Смъртоносен експеримент

48

- Здрасти, Сал - казах.

- Какво? Откъде имате този номер?

- Чуй гласа ми. Знаеш кой се обажда.

- Мамка му!

- Имаш ли работа за мен?

От другата страна на линията настъпи мъртвешка ти­шина и буквално чувах как се завъртат колелцата в мо­зъка му.

- К’во е това... как му се вика... запис? Някой се прави на много умен? Иска да се шегува с мен?

- Аз съм, Крийд.

- Глупости.

- Давай - предложих, - питай нещо, което само аз знам.

- Мамка му, наистина си ти.

- Нищо не ме попита.

- Само ти ги говориш такива. Боже, шибаният люби­тел на таваните се върна от гроба.

После явно му хрумна нещо и каза:

- Искам си парите... как му се вика... за венеца за по­гребението.

Засмях се.

- Приспадни си ги от следващата задача.

- Не си мисли, че няма да го направя. Че кой тогава беше умрелият, дето мина за теб? И къде беше ти, по дя­волите?

- Нали знаеш как са тези неща. Секретно е.

- А ония кретени от правителството се чудят защо имам... как му се вика... проблем с доверието.

- Е, имаш ли работа за мен или не?

- Мога да ти дам десет задачи.

- Дай ми една за начало. Не съм си върнал силите на­пълно.

- Което означава, че още си най-добрият, дето съм виждал.

- Спри - прекъснах го, - изчервявам се.

- Искаш нещо лесно? - отвърна той. - Ето нещо, дето щях сам да си го свърша.

- Какво, някое момиченце скаут е пропуснало да ти до­несе бисквити?

- След толкова години още се правиш на умник - отбе­ляза Сал.

- Не знаех, че умниците се обаждат на други умници.

- Книга мога да напиша за нещата, дето не ги знаеш. Искаш ли лесната задачка или не?

- Сезам, отвори се.

- К’ви ги дрънкаш, по дяволите?

- Дай ми първо лесната работа. После ще говорим за другите.

- Браво, знам си аз човека.

- Е - попитах, - кое е толкова лесно?

- Нещастникът иска да умре.

Не познавах нещастника, но разбирах какво му е.