Хамелеонът се завръща

46.

Пиетро се качи на терасата за специални гости, като се питаше защо сам се беше набутал в ролята на куриер. Горе гъмжеше от дребни величия. Той се промъкна към шумната тълпа около последната маса вдясно — масата на Краля. Джером, който стоеше само на няколко стъпки пред шефа си, вече бе забелязал дългокосия барман.

— Проблем ли има?

— Някой е оставил това на бара — каза Пиетро, като подаде квадратния пакет на бившия боксьор.

Негърът го огледа подозрително.

— Изчакай тук.

Бодигардът отиде при масата, наведе се, прошепна нещо на шефа си и му подаде малкия пакет. Пиетро знаеше, че няма причина да се тревожи, но въпреки това нещо стягаше гърдите му.

— Откъде взе това? — попита Краля, след като стана от масата и се приближи.

— Беше на бара. Някой го е оставил.

— Някой току-що е оставил това на бара и си е тръгнал? Лично ли ти го даде?

— Не, някой го е пуснал през плота на пода на бара. Тод, другият барман, го намери.

— Не е ли видял кой го е оставил?

— Каза, че не.

— Кога го е намерил?

— Преди пет минути. Даде ми го и аз веднага го донесох, но може да е стояло на пода доста време. Тази вечер сме много заети и Тод го забелязал само защото случайно го настъпил.

Краля изгледа изпитателно дългокосия младеж.

— Добре — каза след малко и махна в знак, че е свободен.

— Може ли да го отворя, сладурче? Обичам да отварям подаръци — каза едно от трите момичета, които седяха на масата.

— Може. Ето.

Тя отвори пакета и въодушевената й усмихна бързо помръкна.

— А. Диск.

— Какво? — Краля взе диска от ръцете й, завъртя го и го огледа. — Това е дивиди — отбеляза безразлично.

— Жалко, надявах се да има диаманти — каза друго от момичетата.

— Вътре има още нещо — отбеляза Джером и посочи малката бележка, пъхната под опаковката.

Краля я взе и я прочете. Пишеше само една дума: „Съжалявам“.

— Какво пише, сладурче?

— Вие, трите, я идете да потанцувате — изкомандва Краля. — Елате след двайсетина минути.

Трите красавици мълчаливо се изнизаха от ложата за специални гости и бързо се смесиха с тълпата от танцуващи.

— В лимузината имаме дивиди плейър, нали? — попита Краля, малко по-заинтригуван.

Джером кимна:

— Ъхъ.

— Да отидем да го изгледаме тогава.

— Добре, шефе. — Джером извади мобилния телефон от тъмния си костюм „Талиа“. — Уорън, докарай колата отзад… Не, не си тръгваме. Искаме да проверим нещо.

Колите бяха страст на Краля и той не го криеше. Частната му колекция включваше модели като „Форд ОТ“, „Ферари 430 Спайдър“, „Астън Мартин Ванкуиш Б“ и най-новата придобивка — дванайсетметрова лимузина „Хамър“. След пет минути се срещнаха с Уорън зад „Вангард“.

— Проблем ли има, шефе?

Уорън стоеше до отворената задна врата на дългия автомобил.

— Не, всичко е наред. Искаме само да погледнем нещо.

Краля и Джером се качиха в отзад в лимузината и изчакаха Уорън да затвори вратата. На малък панел до главната седалка имаше различни копчета, осигуряващи на пътника пълен контрол над всичко: сила и цвят на осветлението, звукова уредба и високоговорители, висококачествен телевизор с дивиди система и скрито отделение е малък арсенал различни оръжия.

Краля се настани удобно на главната седалка и бързо натисна едно копче. Отдясно предната част на едно дървено шкафче се отвори и откри малък дивиди плейър. Без да се колебае, престъпният бос пъхна диска в него. Преградата, която разделяше задницата на лимузината от мястото на шофьора, се затвори и от тавана се спусна колосален екран, заемащ цялата ширина на автомобила. Целият този процес продължи по-малко от десет минути.

На екрана се появи образ с лошо качество и за около минута Джером не успя да разбере какво става. В мръсна, мизерна квадратна стая на метален стол беше вързана млада жена със завързани очи и запушена уста. Дрехите й бяха разкъсани.

— Какво, по дяволите, е това? — попита Джером, все още неориентиран.

— Трай, чернилко — сряза го Краля и натисна копчето за бързо превъртане напред.

Образите затанцуваха бясно върху екрана. След няколко секунди той пусна копчето и записът продължи с нормална скорост. Двамата мълчаливо продължиха да наблюдават физическите, вербални и сексуални издевателства над момичето.

— Това е извратено, шефе. Някой ти се подиграва — каза Джером, като се извърна и се приготви да слезе от луксозната кола.

— Чакай малко.

Краля спря бодигарда си, преди да отвори вратата. Тук имаше нещо гнило. Краля отново пусна записа на бърза скорост. Когато пак го остави да върви нормално, насилието и издевателствата бяха още по-жестоки.

— Мамка му. Спри го, шефе. Гади ми се от това — оплака се Джером.

Краля вдигна ръка, за да го накара да замълчи за секунда. Отново пусна записа на бърза скорост и го спря малко преди финалната сцена.

Двамата неизвестни герои във филма заеха позиции за кулминацията и в този момент Краля осъзна какво ще се случи. Джером все още не разбираше какво става, но гледаше. Мъжете свалиха превръзката от очите на момичето.

— Какво! — изкрещя Джером и скочи напред. Камерата беше фокусирана върху лицето на жената. — Това е Джени!

Краля беше познал момичето цяла минута преди бодигарда си. Гневът струеше от всяка пора на тялото му. В мрачно мълчание двамата видяха как ножът прерязва гърлото й като японски меч оризова хартия. Камерата се фокусира върху безпомощните й умиращи очи, после — върху кръвта, която изтичаше от смъртоносната рана на шията й.

— Мамка му! Какво е това, шефе? — възбудено изкрещя Джером.

Краля запази мълчание до края на записа. Когато заговори, гласът му беше леден:

— А ти какво мислиш, Джером? Току-що видяхме как са измъчвали и убили Джени.

— Да, но нещо не се връзва. Детективите казаха, че не е имало рани от куршуми или от нож, че са я одрали жива. Тук видяхме как прерязват гърлото й.

— Детективите казаха, че момичето на рисунката, която ни показаха, е било одрано живо. Ние решихме, че е била Джени. Но явно сме сбъркали.

Джером закри лицето си с ръце.

— Това е безумие, шефе.

— Слушай ме внимателно. — Краля щракна с пръсти, за да привлече вниманието на бодигарда си. — Играта загрубя. Искам тия двамата от записа — изръмжа с гневен глас, от който Джером потрепери. — Искам мръсника, който е бил зад камерата, искам собственика на тази мизерна дупка, искам онзи, който е организирал цялата сцена, чу ли?

— Чух, шефе — отвърна Джером, който беше възвърнал самообладанието си.

— Не искам да се разчува. Не искам тези боклуци да се уплашат. Използвай само надеждни хора. Искам ги бързо и живи, ако е възможно. Не ме интересува на кого ще платиш. Не ме интересува колко. Искам ги на всяка цена.

— Ами ченгетата? Не трябва ли да им кажем, че момичето на снимката не е Джени?

Краля се замисли за момент.

— Прав си, но първо искам да пипна тези мръсници. После ще се обадим на ченгетата.