Хамелеонът се завръща

56.

Робърт стана в пет часа след тежка нощ. Беше успял да задреме на няколко пъти, но за не повече от двайсетина минути. Двойната доза уиски му беше помогнала, но не достатъчно. „Ако и тази нощ се случи същото, ще трябва да прибягна към бутилка Найкил“ — помисли си. Седна в кухнята и се опита да разсее главоболието с чаша портокалов сок и силни обезболяващи.

Беше предвидил да стане рано, но в пет часа бе прекалено. Искаше да вземе поне още един списък на пациенти, преди да се срещне с Карлос в службата. Сравняването на снимки от изминалата вечер не беше довело до резултат, но му оставаше да провери още няколко болници и клиники за физиотерапия и се опитваше да не губи надежда.

Очакваше доста да походи днес и реши, че това е идеална възможност да поноси новите си обувки. Малко му стягаха, докато ги разтъпкваше в хола, но знаеше, че след два дни ходене из Лос Анджелис със сигурност ще се отпуснат.

Посещението в следващата болница от списъка премина бавно, както и предишните. Поредната претъпкана стаичка, поредният архив, който изглеждаше така, сякаш за разгадаването му трябва да използва услугите на стенограф.

— Защо са им на болниците тези компютри, като никой не знае да работи с тях? — изруга под носа си Робърт, след като най-сетне успя да извади списъка на пациентите, претърпели тежки операции.

Когато пристигна в службата в десет и петнайсет, фактът, че Карлос го няма в кабинета, не му направи особено впечатление. Предположи, че партньорът му е слязъл да предаде доклада за предишния ден на капитан Болтър.

Робърт остави плика с новия списък на пациенти на бюрото си и загледа снимките върху корковото табло. Преди да слезе на долния етаж, изпита нужда от чаша силно бразилско кафе. Забеляза, че Карлос още не го е направил. „Странно“ — помисли си, защото това бе първото нещо, което партньорът му приготвяше, когато дойдеше в службата. Сам свари кафето.

— Това да не са нови обувки? — попита го детектив Лукас, когато влезе в оперативната зала.

Робърт не обърна внимание на сарказма на колегата си.

Повечето от другите детективи вдигнаха погледи от мониторите си, за да погледнат.

— Нови са, нали, прахоснико? — настоя Лукас.

— Купувам си нови обувки веднъж на десет години, а ти ме обвиняваш, че харча — възнегодува Робърт.

Мобилният му телефон иззвъня, преди Лукас да отговори.

— Ало, детектив Хънтър.

— Здравей, Робърт. Имам изненада за теб. Да си виждал наскоро партньора си?