Хамелеонът се завръща

15.

Карлос почти беше стигнал до стълбите, когато осъзна, че Робърт не е с него. Той спря и погледна назад. Партньорът му стоеше пред вратата на новия им кабинет с телефон в ръка. По изражението му личеше, че нещо не е наред.

— Робърт, какво има?

Хънтър не отговори. Инстинктивно поклати глава — съвсем леко движение, но достатъчно, та Карлос да се досети какво става.

— По дяволите! — изруга младият детектив и се приближи до колегата си. Леко наклони глава, за да чува телефона.

— Видя ли последния ми шедьовър?

Мозъкът на Робърт сякаш изключи, сърцето му биеше лудешки.

— Няма ли да ми отговориш, Робърт?

Близо две години бяха минали, откакто бе чул за последен път металическия глас.

— Защо да ми липсваш? — спокойно отговори той.

Гласът се изсмя:

— Ами може би заради напрежението, приключението. Аз давам смисъла на професията ти.

— Честно казано, надявах се, че си се махнал.

Отново смях:

— О, стига, Робърт! Едва ли повярвал, че човекът, когото хванахте, съм бил аз.

Робърт се върна в кабинета, Карлос го последва.

— Значи той е бил поредната ти жертва, така ли?

— Не го убих аз.

— Ти го натопи, което е почти същото.

— Всъщност направих ти услуга. Той беше поредната безполезна отрепка… педофил.

Въпреки омразата си Робърт знаеше, че колкото по-дълго задържи убиеца на телефона, толкова по-голям е шансът той да допусне грешка, да изпусне някаква информация.

— Решил си да се върнеш на сцената, а?

Този път смехът прозвуча по-ентусиазирано:

— Може да се каже.

— Защо сега?

— Имай търпение. Всяко нещо с времето си, Робърт. Много искам да си поприказваме по-дълго, но знаеш, че не мога. Исках само да ти кажа, че играта отново започна, но не се безпокой, скоро пак ще се чуем.

Преди Робърт да успее да каже нещо, връзката прекъсна.

— Мамка му!

— Какво каза? — попита Карлос още преди колегата му да прибере телефона в джоба си.

— Не много.

— Значи вече няма съмнение, че е той, Ангела на смъртта.

Робърт кимна кратко.

— Да кажем на капитана.

Робърт долови възбуда в гласа на Карлос.

— Ще му се обадя от колата. Трябва да проверим залите за фитнес. Ти караш.

Разговорът на Робърт с капитан Болтър беше кратък. Детективът съобщи, че отиват да проверят няколко спортни зали и че е говорил с убиеца. Капитанът бе предложил да сложат подслушвателно устройство в телефона на Робърт, но опитът се оказа неуспешен. Убиецът използваше устройство за разсейване на сигнала, което пренасочваше обаждането през двайсет различни места из целия свят.

Нито на рецепцията в залата за фитнес, нито инструкторите бяха виждали жена, която да прилича на компютърния портрет. Ако искаха да проверят членските карти в залите, трябваше да извадят съдебна заповед и да мобилизират много хора — неоправдани мерки за търсене на сляпо.

Залата на „Голдс Джим“ във Венис Бийч е може би най-известната зала за фитнес в света. Славата й започна с филма „Железни мускули“ през 1977 г. с участието на Арнолд Шварценегер. От професионални културисти до филмови звезди, „Голдс Джим“ във Венис Бийч е най-подходящото място за всички, които искат да покажат тялото си, но късметът отново не беше на страната на детективите. И тук никой не познаваше жената от портрета.

— Няма начин да проверим всички фитнес зали в Ел Ей — измърмори Карлос, когато стигнаха до колата.

— Знам, че нямаше голям шанс, но трябваше да пробваме — каза Робърт, като разтърка очите си. Изминалата безсънна нощ започваше да оказва ефекта си.

— И какво сега? Агенциите за фотомодели и актьори?

— Още не. — Робърт се замисли за момент. — Доктор Уинстън беше сигурен, че жертвата е имала пари и е харчила доста, за да се поддържа.

— Да, и какво?

— Ако е била прохождаща актриса или манекенка…

— … нямаше да има толкова пари за харчене — довърши мисълта на колегата си Карлос.

— Момче, ти имаш заложби. Мислил ли си да станеш детектив? — пошегува се Робърт.

Карлос му показа среден пръст.

— Има още едно място, където можем да потърсим.

— Къде? — заинтересува се Карлос.

— Ако е била неуспяла актриса или фотомодел, пак е имало начин да изкарва много пари. Ти сам го спомена по-рано.

Карлос се намръщи. След няколко секунди щракна с пръсти към Робърт.

— Проститутка — обяви триумфално.

Робърт се усмихна одобрително:

— Да. И познавам най-подходящия човек, с когото да говорим.

— Да тръгваме — нетърпеливо извика Карлос.

— Още не. Той работи нощем. Зает ли си довечера? — попита Робърт, като намигна.

— На среща ли ме каниш?

Сега Робърт показа на партньора си среден пръст.