Хамелеонът се завръща

65.

С разтуптяно сърце Робърт се върна в отдела колкото можеше по-бързо. Трябваше да провери в архива.

Беше доволен, че кабинетът му е на друг етаж, а не в общото оперативно помещение. Искаше да остане сам. Заключи вратата и пусна компютъра си.

— Дано да съм прав… дано… — измърмори сам на себе си, когато отвори електронния архив на Калифорнийския отдел по правосъдие.

Бързо въведе името, от което се интересуваше, избра критериите за търсене и натисна бутона „Търси“. Докато програмата изпълняваше командата, той тревожно следеше малката точка, обикаляща напред-назад върху екрана. Секундите му се сториха часове.

— Хайде…

Стана и закрачи нервно пред бюрото. След две минути точката спря да се движи и на монитора се появи съобщение: „Няма съвпадения“.

— Мамка му!

Отново опита. Този път се върна няколко години назад. Знаеше, че е прав, знаеше, че това трябва да е отговорът.

Познатата точка отново започна да обикаля, екрана. Робърт пак закрачи из стаята. Безпокойството му растеше. Спря пред корковото табло и загледа снимките. Знаеше, че отговорът е там, трябваше да е там.

Точката, която означаваше, че търсенето тече, отново спря и този път на екрана излязоха данни. Той намери каквото търсеше и се намръщи.

— Стига бе!

Робърт седна и се замисли какво да прави.

— Родословните дървета! Родословието на жертвите!

При първоначалното разследване двамата със Скот бяха опитали всичко, за което се бяха сетили, за да намерят връзка между жертвите. Дори бяха проследили родословните дървета на някои от тях. Данните бяха някъде там. Той разрови планината от папки с документи от старото разследване на бюрото си.

— Ето го! — Прегледа списъка, който извади. — Това е!

Върна се на компютъра и въведе още едно име. След конкретизирането на критериите за търсене резултатът излезе почти мигновено.

Още едно съвпадение… после още едно.

Робърт разтърка уморените си очи. Цялото тяло го болеше, но новото откритие му даваше енергия. Не можеше да намери връзка между жертвите, но вече знаеше защо.

— Как може да не сме забелязали преди? — запита се и се удари по челото с юмрук.

Знаеше как. Връзката беше едно старо разследване, отпреди няколко години. Разследване, в което той бе арестувал заподозрения. Връзките между жертвите бяха неясни и се преплитаха понякога три поколения назад в родословните дървета. Някои дори нямаха близки. Без подсказване никога нямаше да се досети. Без Краля никога нямаше да му хрумне.

Робърт отново закрачи из стаята и спря пред бюрото на Карлос. Мъка стегна гърлото му. Партньорът му лежеше в болницата почти в кома, а той нямаше как да му помогне. Спомни си тъжните очи на Ана. Как седеше до леглото на съпруга си и чакаше някакъв признак на живот. Няма по-силна любов от съпружеската, помисли си Робърт. Изведнъж го побиха тръпки.

— Мамка му!

Изтича при компютъра и в продължение на цял час трескаво изчете всяка страница информация на екрана с нарастващо удивление. Постепенно всичко си дойде на мястото.

Документите за арест… татуировките. Бързо отвори архива на отдела и намери една стара преписка.

— Не… може… да… бъде… — изрече насечено.

Обхвана го смесица от възбуда и страх. Изведнъж си спомни онова, което беше видял само преди няколко седмици, и стомахът му се сви.

— Колко сме били слепи — измърмори, преди да въведе едно последно търсене в компютъра.

Име, което можеше да свърже всички останали. По-малко от минута му беше достатъчна, за да го намери.

— През цялото време е било пред очите ми — прошепна, като се взираше в екрана. — Отговорът е бил пред очите ми.

Нуждаеше се от още едно потвърждение и то можеше да дойде от полицейското управление на Сан Франциско. Свърза се с лейтенант Морис и след кратък разговор зачака нетърпеливо колегата му да изпрати искания доклад за арест по факса. След половин час, когато документът се получи, Робърт го загледа мълчаливо. Умът му отказваше да осмисли истината. Снимката беше стара, но нямаше съмнение — той познаваше този човек.

Доказателства. Това се търсеше във всяко разследване, а Робърт нямаше никакви. Нямаше начин да свърже човека от снимката с никое от убийствата. Колкото и да беше убеден, без улики нищо нямаше да постигне. Той още веднъж погледна часовника си, преди да вдигне телефона и да проведе един последен разговор.