Смъртоносен експеримент

6

- Знаеш ли нещо за хлапака Чарли Бек? Баща му е из­вестен адвокат в Дарнел.

Говорех по телефона със Сал Бонадело, мафиот от Средния Запад и мой работодател от известно време.

- Познавам хора, които сигурно го познават - отвърна Сал.

Вярно, че обещах на Кимбърли да не проучвам новия ѝ приятел и миналото му Но не съм обещавал, че няма да поразпитам.

- Кимбърли обикновено преценява хората много добре - казах, - но нещо у момчето ме притеснява. Най-малко­то, защото е достатъчно голям, че да пие законно.

- Дарнел е малък град - успокои ме Сал, - хората гово­рят. Ще организирам нещо като... как му се вика... анкета.

Замислих се за начина, по който Сал щеше да разпит­ва.

- Не искам да се вдига много шум - обясних - и най-ве- че не искам Кимбърли да разбере за кого е информаци­ята.

- Хей, и аз имам момиче. Ще се погрижа.

- Благодаря, Сал.

- Нали ще дойдеш на партито ми?

- За нищо на света не бих пропуснал.

- Ще доведеш ли новата мацка? Онази от Ню Йорк?

- Днес ще избираме тоалети - уведомих го.

- Избери ѝ нещо секси - поръча Сал.

- И брашнен чувал би ѝ стоял секси.

- Нямам нищо против. Само гледай да е по-тесничък.

- Ще го имам предвид.

- Ами русичката, дето работи за теб?

- Какво за нея?

- Тя ще дойде ли?

- На партито? Няма начин.

- Покани ли я?

- Да.

- Може би трябва аз да го сторя...как му се вика... да отправя лична покана.

Представих си Кали да се издокара, за да присъства на някакво събитие. Изключителна красавица е, но...

- Не я бива много с хората - уверих го.

- Освен като ги убива.

- Освен тогава - потвърдих.

- Ако хлапето се забърка в нещо в Дарнел, Западна Вирджиния, то ще се случи в бар-грил „Грантлайн“.

- И?

- Познавам бармана, Теди Бой. Дължи ми голяма ус­луга.

- Не казвам, че искам да счупите краката на Чарли. Поне не още.

- Само ти казвам, че Теди Бой е в час. Ако твоят човек е бил в бара, той ще ми каже. В случай, че тя се появи, ще я наглежда.

- Кимбърли е само на шестнайсет - отбелязах, - не ходи по барове.

- Дарнел си е Дарнел - рече Сал.

- Какво искаш да кажеш?

- Бил ли си там?

- Не.

- В Дарнел има само пиене, наркотици и чукане.

- Моля?

- Ей, нищо лично - побърза да ме успокои той.

Замислих се над думите му и за това как родителите никога не си представят, че детето им може да тръгне по лош път.

- Я вземи да се обадиш на Теди Бой още днес - помо­лих.

- Готово - прие той. - Нали се сещаш за джуджетата?

- Сал имаше способността да сменя темата по-бързо и от конгресмен.

- Виктор и Хуго? - попитах.

- Същите.

- Какво за тях?

- Ще дойдат на партито ми.

- Чух - казах.

- Телом.

- Ще се опитам да се отърся от представата - рекох. - Предупреди момчетата си да не се занасят с тях. Могат да бъдат страховити.

- Предупредени са. Тези джуджета видяха сметката на Джо Демео.

- Предпочитат да ги наричат малки хора - припомних му.

- А аз предпочитам дебели пликове.

Сал имаше предвид пликовете с приноса на по-низ- шите босове и специалните гости, които очакваше да по­лучи на партито.

- Винаги съм бил добър с теб - започна да нарежда. - А и това с дъщеря ти е още един пример. Благотворител­ността... как му се викаше... започва у дома.

- В случая в твоя дом.

- Това ми бяха думите. Та, изненадай ме - допълни. - Приятно.

Сал живее в жесток свят, в него лоялността се измерва в пари или в трупове. Стана ми навик да предоставям в повече и от двете.

- Да те изненадам ли? - измърморих. - Сал, ще ти взе­ма акъла.

- Нищо повече не искам - отвърна той.