Смъртоносен експеримент

21

Неочаквано Кали леко се усмихна. Явно се почувства добре, след като сподели тайната си.

- Не мога да я оставя да умре - заяви тя.

- Чакай - прекъснах я, - опитвам се да си представя как го правите.

- Какво? О, я вземи да пораснеш, Крийд.

- Това е фантазията на всеки мъж, Кали. Прояви малко търпение.

- Ти да не би... О, боже, оглеждаш ли ме? Да му се не види, Донован!

- Спокойно - рекох, - аз постоянно си те оглеждам. Просто не си забелязвала досега.

- Да бе, мъжете са си прасета.

- Така е.

- А ти си кралят на прасетата.

- Грух.

Тя отново пое дълбоко дъх.

- Не ми е приятно да го кажа - промълви, - но ми е нужна помощта ти.

- Така е.

В този момент забелязах възрастна жена до бюфета за морски деликатеси. Извадих телефона си, подадох го на Кали и кимнах по посока на жената.

- За Катлийн - наредих.

- Шегуваш се.

- Хайде, отработили сме го.

- Носиш ли гащички, Крийд? Нали знаеш, че с тях се започва.

- Спокойно. Просто не искам Катлийн да се притесни, разбираш ли? Трудно се доверява.

- Май имаш нужда от присаждане на гръбнак.

- Ще го имам предвид. Сега ела и си изпълни ролята, става ли?

Приближихме се към жената.

- Извинете - заговорих я, - ще ми окажете ли честта да се снимате с мен?

- Боже, за какво ви е моя снимка? - смая се тя. - При­ятелката ви е възхитителна. По-добре да ви снимам два­мата.

Кали мигом се намеси, като че ли беше репетирала.

- Приличате на майка му.

- Моля?

- Откъде сте? - попита Кали. - Наистина, все едно сте нейна сестра.

- От Сиатъл съм - отговори тя. - А вие?

- От Атланта - каза Кали. - Впрочем, аз съм Джули. Това е Джо.

- Приятно ми е да се запознаем, Джули и Джо, аз съм Милдред,- Тя посочи към възрастния мъж, който ни на­блюдаваше от разстояние. - Това е съпругът ми. И той се казва Джо.

- Не се съмнявам, че е чудесен човек - вметнах. - Ако се съди по името.

Милдред се засмя.

- Сега застанете заедно и се усмихнете - нареди Кали.

- Насочи мобилния ми телефон към нас и ни снима. След това придружихме Милдред до съпруга ѝ. Здрави­сахме се.

- Тъкмо гледахме „О“ в „Беладжио“ - сподели Кали. - Вие гледали ли сте го?

- Да - отговори Джо.

- Преди около две години - добави Милдред.

- Хареса ли ви? - попита Кали.

Съгласиха се, че представлението е забележително. Тогава разказахме на Джо как Милдред много прилича на майка ми. Попита дали познавам някого в Сиатъл и аз му разказах за шефа на пожарната в Монтклеър, Ню Джърси, който възнамерява да се засели в Портидж Бей след пенсионирането си.

- Мястото е прекрасно - съгласи се Джо.

Приключихме любезно разговора. На път към нашата маса повиках келнера и поръчах бутилка шампанско за Джо и Милдред. Седнахме и се спогледахме.

- Забавно беше - каза сухо Кали.

- Чудесно се справи.

- Както и да е. Не ми е за пръв път. Е - попита, - ще го­вориш ли с Дарвин за мен?

- По-скоро не - отговорих. - Той ще иска да разбере защо моля и бъди сигурна, че ще успее. Когато това ста­не, ще прекрати връзката ти с куршум. Затова, ако искаш това да продължи - а ти очевидно искаш, - не бива да допускаш Дарвин да разбере, че имаш нещо общо с нея. Между другото - полюбопитствах, - как успя да запазиш връзката в тайна от Чавес?

- По-лесно отколкото предполагаш. Помни, че той сле­ди Ева. След като съм наясно къде отива тя, преди той да разбере, вече съм там.

- Значи ако Ева ще ходи на парти в нечия къща, ти оти­ваш преди нея?

- По-точно когато пътува извън града, за да посети родителите си, отсяда в хотелска стая, която случайно е свързана с моята.

Замислих се колко ли организация е била нужна на Кали, откакто е разбрала, че я харесва, докато стигне до нея и започне да я ухажва, колко ли време е отишло за изграждането на подобна връзка.

- Не може да си организирала всичко, след като я прех­върли на Чавес - заключих.

Кали не отговори.

- Трябва да е започнало преди години, още докато я пазеше.

Кали все така мълчеше.

- И е продължавало през цялото това време? - учудих се. - Защо тогава сега?

- Какво имаш предвид?

- Винаги си знаела, че животът ѝ е в опасност. На какво се дължи тази внезапна припряност?

- Мисля, че Тара се е заела с нещо, което може да се обърка.

- Кое те кара да мислиш така?

- Чавес е получил обаждане. Дарвин му е наредил да се подготви за всеки случай.

- А ти откъде знаеш за това?

- С Чавес си говорим понякога.

- Държала си го на каишка, за да разбереш какво знае.

- Нещо такова.

Връхлетя ме прозрение.

- Нали не спиш и с Чавес?

- Майната ти.

- Добре, успокой се - казах, - просто се опитвам да ус­тановя колко са сложни нещата.

- Що се отнася до Чавес, с него сме колеги и нищо по­вече. Когато работеше в Атланта се виждахме два пъти годишно да пийнем по нещо. Внимавах, когато питах за Ева.

- Вярвам ти. В противен случай вече щеше да е мъртва.

Кали ме огледа внимателно, сякаш се опитваше да прочете нещо в изражението ми. Накрая попита:

- Щом не можеш да говориш с Дарвин, какво остава?

- Мога да се опитам да накарам Тара да напусне.

- Какво?

- Както сама каза, тя не става. Може да ѝ е писнало.

- Ако беше така, щеше да се е оттеглила.

- Понякога хората имат нужда от побутване.

- Ще успееш ли да я откриеш без помощта на Дарвин?

- Мисля, че да - уверих я. - Имаме някои общи дела.

- Чух, че нещата не приключили добре. - Кали вдигна показалец към бузата си, като напомняне за ужасния бе­лег от скулата до средата на врата ми.

Свих рамене.

- Някои хора се татуират.

Кали се засмя.

- Бостън е голям град - отбеляза.

- Така е.

- Ти обаче знаеш нещо за Тара, научил си го, докато си спял с нея?

Кимнах.

Кали поразсъждава над това.

- Ами ако откаже?

- Преминаваме към план Б.

- Който е?

- Да я убием.

Кали се наведе напред и ме целуна по бузата. Тази с белега.

- Благодаря ти, Донован - промълви. - Отново ми спа­сяваш живота.

Няма две мнения, помислих си.