Хамелеонът се завръща

43.

Трябваше да признае, че се притесняваше. Може би повече, отколкото беше очаквала. Беки беше прекарала по-голямата част от деня, като ту поглеждаше компютъра, ту часовника. Не знаеше дали беше от тревога или от възбуда, но човъркането в стомаха й я измъчваше, откакто бе станала от леглото тази сутрин. Едва успяваше да се концентрира върху работата си и беше направила повече почивки, отколкото във всеки друг ден, но пък и днес не беше обикновен ден, поне не за Беки.

Тръгна от главния клон на „Юниън Банк ъф Калифорния“ на улица „Фигероа“ около 17:30 — необичайно рано. Като финансов съветник, работата й винаги беше напрегната. Обикновено си тръгваше чак в седем-осем часа. Днес обаче дори шефът й даде съвети какво да прави и какво да не прави и с удоволствие я изпрати от офиса малко по-рано от нормалното.

Въпреки натовареното движение по улиците Беки успя да мине през апартамента си и да се изкъпе набързо. Освен това искаше да изпробва тясната черна рокля, която беше купила следобеда специално за тази вечер. Докато мислеше за новата дреха и каква прическа да си направи, тревогата се завърна. Тя пусна радиото, като се надяваше музиката да я успокои.

Колко трудно било! Беше сигурна, че нещата не са се променили много от последния път, когато бе излизала на среща с мъж, но оттогава бяха минали близо пет години. Спомняше си много ясно всичко. Как можеше да забрави? Мъжът, с когото беше излязла онази вечер, беше станал неин съпруг.

Беки се беше запознала с Йън Таскър в банката. Очарователният висок къдрокос, рус плейбой наскоро бе наследил солидно състояние след смъртта на баща си милионер. Като единствено дете и без майка от петгодишен, той беше единственият наследник на имуществото.

Йън не умееше да пести много и ако зависеше от него, щеше да пропилее всичко в казината на Лас Вегас или Атлантик Сити, но по някаква причина бе решил да се вслуша в съвета на най-добрия си приятел и да инвестира парите.

Той не разбираше абсолютно нищо от финанси. Никога не беше спестил и един цент, камо ли да инвестира, но най-добрият му приятел отново се притече на помощ и го посъветва да се обърне към отдела за финансово планиране на „Юниън Банк“. Предвид количеството пари, които искаше да инвестира, банката с готовност назначи Ребека Морис за негов личен съветник.

Отначало отношенията им бяха строго професионални, но наивността на Йън във финансовата област и прекрасните му сини очи замаяха главата на Беки.

Първоначалното малко потиснато влечение беше взаимно. Йън се захласваше по симпатичната брюнетка. Тя беше забавна, привлекателна, жизнена и много умна. Само след седмица основният му интерес се пренасочи от финансовата квалификация на Беки към нея самата. Всеки ден й се обаждаше да й иска финансови съвети и предложения, всъщност нямаше значение за какво — правеше го заради самото удоволствие да чуе гласа й. Въпреки че Йън Таскър беше очевиден плейбой и самопровъзгласил се женкар, арогантността и самоувереността му изчезваха, когато Беки беше наоколо. Тя се различаваше от хищните жени, които познаваше. Интересът й към парите му изглеждаше чисто професионален. Почти две седмици му бяха необходими, след като се запознаха, докато събере кураж да я покани на среща.

Беки бе получавала много предложения от клиенти на банката, повечето — женени мъже, и учтиво отказваше на поканите им. Макар че сваляческото поведение на Йън много се разминаваше с представите й за подходяща партия, тя реши да наруши основния си принцип — „никакви лични отношения с клиенти“.

Вечерта мина почти безупречно. Йън беше избрал малко ресторантче до морето във Венис Бийч и отначало Беки не знаеше как да приеме факта, че беше наел цялото заведение за нощта. Дали беше просто трик, за да я впечатли, или искрен опит за романтика? С течение на вечерта тя все повече се омайваше, първо, от момчешкия му и жизнен характер, после, от изненадващо приятната му компания. Нямаше съмнение, че Йън е самовлюбен, но освен това беше много остроумен, мил и забавен.

Първата им романтичка вечер повлече след себе си цяла поредица и с всяко следващо излизане връзката им се задълбочаваше. Безпардонният му маниер съвсем я смая и когато Йън й направи предложение по националната телевизия в почивката между полувремената на един мач на „Лейкърс“, Беки беше най-щастливата жена в Лос Анджелис. Въпреки възраженията му тя настоя да сключат брачен договор, в който заявяваше, че се омъжва за него по любов, а не заради парите му.

