Смъртоносен експеримент

10

Когато я погледна, си припомням всичко значимо.

Беше ранен следобед и се бях върнал в Норт Бъргън, където Катлийн живееше под наем в едната половина на толкова малка къща близнак, че още от входната врата чух душа. Минах през дневната, влязох в спалнята и ви­дях на леглото купчина дрехи, които Катлийн беше извадила за пътуването. Спалнята беше два пъти по-голяма от стандартна затворническа килия, което означаваше, че имаше място за двойно легло, нощно шкафче и средно голяма тоалетка. Вратата към банята беше на отсрещната стена. Открехнах я и надникнах. Вратата на душа беше от матово стъкло. Беше доста запотено от парата, но успях да видя достатъчно от силуета ѝ, та сърцето ми да забие лудо. Тихо се отдръпнах и затворих вратата, за да не я стресна.

Щом водата спря, повиках я по име. След миг тя отво­ри вратата, увита в хавлия. Плъзна се през спалнята към коридора, за да настрои термостата на по-ниска темпера­тура. После скочи в леглото, където я очаквах.

Накрая се измъкна от леглото, а аз както винаги под­прях глава на ръката си, за да ѝ се полюбувам отзад. Кат­лийн вдигна високо ръце, протегна се и изви гръб, без изобщо да осъзнава своята чувственост. Беше типично за нея да превръща обикновените занимания в нещо спе­циално. Още с гръб към мен обу гащичките си и лекичко извъртя долната част на тялото си, за да ги вдигне над бедрата.

Върна се в банята и започна да си суши косата, а аз се опитвах да определя кое е най-хубавото у нея. Преда­дох се. С една дума, тя беше поразителна и бях убеден, че всички, които я видят на партито на Сал вечерта, ще се влюбят в нея на мига.

Докато я гледах да си оправя косата, си мислех колко добре се чувствам в компанията ѝ. В този момент осъз­нах: за цял час, откакто се бях прибрал, не бяхме си раз­менили нито дума.

В четири часа бяхме на борда на Лиърджет 45, нает от Сензорни ресурси, правителствената агенция, ръково­дена от Дарвин, моя посредник с правителството. Обикновено договарям безплатно ползване на самолети на агенцията, дори и в случаите, когато не работя за тях, но този път летяхме за партито по случай рождения ден на известен престъпник и Дарвин не искаше да рискува да бъде свързан с това.

Около шест вечерта се настанихме в „ Синсинатиън“ - любимия ми хотел в Синсинати. Отправих се към мини- бара, а Катлийн започна да се съблича.

- Още веднъж?

- Кротко, тигре. Просто ще взема един истински душ.

- Какво му беше на онзи, който взе преди няколко часа?

- Той беше заради теб. Този е за партито.