза Надин, като бързо се усмихна, - струва ми се, че е време да се изправим пред фактите.

Отвърнах на усмивката ѝ.

- Добра реплика - похвалих я. - Като за психиатър де.

- Можем да започнем с новото ви име.

Това изтри усмивката от лицето ми.

- Моето какво?