Бракът им потръгна, както срещите им. Всичко изглеждаше идеално. Йън беше много внимателен и грижовен съпруг и Беки имаше чувството, че е попаднала в приказка. В продължение на две години тя живя като в сън. Сън, че е щастлива; сън, че живее с човек, който я обича; сън, че е намерила истинската любов. Но съдбата прекрати всичко по жесток начин.

Преди малко повече от две години и половина по стечение на обстоятелствата Йън се оказа на пословичното неподходящо място в неподходящия момент. Когато се връщаше един петъчен следобед от традиционната си игра на голф, Беки му се обади да се отбие в магазина за алкохол и да вземе бутилка червено вино.

Докато разглеждал бедния избор в магазинчето, той не забелязал двамата души, които нахълтали с хокейни маски на лицата. Магазинът бил ограбван вече няколко пъти — два само предишния месец. На собственика му дошло до гуша от — както сам се изразявал — „полицейска неопитност“, и щом полицията не можела да опази собствеността му, смятал сам да се справи.

Йън тъкмо бил избрал бутилка австралийски „Шираз“, когато чул силни викове от предната част на магазина. Отначало си помислил, че някой недоволен клиент спори със собственика, но крясъците били твърде силни за обикновено скарване. Той тайно надникнал иззад рафтовете. Сцената, която видял, била трагикомична. Маскираните мъже стояли пред касата, с пистолети, насочени към собственика, който на свой ред държал двуцевка и я местел от единия към другия и обратно. Йън инстинктивно отстъпил назад, за да се скрие зад рафтовете с концентрат. В припряността си се спънал, паднал върху един рафт и съборил две бутилки на земята. Внезапният шум стреснал двамата маскирани и те открили огън към него.

Собственикът използвал секундата, в която вниманието на нападателите било отвлечено и изпразнил първата цев в стоящия по-близо до вратата. Ударната вълна от изстрела вдигнала обирджията от земята и разбила главата му на парчета. Счупени стъкла от разбитата входна врата се посипали като градушка. Когато видял обезглавения труп на съучастника си да пада, другият тип изпаднал в паника. Преди собственикът да успее да завърти пушката, той стрелял два пъти в корема му.

Собственикът паднал назад, но все още имал достатъчно сили да натисне спусъка.

Куршумите и сачмите някак пропуснали Йън, разбивайки бутилките с бренди и уиски зад него. В паниката си той се препънал, изгубил равновесие и инстинктивно се опитал да се хване за нещо. Единственото, което намерил, била етажерката с бутилки. Йън се стоварил на земята като самосвал с тухли, етажерката паднала върху него, бутилките се изсипали и разбили наоколо. Така може би щял да се спаси, ако етажерката не се била ударила в едно електрическо устройство против мухи, което се счупило и хвърлило искра. Концентрираният алкохол около Йън се възпламенил.

Светофарът светна зелено и Беки потегли, като едва се сдържаше да не заплаче.

В продължение на близо две години и половина беше избягвала да се среща с мъже и не знаеше дали сега ще се справи. Болката от загубата на Йън още я измъчваше.

Беки бе срещнала Джеф в местния супермаркет. Същият супермаркет, където два пъти седмично минаваше да пазарува на връщане от работа. Беше случайна среща. Беки се опитваше да избере хубав пъпеш за една нова рецепта за салата. Вземаше плодовете един подир друг, стискаше ги с две ръце, после ги вдигаше до ухото си и ги разклащаше.

— Да не би да очаквате, че в някой от тях ще има подарък?

Това бяха първите думи на Джеф към нея. Тя се усмихна срамежливо:

— Искам да избера хубав пъпеш… зрял.

— С тръскане няма да стане. — Гласът му не звучеше снизходително. — Познават се по миризмата. Ще забележите, че някои са по-ароматни, това са зрелите. — Той вдигна един пъпеш и го помириса. — Само че не трябва да бъдат прекалено ароматни. Това означава, че са презрели.

Той й подаде пъпеша, който държеше. Беки пробва метода му. Вдигна пъпеша към носа си и подуши топъл, сладък аромат. Джеф й намигна и продължи с пазаруването. През следващите няколко седмици се срещнаха още няколко пъти. Още няколко седмици бяха необходими, докато сдържаното „добър ден“ премине в цяло изречение. След още няколко вече водеха кратки разговори. След още известно време вече разменяха шеги и се смееха.

Няколко месеца след срещата в супермаркета Джеф покани Беки на вечеря. Отначало тя се колебаеше, но после прие. Уговориха се за понеделник в 20:30 часа в ресторант „Белведере“ в Санта Моника.