Лос Анджелис, петък,
28 август 2009 г., 10:25
— Ало… детектив Хънтър на телефона.
— Здравей, Робърт. Имам изненада за теб.
Робърт се вцепени, едва не изпусна чашата с кафе.
Много добре познаваше този металически глас. Знаеше, че човекът, използващ това устройство за преправяне на гласа, е убиец психопат, който обича да измисля игрички. И за партньор си беше избрал детектив Робърт Хънтър от отдел „Грабежи и убийства“ на лосанджелиската полиция. Това обаждане можеше да означава само едно — поредната обезобразена жертва.
— Да си виждал наскоро партньора си?
Робърт бързо огледа помещението за Карлос, но напразно.
— Някой да е виждал Карлос тази сутрин? — изкрещя той на колегите си, като натисна копчето за изключване на микрофона на мобилния си телефон.
Другите детективи се спогледаха смутено и Робърт се досети за отговора, преди да го чуе.
— От вчера не съм — каза детектив Морис, като поклати глава.
Робърт отново натисна копчето на микрофона.
— Какво си му направил?
— Сега слушаш ли ме внимателно?
— Какво си му направил? — повтори с настоятелен глас Робърт.
— Нали казах, че е изненада — изсмя се металическият глас. — Но ще ти дам още една възможност да промениш нещата. Може би този път ще се постараеш повече. До един час да си в пералното помещение в мазето на старата къща на Пасифик Али 122 в Южна Пасадена. Ако не стигнеш навреме, той ще умре. И повярвай ми, Робърт, от много бавна и мъчителна смърт.
Връзката прекъсна.